Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 30.04.2024, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 358/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
30.04.2024
Състав
МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Луковит, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Административно наказателно дело № 20234320200358 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба от „“х“-ЕООЗ-град Луковит ,Лов.обл.,против Наказателно постановление №11-2300112/25.10.2023г на Директора на Дирекция „Инспекция по трудаЛовеч.

Жалбодателят твърди,че не е съгласен с приетите в постановлението констатации,на 25.06.2023г дружеството е имало един работник-лесничей,а добивът е осъществяван от представляващия жалбодателя.По никакъв начин дружеството чрез свой представител или друго лице не е ангажирало Иван Любенов Н. да осъществява дейност в процесното сечище,вкл. за дата 25.06.2023г.Дружеството не му е било работодател и не е осъществявало действия на тази дата,за ангажирането му като работник,нито са му възлагани задачи.Обжалваният акт е незаконосъобразен,неправилен и необоснован,издаден в нарушение на нормите на ЗАНН и КТ.Изцяло е нарушено правото на защита на жалбодателя с оглед приетите констатации.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се изпраща представител,същият се представлява от адвокат Р. М.-АК-Ловеч,който поддържа жалбата и доразвива съображенията си по същество на делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юристконсулт Д.,който моли да бъде отхвърлена жалбата и се потвърди наказателното постановление,като законосъобразно.В наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,като правилно е приложен материалния закон.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбодателят „х“-ЕООД е със седалище и адрес на управление в град Луковит,Лов.обл.,като същият се представлява от В. Х. А..Дружеството е с предмет на дейност:растениевъдство,животновъдство,дърводобив,събиране на диворастящи и недървесни продукти,както и други посочени дейности,в т.ч. и всяка друга дейност,извън посочените,незабранени от закона.

Приложено е позволително за сеч №0726928 ,с което на основание чл.108 от ЗГ му се разрешава ,чрез нает регистриран лесовъд св.Е. Н.,да извършии добив в отдел х,землище на п,Лов.обл.,от площтно сечище от 0,450 хектара,добив на 30.0 плътни кубически метра лежаща маса,по съответни категории,съответно от дървесен вид благун 3,0 куб.м. и от дървесен вид –цер-27.0 куб.м.Сроикът за прэовеждане на сечта по позволителното е в периода 22.06.2023г до 30.09.2023 година.

Представляващият дружеството –жалбодател бил в приятелски отношения с пп ,б.ж. на село Петревене,Лов.обл.,а последният със свидетеля А. Г. Н. от с.с. Според гласните доказателства преди 2023г п работил при жалбодателя по трудово правоотношение,както и извършвал други дейности и услуги на представляващия жалбодателя.

Според показанията на свидетеля А. Г. Н. на 25.06.2023г.,сутринта,п почукал на прозореца на жилището му и му казал –„ела да отидем да си направим 7-8 кубика“.Свидетелят Н. се съгласил,,след това взели джипа на представляващия жалбодателя,от жена му,свидетелят не видял п откъде е „изкарал“ ключа за джипа.Отишли с джипа до село Тодоричене,взели резачката и масло и тръгнали към гората.Около 07.30ч били в гората.п повалял дървета с моторния трион/резачката/,а свидетелят Н. ги събирал.

След като п отразял поредното дърво с моторния трион, при падането му е затиснат към земята и вследствие на получени травми по врата и главата,същите довели до смъртта на пострадалия п.

Свидетелят Н. се обадил на представляващия дружеството по мобилен телефон,срещнали се в село Тодоричене,върнали се на мястото на инцидента и откарали п в болницата.Свидетелят Н. твърди,че „за този ден 25 юни“,не е чул представляващия дружеството/наричан от него п/ да звъни по телефон и да казва да ходят.Преди инцидента са ходили на сечището,рязали са дърва,като представляващия дружеството им плащал всеки ден.Свидетелят Н. настоявал да не ходят този ден на работа с пострадалия п,но последният ,за да си помогнат за другия ден,да не ги хване жегата.

Свидетелят Е. Ц. Н. твърди,че е лесовъд на дружеството-.жалбодател.Заварвал е на сечището само представляващия дружеството с камионите.През двата дни,когато станал инцидента не е ходил в сечището.В почивни и празнични дни не е ходил на работа.Представляващия дружеството-жалбодател и пострадалият п били приятели отдавна,последният е работил на В./п/.

На 26.06.2023 г. е извършена проверка от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч/ДИТ-Ловеч/ в обект - Сечище в отдел № х, подотдел „м“, землище на х, общ.

Луковит, стопанисван от „х-“ ЕООД. Повода на проверката е трудовият инцидент, станал предният ден на 25.06.2023г. в сечището на същият обект, при който е пострадало лицето пп.

На 30.06.2023 г. в ДИТ- Ловеч е направена проверка на документацията по спазване на трудовото законодателство на „х“- ЕООД, гр. Луковит, като е констатирано,че за извършваната от пп работа на 25.06.2023 г. не е представен сключен писмен трудов договор.

Съставени са Протоколи за оглед от 26.06.2023 г. и 30.06.2023 г., изискани са писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ от А. Н. и от управителя на дружеството.

Въз основа на събраните в хода на проверката доказателства и взетите писмени пояснения контролните органи приели за установено, че на 25.06.2023 г. лицата пп и А. Г.

2

Н., с предоставени от управителя и представляващия на „х“-ЕООД моторно превозно средство (джип), моторен трион и бензин, са посетили сечище в отдел № х, подотдел „м“,землище на х, общ. Луковит, есплоатирано от „х“. ЕООД, гр. Луковит и започнали рязане на дърва. За добитата дървесина, според поясненията на А. Г. Н. е следвало да получат по 16.00 лв. на кубичен метър. За посоченото сечище на „х“- ЕООД, гр. Луковит е издадено Позволително за сеч № х г. за добив в отдел № х, подотдел „м“, землище на х, общ. Луковит. Приели, че лицето пп е полагало труд на работна площадка, осигурена от „х“ЕООД, гр. Луковит със знанието на управителя В. Х. А., под негов контрол, с осигурени от него средства и материали, както и че поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от пп работна сила с него да бъде сключен писмен трудов договор.

Контролните органи попълнили уведомление за започване на производство по чл.26, ал.1 от АПК, в което отразили, че са уведомили „х“- ЕООД за проверката на 26.06.2023 г. в 16: 34 ч. по телефон чрез лицето В. А..

В резултат на извършената проверка, от старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” /Д „ИТ“/ Ловеч, е издадено на 25.09.2023г . Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ 2 308 3 8 1 4 о т 25.09.2023г, с ко е т о н а основание чл.405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между „х“- ЕООД и Опп, за извършване на работа като „общ работник, горско стопанство“ в експлоатираното от дружеството сечище, считано от 25.06.2023г.

На 25.09.2023г свидетелят Б. Р. П. съставил Акт за установяване на административнто нарушение/АУАН/,в който посочил,че жалбодателят е нарушил чл.62,ал.1 от КТ,тъй като в качеството си на работодател,е извършило нарушение на трудовото законодателство,като не е сключил писмен трудов договор с х,преди датата на постъпване на работа на лицето-25.06.2023г.,за предоставяната от него работна сила като „общ работник,горско стопанство“ в обект Сечище в отдел х,подотдел м,№х землище на п,Лов.обл.

В акта представляващия жалбодателя е отразил,че ще направи възражение по същия,тако е представено в писмен вид пред наказващия орган/стр.52 от делото/,което е прието за неоснователно от наказващия орган.Във възражението представляващия дружеството-жалбодател е възразил,че не е извършил посоченото в акта нарушение,по никакъв начин дружеството,чрез свой представител,или друго лице,не е ангажирало пп да осъществява дейност в процесното сечище на 25.06.2023 година.Дружеството не му е било работодател и не е осъществявало действия на 25.06.2023 година за ангажирането му като работник,нито са му възлагани задачи.п е бил работник на дружеството в предходни години.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление/НП/,с което за посоченото в АУАН нарушение на чл.62,ал.1 от КТ и на основание чл.416,ал.5,в-ка с чл.414,ал.3 от КТ,на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.

Не се споделя извода на наказващият орган,че е доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, а именно че при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл.

61, ал.1 от КТ, „х“- ЕООД-град Луковит, в качеството си на работодател, е допуснал лицето пп да работи като „общ работник горско стопанство“,в обект –Сечище в отдел х,подотдел м,землище на п,Лов.обл.имот №х без да е сключен преди това писмен трудов с лицето.

Релевантните за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност, не се установяват по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Вмененото на 3 санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа, респ. работникът/ служителят е постъпил на работа и е изпълнявал трудови функции, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях, не сочат еднозначно допуснато от „х“ -ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, при описаната в НП фактическа обстановка.

От доказателствата по делото не се установява, че на посочената в наказателното постановление дата – 25.06.2023 година, х е полагал труд и е изпълнявал трудови функции в предприятието на „х“- ЕООД. Липсват доказателствата които еднозначно и по несъмнен начин да сочат, че лицето е предоставяло работна сила в изпълнение на конкретно възложена от работодателя трудова дейност и трудови функции, при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина.

В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка от гледна точка на престирана работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на п, при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „общ работник горско стопанство“ на посочените в наказателното постановление дата, място и обстоятелства. Съответно недоказано се явява и вмененото на „х“- ЕООД, в качеството на работодател, нарушение на трудовото законодателство.

От една страна по делото се установи, че между жалбодателя и х няма сключен трудов договор от 25.06.2023г., който да е бил представен на контролния орган в административното производство. От друга, относно извършваната от п работа на 25.06.2023г. не са установени всички факти и обстоятелства за преценка същността на възникналото правоотношение. Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение, позовавайки се единствено и само въз основа на писмени пояснения, на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.401, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ, в които не се съдържа необходимата информация за преценка същността на възникналото правоотношение.