Решение № 98 от 01.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000065 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 420 от 05.11.2024 година, постановено по т. дело № ""/2022 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Д. З.“ АД, ЕИК "", със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К. А. Д.“ № "", да заплати на Ц. Р. С., ЕГН **********, с адрес област П., Община „М.“, с. К., ул. „""“ № "", сумата от 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.05.2022 г. на път "", км "", причинено виновно и противоправно от Г. Н. Д. при управление на лек автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № "", по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на събитието, сключена с „Д. З.“ АД, 1 ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.07.2022г. до окончателното му изплащане Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. като неоснователен.

Оставено е без уважение искането на адвокат Р. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на Ц. Р. С..

Осъдена е Ц. Р. С., ЕГН **********, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК "", сумата от 210 лв. разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.

Осъдено е „Д. З.“ АД, ЕИК "", да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата 3 600 лв.- дължимата държавна такса, както и сумата 777 лв., представляваща изплатени от бюджета на съда депозити за вещи лица по допуснатите СМЕ, СПЕ и АТЕ и депозит за призоваване на свидетели, изчислени съобразно уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.

Ответникът в първоинстанционното производство „Д. З.“ АД е обжалвал решението в частта, с която е осъден да заплати на ищцата Ц. С. обезщетение за неимуществени вреди в размера над 70 000 лева до 90 000лева / или за 20 000 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените и установени по делото болки и страдания на ищцата. Не били съобразени в пълна степен всички обстоятелства, имащи значение за определянето му, посочени в Постановление на Пленума на ВС № 4/68 година, включващи броя, вида и тежестта на получените травми и отражението им върху ищцата, относително краткия лечебен и възстановителен период, нормалния ход на лечението и възстановяването й, липсата на негативни последици за в бъдеще или усложнения, наличието на възрастови промени, на които се дължи сегашното й влошено състояние. Твърди се, че обезщетението от 90 000 лева не намира своята обществена и икономическа обосновка. Развити са доводи, че то се равнява на средния доход на едно лице от домакинство в България за близо 10 години и че този размер е съобразен с присъжданите обезщетения в други 2 европейски страни, без да са отчетени разликите в икономическата конюнктура в страната ни и размера на събираните застрахователни премии.

Обезщетението било завишено и спрямо трайната съдебна практика за сходни случаи. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество за отхвърляне на иска в тази част, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски пред първата инстанция съобразно изхода на спора, както и разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба на „Д. З.“ АД е подаден писмен отговор от адвокат Р. М. като процесуален представител на Ц. Р. С.. С него се изразява становище за нейната неоснователност, като са развити подробни съображения за неоснователност на поддържаните оплаквания. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал.2, т. 4 и 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с включен ДДС.

Ищцата в първоинстанционното производство Ц. Р. С., представлявана от адвокат Р. М., е обжалвала решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лева до претендираните 150 000 лева, ведно със законната лихва от 13.07.2022 година до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на „Д. З.“ АД. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което на ищцата да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева / разликата от 90 000 лева до 150 000 лева/, ведно със законната лихва от

13.07.2022 година.

Оплакванията са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че определеното обезщетение е в занижен размер с оглед вида и характера на травматичните увреждания на ищцата, установени с приетата съдебномедицинска експертиза, техния брой, двете проведени оперативни интервенции, общия възстановителен период и невъзможността за пълно възстановяване. Твърди се, че липсват мотиви, относими към определяне на справедливия размер на обезщетението, че не са анализирани всички изведени от съдебната практика критерии, които следва 3 да бъдат съобразени, че не са взети предвид и свидетелските показания относно търпените от ищцата болки и страдания. Според жалбоподателката били игнорирани част от изводите на съдебно-психологическата експертиза, свързани с емоционалните и психологическите последици за ищцата от преживения инцидент. Не била отчетена възрастта на пострадалата. Липсвали мотиви за определяне на размера на обезщетението съобразно икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и съобразно лимитите на застрахователните обезщетения. Претендирани са разноски за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба на Ц. Р. С. е подаден писмен отговор от „Д. З.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните доказателства, приема следното: и събраните по делото

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на решението и от ответника частично срещу осъдителната му част. При подаване на въззивните жалби е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените доказателства към исковата молба се установява, че ищцата Ц. С. е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й при ПТП, станало на 17.05.2022 година, от Г. Н. Д. при управлението на лек автомобил „Ф.“ с рег. № "", за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник. Претенцията на ищцата до застрахователното дружество е от дата 13.07.2022 година. Безспорно е, че както до изтичане на тримесечния срок от сезирането, така и до завеждането 4 на настоящото дело и до момента не е определено и изплатено застрахователно обезщетение, поради което искът пред съда е допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивните жалби оплаквания, посочени по- горе, които касаят само определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Неимуществените вреди, които ищцата Ц. Р. С. твърди, че е претърпяла и продължава на търпи в резултат на ПТП от 17.05.2022 година, са описани подробно в обстоятелствената част на исковата молба. За тях е претендирано първоначално обезщетение в размер на 100 000 лева, което е увеличено в хода на процеса на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя – 13.07.2022 година, до окончателното му изплащане.

За установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, на които се основава предявеният иск за неимуществени вреди, в първоинстанционното производство е приложена медицинска документация за констатираните травми и проведеното лечение на ищцата, приети са съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. П. и съдебнопсихологическа експертиза, изготвена от О. Д., които не са оспорени от страните, изслушани са и показания на свидетелите Н. Д. и Ф. С., разпитани в съдебно заседание на 22.06.2023 година.

От медицинската документация и заключението на вещото лице д-р П. се установява, че при ПТП и в пряка причинно-следствена връзка с него, на ищцата са причинени травматичните увреждания, подробно описани в исковата молба. Те се изразяват в политравма, включваща контузия на гръдния кош със счупване на множество ребра вляво и счупване на страничните израстъци на Л1 / поясен прешлен/ вляво, които са причинили трайно затруднение в движенията на тялото й за около един и половина – два 5 месеца. Освен това на ищцата е причинена контузия на корема с травматично разкъсване на слезката / далака/, в резултат на което тя е загубила този орган.

Плевралният излив вляво, хемоперитонеумът от 1500 милилитра /излив на кръв в коремната кухина/ и левостранния ретроперитонеален хематом при ищцата са определени от вещото лице като разстройство на здравето, временно опасно за живота й. Освен това тя е получила навяхване на шийните прешлени, заради което е била 10 дни с поставена яка, а отшумяването на тази травма е за период от около 22-25 дни. Вещото лице е отразило, че описаните травми са съпроводени с охлузвания и кръвонасядания, които са отшумели за около 2-5 дни. Установено е освен това, че при ПТП ищцата е получила от общото сътресение на тялото и камшичния удар на шията лекостепенно и бързопреходно сътресение на мозъка, изразяващо се в унесеност и сънливост, като към момента, в който е приета в болницата, тя вече е била контактна, адекватна, без огнищна неврологична симптоматика.

В заключението е записано, че липсва причинна връзка между ПТП и неврологичните оплаквания на ищцата пет месеца по-късно, включващи смутен вербален контакт, по-малък прием на храна, главоболие, бучене в ушите и силно залитане при ходене, заради които е осъществен преглед от невролог на 25.10.2022 година. Вещото лице е посочило, че тези оплаквания могат да бъдат свързани с преживян мозъчно-съдов инцидент преди прегледа при невролога, като няма данни за такива оплаквания за периода от датата на ПТП до посещението при невролога.

Описаните увреждания са причинили на ищцата болки, който са били най-силни и интензивни непосредствено след политравмата, като са намалявали постепенно след извършените оперативни интервенции при престоя й в болнично заведение и започналите възстановителни процеси.