Решение № 391 от 18.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Шумен, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100669 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С. И. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, ж.к. „***” № 8, ап. 25, със съдебен адрес: гр.

Шумен, ул. „***” № 15, ет. 1, чрез адв. Дино Стойков от ШАК срещу ответника „Фреш кредит“ ЕООД, с ЕИК 203495900, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*** № 161, ет. партер, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев.

Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № 0024771/ 14.11.2025 г. с ответното дружество. Счита, че процесния договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Смята, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Заявява, че не й било предоставено копие от Общите условия и точен погасителен план, което според нея било пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита точно описан с включена такса за застраховка. В договора ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и не била включена таксата за застраховка.

Излага, че нямало изготвен и приложен Стандартен европейски формуляр с вярно съдържание относно ГПР И ГЛП, който бил задължителен по Директива 2008/48 ЕО и чл.5 от ЗПК. Нямало доказателства, че бил подписан такъв формуляр. Договора за Потребителски кредит без Стандартен европейски формуляр бил нищожен по чл. 10, ал. 3 от ЗПК.

В Договор за потребителски кредит се начислявала такса за поръчител, която не била 1 включена в ГПР и това било недобросъвестна практика. Не било ясно как била определена Фиксирана лихва в размер на 39.00% и ГПР на 42.14 %. Не била ясна методологията на изчисляване на ГПР и какви компоненти включвала и за какво в кредитен план било обезщетение от 54.19 лв. на месец. Договора бил в противоречие с чл. 3, пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формирала и дали те били в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Заявява, че ответника злоупотребявал с права и осъществявал недобросъвестна практика. Договора бил в противоречие с чл. 9 от ЗЗД и накърнявал добрите нрави.

Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсвала ясна и разбираема разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти са включени в него и как се формира същият.

В договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това били еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.

Кредиторът не бил посочил как се изчислява ГПР, не бил посочил включва ли се към нея такса за експресно разглеждане, неустойка, застраховка, поръчителство и т.н., като по този начин потребителят нямал реалната възможност да изчисли реалният ГЛП, без същият да притежава специални знания и умения. В Договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без да става ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора, като описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, застраховка и други). Всичко това водило до различен размер на ГПР от посочения.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да признае за установено в отношенията между страните, С. И. С., ЕГН ********** и „Фреш Кредит“ ЕООД, с ЕИК 203495900, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 0024771/ 14.11.2025 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 от ЗПК.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. От нейно име са депозирани молба на 30.03.2025 г. и писмени становища на 27.04.2026 г. и на 04.05.2026 г., в които излага аргументи по съществото на спора, като моли предявеният иск да бъде уважен.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника „Фреш Кредит“ ЕООД, представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска, излагайки правни и фактически доводи, и възражения. В отговора ответника заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, като оспорва същия по основание и размер. Оспорва изцяло твърденията на ищеца за неправилно определяне на годишния процент на разходите (ГПР). В процесния договор за потребителски кредит ГПР било изрично посочен в размер на 47.16 %, като същият бил предоставен на ищеца и в преддоговорната информация чрез стандартния европейски формуляр (СЕФ), с което били спазени изискванията на Закон за потребителския кредит, където било упоменато какво било включено, респ. за какво се дължи или не се дължи такса.

Изчисляването на ГПР не се свеждало до проста аритметична съпоставка между получената сума и общо дължимата сума, а включвало отчитане на времевия фактор и разсрочеността на плащанията. В конкретния случай бил посочен размерът на кредита, определен бил фиксиран лихвен процент и било ясно указан броят, размерът и периодичността на погасителните вноски, както и била посочена общата сума, дължима от потребителя. Тази информация била достатъчна, за да може средният потребител да направи информиран избор и да прецени икономическите последици от сключването на договора.

2

Вътрешно противоречиви били твърденията в ИМ, като веднъж се казвало, че е грешно посочен размера на ГПР, а на следващо място, че не е посочен начина на изчисляване на ГПР.

Неоснователни били твърденията, че ГПР бил неправилно определен, доколкото същият бил изчислен по нормативно установената методика и всички съществени параметри на кредита били предварително предоставени на ищеца. Дори хипотетично да се приемело наличие на несъответствие при изчисляването на ГПР, това обстоятелство не водило до нищожност на договора, нито до отпадане на задължението за връщане на получената сума, а евентуално би имало значение единствено при преценка на отделни клаузи. След като нямало допълнителни разходи, които се включвали в ГПР нямало какво да се разбива и респ. да се конкретизира.

Константна била съдебната практика по въпроса, че когато лихвата била фиксирана, няма изискване да има методика на формиране на ГЛП и ГПР.

Заявява, че към момента ищцата направила едно единствено плащане към ответното дружество в размер на 175 евро през м. януари, поради което и това следвало да се счита като индиция за съгласяване с договора, респ. неговото изпълнение.

Неясни били твърденията в исковата молба, че вземането е погасено по давност, доколкото същото следвало общата 5-годишна погасителна давност.

Моли съда да отхвърли като неоснователен предявения иск и да им присъди сторените за това разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание за ответното дружество, редовно призовано, не се явява представляващия дружеството, а изпраща упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба и излага аргументи по съществото на спора, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В представените по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищцата С. И. С., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и ответното дружество и „Фреш Кредит“ ЕООД, с ЕИК 203495900, в качеството на кредитодател, на 14.11.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 0024771, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер на 1 000. 00 лева, равними на 511.30 евро, със срок на кредита 5 месеца, с размер на месечна вноска 220.00 лева /112.48 евро/, ГПР – 42.12%, ГЛП – 39.00 %, и общо дължима сума 1 100.00 лева /562.42 евро/. Уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 1 000 лв. /511.29 евро/. В чл. 2, т. 5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума.

В чл. 3, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1 500 лв. /766.94 евро/ или 2. неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. В ал. 2 на чл. 3 от договора е уговорено при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, че длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружествопоръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 595.00 лв. /304.22 евро/, платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл. 4 от договора е уговорено ползване на допълнителна услуга – чрез сключване на допълнителен договор, кредитополучателя да 3 ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено на равни месечни вноски. Размерът на месечната вноска по допълнителната услуга е в размер на 119.00 лева /60.85 евро/ за вноски от 1-ва до 5-та вноска и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

По делото са приети Общи условия на „Фреш кредит“ ЕООД към договор за потребителски кредит, които уреждат всички съществени елементи от съдържанието на договора.

По делото е представен и Погасителен план към договор за потребителски кредит № 0024771/14.11.2025 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити, носещи подписи за страните, в който са посочени характеристиките на процесния договор за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от и чл. 12, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.