Определение № 396 от 03.05.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20224100500178 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№992/19.01.2022г. от Р. СТ. Н. с постоянен адрес гр.В.Търново, чрез пълномощника й адв.Г.Г. от ВТАК, против Определение

№52/10.01.2022г., постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново, в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от Р. СТ. Н. срещу АНГ. ИВ. Г. и Д. Г.

Г. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №2420, т.13, рег.№17704, дело №1844 от 01.11.2006г., като процесуално недопустим при липса на правен интерес от предявяването му, и е прекратено производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС.

Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Твърди се, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да квалифицира предявеният иск, съответно, ако има нередовности в ИМ, да разпореди те да бъдат отстранени, а директно е приел направената от ищеца правна квалификация в исковата молба. Сочи се, че в конкретният случай ищецът от една страна неправилно е квалифицирал иска си по чл.26 ал.2 ЗЗД, а от друга – съда директно е приел тази правна квалификация, което е неправилно. Твърди се, че настоящият случай изпълва фактическият състав на чл.26 ал.1 пр.2 вр. чл.152 и чл.209 ЗЗД – взети пари в заем, като за неговото обезпечение се прехвърля недвижим имот – доказателства за това са представени и приети по делото, и неоспорени от ответниците. Сочи се, че вследствие на неправилно определена правна квалификация, съдът погрешно е приел, че за ищцата липсва правен интерес от водене на делото, както и че факта, че владението на имота не е предавано от ищцата на ответниците още веднъж показва твърдяната нищожност, която се изразява в противоречие със закона и неговото заобикаляне. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова и върне делото на първоинстанционният съд за разглеждане от друг състав.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частна жалба с вх.

№992/19.01.2022г. от ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г..

Производството пред ВТОС е образувано и по частна жалба с вх.№2353/10.02.2022г. от Р. СТ. Н., чрез пълномощника й адв.Г.Г. – ВТАК, против Определение №195/01.02.2022г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново, с което е допълнено Определение №52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС в частта за разноските, като е осъдена ищцата по делото Р. СТ. Н. да заплати на всеки един от ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г., двамата съпрузи, сумата от по 1

970лв. за всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че молбата на ответниците за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна, че ответниците следва да представят доказателства за реално сторени разноски. Сочи се, че неправилно първостепенният съд не е отчел направеното от ищцата възражение за прекомерност. Твърди се, че по делото от страна на ответниците е постъпил отговор на искова молба /един за двамата ответници/ и е проведено едно СЗ, ответниците са двама, само защото са съпрузи и поради тази причина вероятно и хонорара, който са платили, е един. Излага, че разноските следва да бъдат намалени до размера по чл.9 ал.1 от НМРАВ, а именно 729,34лв., платим за двамата ответници заедно, с оглед на представителството им с един общ отговор на искова молба.

Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното такова по чл.248 ал.3 ГПК.

В рамките на срока по чл.248 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на частна жалба с вх.№2353/10.02.2022г. от ответниците в процеса. Такъв е постъпил, чрез пълномощника им адв.Я.Т. – ВТАК, един ден след срока, с който оспорват частна жалба с вх.№2353/10.02.2022г. като неоснователна и молят да бъде отхвърлена изцяло, по развити съображения.

Въззивният съд, след като разгледа частните жалби, съобразно инвокираните в тях оплаквания и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявени от ищцата Р. СТ. Н. против ответника АНГ. ИВ. Г. в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.11.2006г., обективиран в НА, том , рег., н.д.№1844/2006г. по описа на Нотариус Т. Братванова с район на действие ВТРС,като привиден договор, тъй като с него реално не е прехвърлен имота, а е прикрито съглашение за заем, и положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че ищцата Р. СТ. Н. е собственик на недвижим имот, а именно: 1/6 ид.част от У П И II – в кв.46 с идентификатор , целия с площ 510кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, и от построената в този имот триетажна сграда САМО целият първи приземен етаж, със самостоятелен вход със застроена площ на етажа 60 кв.м., находящ се в гр.В.Търново, ул.“Цветарска“ №35. Във връзка с дадени указания по чл.129 ал.2 ГПК, с уточняваща ИМ молба от 06.07.2021г., с оглед, че ответника АНГ. ИВ. Г. е бил в брак по време на покупко – продажбата, е направено искане за конституиране и на съпругата му като задължителен другар в производството – Д. Г. Г.. С Определение №1248/08.07.2021г. е конституирана Д. Г. Г. като ответник в първоинстанционното производство, образувано по искова молба, подадена от Р. СТ. Н.. В срока по чл.131 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от двамата ответници, чрез пълномощника им адв.Т.

– ВТАК, с който е предявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение №1954/02.11.2021г., постановено по реда на чл.140 ГПК, е оставен без разглеждане като процесулно недопустим, поради липса на правен интерес предявения от ищцата против ответниците положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК и е частично прекратено производството само в частта по установителния иск за собственост, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. С Определение №1954/02.11.2021г., с което приключва делото в съответната инстанция по установителния иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, съдът не се е произнесъл по ответното искане за разноски, респ. в рамките на срока по чл.248 ал.1 ГПК от връчването му не е постъпило искане от ответниците по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските, досежно прекратената част от производството.

С Определение №1954/02.11.2021г. делото е насрочено за първо СЗ, което е проведено и делото е отложено за събиране на гласни доказателства при довеждане от ищцата.

С Определение №52/10.01.2022г., постановено в ЗЗ, е оставен без разглеждане предявеният от ищцата против ответниците иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за 2 прогласяване нищожност на договора за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №2420, т.13, рег.№17704, дело №1844 от 01.11.2006г., като процесуално недопустим при липса на правен интерес от предявяването му, и е прекратено производството по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпило искане от ответниците за допълване на Определение №52/10.01.2022г. в частта за разноските, постъпил е писмен отговор от ищцата в срока по чл.248 ал.2 ГПК и е постановено обжалваното Определение №195/01.02.2022г., с което е допълнено Определение №52/10.01.2022г. по гр.д.№1900/2021г. по описа на ВТРС в частта за разноските, като е осъдена ищцата по делото Р. СТ. Н. да заплати на всеки един от ответниците в процеса АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г., двамата съпрузи, сумата от по 970лв. за всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По частна жалба с вх.№992/19.01.2022г. против Определение №52/10.01.2022г., постановено по гр.д.№1900/2021г. по описа на РС – Велико Търново:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна - ищец, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Изхождайки от фактическите твърдения на ищцата в исковата молба и петитума на същата, с който се твърди, че оспореният договор за покупко – продажба от 01.11.2006г., извършен с НА, реално не е прехвърлен процесния недвижим имот, а е прикрито съглашение за заем, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба от 01.11.2006г., обективиран в НА №, том , рег.№, н.д.№1844/2006г. по описа на Нотариус Братванова с район на действие ВТРС, е с правна квалификация иск по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД във връзка с чл.17 ал.1 ЗЗД. Действително, съгласно константната съдебна практика, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното право, както и от използваните от същия правни понятия, като квалифицира спорното право, съобразно фактическите твърдения на ищеца в ИМ и петитума на същия, в съответствие с която е процедирал и първоинстанционният съд, като е дал точна правна квалификация на спорното право. С оглед петитума на ИМ, ясна е волята на ищеца за предявен отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба от 01.11.2006г., обективиран в НА №, том , рег.№, н.д.№1844/2006г., като привиден, поради относителна симулация, прикриващ съглашение за заем. С ИМ, противно на оплакванията в частната жалба, не е претендирана нищожност на атакуваната сделка, като противоречаща на закона /чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД/ и като такава, която го заобикаля /чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД/. При правилно определена правна квалификация на спорното право, първоинстанционният съд е извел и законосъобразен извод за процесуална недопустимост на предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба от 01.11.2006г., обективиран в НА №2420, том 13, рег.№17704, н.д.№1844/2006г., поради липса на правен интерес у ищцата, и е прекратил производството по делото по този иск.

Предявеният иск за прогласяване нищожност на атакувания договор за покупко – продажба от 01.11.2006г., обективиран в НА №2420, том 13, рег.№17704, н.д.№1844/2006г., по своята правна природа е отрицателен установителен и наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск у ищеца, за която съдът следи служебно във всеки стадий от развитието на процеса, като липсата му обуславя и процесуална недопустимост на предявеният иск и прекратяване на производството, образувано по този иск. В процесният случай не е налице правен интерес у ищцата от предявяване на иска по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, доколкото правните последици от атакувания договор за покупко – продажба от 01.11.2006г. са елиминирани, заличени със сключения между страните по - късно – на 01.06.2007г. договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА №1129, том VI, рег.№9953, н.д.

№829/2007г., по силата на който ответниците АНГ. ИВ. Г. и Д. Г. Г. продават на ищцата, която купува за себе си – правото на ползване, а за внука си К М– правото на собственост върху процесния недвижим имот, като ищцата като купувач си запазва правото на ползване 3 и обитаване в имота. Не е налице правен интерес у ищцата от предявения иск по чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 ал.1 ЗЗД, доколкото, дори и при позитивно съдебно решение по същия, което го уважава, не би настъпил целения от ищцата правен резултат – нищожност и на всички последващи сделки, които внукът като приобретател по привидното съглашение е извършил, доколкото, съгласно чл.17 ал.2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността, което изключение в случая не е налице, с оглед твърденията в ИМ, че последващите извършени от внука на ищцата прехвърлителни сделки, вкл. ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД, са сключени преди предявяване на настоящия иск за установяване на привидността.