Заповед за изпълнение № 185 от 13.05.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 13.05.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 531 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Д. В. С. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора КРЕДИТО ЕООД ЕИК: 204554530, седалище и адрес на управление **********, сумата:

204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща главница по ********** за периода от **** ведно със законната лихва за период от 13.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 169,16 EUR (сто шестдесет и девет евро и 16 цента), държавна такса в размер на: 7,19 EUR (седем евро и 19 цента) съгласно уважената част от заявлението.

Вземането произтича от следните обстоятелства: ********** Вземането произтича от усвоена от длъжника сума по **********, който не е върнат в претендирания пред съда размер, такси и неустойки след срока на падежа..

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр КРЕДИТО ООД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ****

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

РАЗПОРЕЖДА:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице Т.а противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави.

Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска 1 или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ".

Следователно в случая доколкото със заявлението и в представения договор за потребителски кредит се претендират заплащане на Tакса за извършени услуги (действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството в размер на 99,70 евро, като не може да се направи извод какво и дали е заплащано, съответно, че допълнителните услуги са включени в ГПР. В самият договор не е посочен размер на ГПР. Посочената такса по своята същност е мораторна неустойка. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на сума в размер на 99,70 евро противоречи, както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

2

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлява и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.

Таксата следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В самият договор не е посочен размер на ГПР. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция от 204,52 евро спрямо общ размер от 309,06 евро или 66,17 % от вземането, като се дължи държавна такса в размер на 7,19 евро и адвокатско възнагарждение в размер на 169,16 евро Ето защо, заявлението трябва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 99,70 - Tакса за извършени услуги (действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството, както и за сумата 4,84 евро – мораторна лихва, дължима от 18.02.2026 г. до 12.05.2026 г.

Така мотивиран, съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.

****, подадено от „КРЕДИТО ЕООД, 204554530, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Черни Връх“ № 51Г, ет. 3, ап. 32 срещу Д. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** в частта за сумата от 99,70 - Tакса за извършени услуги (действия) по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството, както и за сумата 4,84 евро – мораторна лихва, дължима от 18.02.2026 г. до 12.05.2026 г.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Кърджали в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя „КРЕДИТО ЕООД, 204554530, че може да предяви претенция за посочените по-горе вземания с осъдителен иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай 3 заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Т.а задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.