Решение № 1221 от 02.09.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 122101.09.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав На 25.0*.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Росен Д. Парашкевов

Членове:Кремена И. Лазарова

Йорданка Г. Майска

Секретар:Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско дело № 2020210050204* по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 29*13/31.0*.2020г. на БРС от М. А. А. , ЕГН: ********** и И. М. А., ЕГН:

********** и двамата от с.К., Община Несебър, ул.“П.м.“ № *, със съдебен адрес – гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава Каров, срещу решение № 1*33/21.0*.20г. по гр.д.№ 222*/20г. по описа на БРС, с което е постановена мярка за закрила на детето П.И.М., ЕГН:

**********, р.на ***г., по реда на чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД – настаняване в специализирана институция – Център за настаняване от семеен тип – гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ул.“Кооператор“ № 35, за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред – 25.03.2020г. или до настъпване на законни основания за за изменение или прекратяване на мярката за настаняване. Въззивниците твърдят, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, не е преценил правилно ангажираните такива, постановил е решение при наличието на процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. На изложените основания молят решението да бъде отменено и постановено ново, с което молбата на Д „СП“ бъде отхвърлена и им бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

Въззиваемата Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, оспорва 1 жалбата, твърди, че постановеното решение е правилно и съобразено със закона. Моли да бъде потвърдено, прилага доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.2*, ал.6 ЗЗД, от легитимирани лица и е допустима.

Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.26, вр. с чл.2* ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по молба от Агенция за социално подпомагане, Д „СП“ - гр.Бургас, представлявана от А.Конкьова, с искане за настаняване на непълнолетния П.И.М., ЕГН: **********, р.на ***г., в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ул.“Кооператор“ № 35, за срок от една година, считано от настаняването по административен ред. Твърди се, че П. е на навършени * години, (към настоящия момент на навършени * години), десето от общо четиринадесет деца, отглеждани от М. А. А. и е дете в риск. Излагат се твърдения за липса на родителски капацитет на майката и на мъжа, с когото тя понастоящем живее на съпружески начала, както и на липса на средства за отглеждане на детето. Въведени са аргументи за неблагоприятни за детето битови условия в настоящия им дом в с.К., за влошено психическо състояние на майката и невъзможност да отглежда детето по начин, съобразен със съвременните условия на живот. При подробно описаната в исковата молба обстановка, в която живее детето П., след извършена преценка от мултидисциплинарен екип към АСП, Д „СП“ – гр.Бургас и достигане до заключение за наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на П., е депозирана настоящата молба. Ангажирани са доказателства.

Заинтересованата страна – М. А. А. и И. А. М. , я оспорва чрез своя процесуален представител. В проведеното открито съдебно заседание излагат аргументи за отхвърляне на молбата.

След подробно запознаване със социалния доклад от 24.06.2020г. на Д 2

„СП“ гр.Поморие, съдът установи следното: малолетният П. е десето от четиринадесетте деца на майката М. А., припознат от И. А. М. през 2019г. От фактическото съжителство на М. А. с Б. С. И. са родени още девет деца.

Понастоящем М.А. съжителства с И. А. М. и ражда още четири деца, като част от тях и част от заварените деца с неустановен произход от бащата, са припознати от М.. Посочено е, че едно от децата на А. е починало като бебе, второ е настанено в институция поради здравословни проблеми и впоследствие осиновено, трето е настанено в семейство на роднини, а двегодишното дете Ю. е изчезнало безследно. Първоначално, през време на съжителството на М.А. с Б.И., майката, биологичният баща и децата, включително малолетния П., са живели в с. К. до м.11. 201* год., след което се преместили в с.Равнец поради зачестили конфликти между бившия партньор и настоящия партньор на А.. Жилището в с.Равнец е представлявало преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на А.. Санитарно-битовите условия са били добри, но жизненото пространство - недостатъчно за многочленното семейство. В жилището е нямало храна, а семейството е подпомагано с храна и парични средства от живущи в същата махала. Майката е консултирана да подаде заявление за ползване на социална услуга, но това не се е случило. Според изготвения в хода на производството пред БРС социален доклад, местоживеенето на М.А. и Ив.М. към 01.04.2020г. е отново в с.К., общ.Несебър, ул.“П.м.“ № *, в двуетажна къща, незаконно построена и с предписание за премахване, собственост на неизвестно лице. След тази дата, към 12.06.2020г. семейството отново се мести - на ул.“П.м.“ № **, с.К., общ.Несебър и се настанява в дома на И. А., при добри битови условия, макар и тоалетната да е външна и да няма баня. Хигиенните нужди на семейството се задоволяват посредством маркуч с течаща вода, изведен в тоалетната. Общо М.А. и Ив.М. са сменяли седем пъти адресите си на местоживеене, не са трайно установени и съответно – не могат да осигурят стабилност и сигурност за децата.

М. А. и И. М. са неграмотни, постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и обгрижване на децата, имат регистрирани множество обаждания на Националната телефонна линия за деца (НТЛД), подпомагани са от НПО „Надежда и домове за децата“.

3

На 1*.03.2019 г. е изчезнал Ю. – едно от малките деца в семейството, след което А. е изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е да приема храна и вода, припадала е няколко пъти за една седмица и е викала линейка. На 22.03.2019 г. в дома на семейството е дошла полиция и е отвела за разпит детето А., при което майката е изпаднала в истерия, обадила се е на НТЛД и е заявила, че не издържа на напрежението, ще убие децата си и ще се самоубие. След този сигнал е извършено повторно незабавно посещение в дома на семейството от служители на ОЗД, като майката е била в още по-тежко емоционално и физическо състояние, била е неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе си и за нито едно от децата. Пред социалните работници тя е потвърдила, че има намерение да убие децата и да се самоубие. Посочено е още, че М. А. не работи, а съжителят й И. М. заявява, че работи нерегламентирано, което не е потвърдено при извършената проверка. Към датата на изготвяне на социалния доклад – 24.06.20г., М.А. и Ив.М. имат регистрация в Д „БТ“, гр.Поморие, но тази на М. е прекратена и не може да се направи преценка за доходите им, съответно – за възможностите да осигурят прехраната и задоволяването на елементарните битови нужди на детето. В социалния доклад е посочено, че двамата работят нерегламентирано и се занимават с дейности като почистване на дворове, цепене на дърва, сезонни беритби.

От проучването на социалния работник, изготвила доклада, се установява, че майката и лицето, с което съжителства, не могат да планират в дългосрочен план и да задоволят адекватно потребностите на детето в образователен и емоционален план. Макар и да го посещават в институцията, в която е настанено и да е установена взаимната им привързаност и емоционална връзка, по мнение на социалния работник, двамата нямат възможност да се грижат адекватно за децата и да ги издържат, каквото задължение имат по закон.

При всичко така установено, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗД: „Може да бъде настанено извън семейството дете: 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат“.

4

От събраните доказателства – извършения социален доклад и други писмени доказателства става ясно, че майката и настоящият й партньор не живеят в собствено жилище, а това, което обитават, е с основни битови условия, без баня, с външна тоалетна. Освен това лицето, осигурило им подслон, ги е приело, защото временно не може да се движи – със счупен крак е, но не е ясно колко време би им предоставяло част от собствения си имот. Двамата нямат постоянни доходи, с които да осигурят дори прехраната на децата.

От извършения социален доклад се установява, че майката изпада в тежки и лабилни емоционални състояния, в които заплашва да убие децата си и да се самоубие – т.е. не може да се направи заключение, че е сериозен родител, който подкрепя децата си, служи за пример за подражание и възпитава у тях онези нравствени и морални качества, които ще ги изградят като правилно развити личности, готови да посрещат препятствията в живота. В същото време пред настоящата инстанция са приложени редица декларации в свидетелство на това, че роднините на детето П. изразяват несъгласие да го отглеждат и да се грижат за него, поради липса на средства и възможности.

Настоящото производство има характер на акт на съдебна администрация. Съдът, след като подробно се запознае с фактическата обстановка по делото, може да приеме мерки в интерес на детето, счетени за най-подходящи с оглед правилното му психо-физиологично развитие. Съдът се запознава подробно, но не е обвързан от изразеното желание на родителите в крайните си изводи, а се стреми да защити по най-ефикасен начин интересите на детето.

При описаната фактическа обстановка, БОС приема, че се доказа наличието на предвидените в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 2 и т.3 ЗЗД условия, за да се предприеме настаняване на детето П. в социална услуга от резидентен тип. По този начин за срока на настаняване му ще бъдат осигурени подходящи битови условия и ще бъдат задоволени здравните му, образователни и социални потребности. Налага се заключение, че решението на БРС е правилно и съобразено със закона и следва да бъде потвърдено.

5

Водим от всичко така изложено, БОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1*33/21.0*.20г. по гр.д.№ 222*/20г. по описа на БРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

6