Определение № 2736 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2736

Окръжен съд – Варна

02.09.2020 г.

Град Варна

На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20203100502253 по описа за 2020 година

Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 47466/16.07.2020г., депозирана от адв. И.А.С. от АК – Варна, в качеството ѝ на пълномощник на Ж. Г. П. , ЕГН: **********, с адрес: ******* – длъжник по заповедното производство, срещу Определение №8089/29.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт, с който е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение, чрез присъждане в полза на адв. И.А.С. и в тежест на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на длъжника пред заповедния съд, по реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1 , т. 2, вр. чл. 36, ал.2 ЗАдв, в размер на 300,00 лева.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който искането на жалбоподателя за допълване на Определение №16047/05.12.2019г., постановено ч.гр.д.№15605/2019г., да бъде уважено и заявителят „ЮБЦ" ЕООД да бъде осъден да заплати на адв. И.А.С. адвокатско възнаграждение в предвидения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната жалба.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно основателността на частната жалба:

1

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

В хода на образуваното по заявление от “ЮБЦ“ ЕООД ч. гр. д. № 15605/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед №7595/02.10.2019г. за изпълнение на парично задължение против длъжника Ж. Г. П. .

Заповедта е връчена на длъжника на 08.10.2019г., който в срок, чрез пълномощника си адв.

И.А.С. от АК – Варна, е подал възражение по чл. 414 ГПК. В същото е направено искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. С Разпореждане № 45850/17.10.2020г. ВРС е дал указания на заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК и го е предупредил за неблагоприятните последици при непредставяне на доказателства за това. С посоченото разпореждане съдът е приел и че искането на длъжника за присъждане на разноски е преждевременно заявено, поради което го е оставил без разглеждане. С Определение №16047/05.12.2020г. заповедният съд е обезсилил изцяло издадената в полза на “ЮБЦ“ ЕООД заповед за изпълнение поради непредявяване на иска по чл. 422 ГПК от заявителя. В срока по чл.248 от ГПК длъжникът е поискал допълване на това определение в частта за разноските, като е претендирал присъждане в полза на адв. И.А.С. на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. С Определение № 2283/06.02.2020г. на ВРС искането на длъжника по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане. Така постановеният акт е атакуван пред ВОС, който с Определение № 1577/17.06.2020г., постановено по в.ч.т.д. № 648/2020г., го е отменил и е върнал делото на РС – Варна за произнасяне по същество на искането по чл. 248 ГПК. С атакуваното в настоящото производство Определение № 8089/29.06.2020г. на ВРС молбата на жалбоподателя за допълване на съдебния акт, с който е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение, чрез присъждане в полза на адв. И.А.С. на разноски в размер на 300,00лева, е оставена без уважение. Първоинстанционният съд се е аргументирал с това, че разноски не се следват на длъжника в заповедното производство за депозиране на възражение по чл.414 ГПК в бланкетен вид.

При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Депозираната жалба е частично основателна.

От материалите по делото се установява, че длъжникът по заповедното производство е избрал да се защити срещу издадената заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, като за целта е ползвал услугите на адвокат И.А.С.. Тук следва да се отбележи, че опростеният ред, който законът предвижда за това процесуално действие – доколкото възражението по чл. 414 ГПК се подава по утвърден от Министъра на 2 правосъдието образец, не лишава длъжника от възможността да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие. Що се отнася до възлагането на разноските в гражданския процес, включително тези за адвокатско възнаграждение, по същността си то е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерно въвличане на другата в съответното производство. Заповедното производство, от своя страна, е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес, като чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния казус заповедта за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на длъжника, а с това на заявителя, който не е провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. С оглед на това, в качеството си на страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските по него.

Настоящият състав обаче намира претендираното възнаграждение в размер на 300,00 лева за прекомерно (в какъвто смисъл е и направеното от въззиваемата страна възражение с отговора на молбата по чл. 248 ГПК). На първо място, при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуално представителство, изразяващо се в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, това възнаграждение следва да се определи по аналогия, като следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. Заповедното производство е строго формално, като са налице утвърдени с наредба на министъра на правосъдието образци /към момента на подаване на процесното възражение – Наредба № 6 от 20.02.2008г./, както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за самата заповед и възражението срещу нея. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването ѝ. В настоящия случай единственото извършено от процесуалния представител на длъжника действие е подаване на бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане, което възражение не съдържа каквито и да било обосновани оспорвания на вземането на кредитора (независимо от обстоятелството, че законът не поставя изискване за мотивиране на възражението), а се е изчерпало в изречението "Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение." Посоченото действие, при липса на изрична норма, настоящият състав отнася към описаните такива в чл. 6, т. 5 Наредба № 1/2004г. – съставяне на нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, за които се дължи възнаграждение в размер на 50 лева.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а Определение №16047/05.12.2019г., постановено по ч.гр.д. №15605/2019г. – допълнено, като в полза на процесуалния представител на длъжника по заповедното производство следва да 3 бъде определено и присъдено възнаграждение за осъщественото от него съдействие по подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Това възнаграждение следва да се определи по правилата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., според който съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, като в конкретния случай и при условията на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г, то следва да е в размер на 50,00 лева.

По аргумент от т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в заповедно производство, не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №8089/29.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение №16047/05.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.

8, да заплати на адв. И.А.С. от АК – Варна сумата от 50,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.г.д №15605/2019г. по описа на ВРС, изразяваща се в подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което възнаграждение е определено по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., вр. чл.

6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК в частта ѝ, с която се претендира осъждане на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД да заплати разликата над 50,00 лева до претендираните 300,00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5