Решение № 539 от 09.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000613 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №52/29.06.2022г., постановено по търг. д. №65/2021г. по описа на окръжен съд П., по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК от „П.и.б.“ АД против Г. П. Б. с ЕГН **********; М. Г. С. с ЕГН **********; Л. Г. Б. с ЕГН ********** и „Е.***“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Л. Г. Б., е прието ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ НА ИЩЕЦА П. О., КАТО СОЛИДАРНИ

ДЛЪЖНИЦИ, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №1043/03.09.2020г. по ч. гр. д. № 2306/2020г. на Районен съд - П., както следва: 187 996,97лв. - просрочена и непогасена главница /в това число с настъпил падеж и обявени за предсрочно изискуеми вноски/, 66 324,27лв. просрочена договорна лихва, 2 060.04лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г. вкл., 1329,83лв. непогасени годишни комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.;

96лв. - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост; 18,98лев. разноски, дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1 от Договора за кредит за застраховане на ипотекирания имот, както и законната лихва върху 1 главницата, от 31.08.2020г. /датата на подаване на заявлението пред заповедния съд/ до пълното погасяване на задължението.

Отхвърлен е искът по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземанията в размер на 900,07лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020г. вкл., 626,66лв. - законна лихва, дължима и начислена за периода от 19.08.2020г. до 30.08.2020г., вкл., както и частично за разликата от 1329,83лв. до 2 802,51лв. – за вземането за годишни комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.

Г. П. Б., М. Г. С., Л. Г. Б. и „Е.***“ ЕООД са осъдени да заплатят на „П.и.б.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 5 228,42лв. и за исковото производството пред първата инстанция в размер на 4 134,47лв.

„П.и.б.“ АД е осъдена да заплати на ответниците разноски за исковото производство в размер на 56,45лв. - съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство – Г. П. Б., М. Г. С. и Л. Г. Б., като с оглед връщането на въззивната жалба, подадена от „Е.***“ ЕООД, с влязло в сила разпореждане №393/09.08.2022г., следва да се счита, че въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковете по отношение на ответниците Г. П. Б., М. Г. С. и Л. Г. Б. са уважени. Твърди се, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въведено е оплакване, че първонистанционният съд е селектирал направените искания и представените доказателства на такива, които са в полза на ищеца и други, които не са в негова полза. Твърди се, че по сметка на дружеството /„Е.*“ООД/ няма постъпила сума в размер на 189 448лв. В тази връзка се изброени писмени доказателства, за които се твърди, че са приложени към отговора на допълнителната искова молба и е поискано тяхното приемане, но с определението по чл.374 от ГПК /№4/07.01.2022г./ съдът само ги е обсъдил без да се произнесе по тяхното приемане или неприемане. Твърди се, че писмените доказателства ГФО на „Е.*“ ООД към 31.12.2011г., декларации до ТСБ Юг, ОСИ П. за 2012г. – 2013г. на „Е.*“ ООД доказвали, че по сметките на дружеството не е постъпвала сума от 189 448лв., като с въззивната жалба не е предявено искане за приемане на тези доказателства. Твърди се, че в 2 съдебно заседание от 15.02.2022г. е оспорена истинността и автентичността на представени от ищеца мемориални ордери, като в следващото съдебно заседание от 23.03.2022г. няма произнасяне по направеното искане. Твърди се, че размерът на отпуснатия кредит не съответства на сбора на сумите от мемориалните ордери, като надвишава с 4 329,78лв. сумите за рефинансиране на кредита на „Е.*“ ООД. Въведено е оплакване, че възприетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания доказателствен материал. Коментирано е заключението от съдебноикономическата експертиза. Поддържа се твърдение, че кредитополучателят Г. Б. не е дал съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит от банковата му сметка към разплащателна сметка на „М.Ю.“ АД и не е дал съгласие за прехвърляне на получената сума по договора за кредит към банкови сметки на „Е.*“ ООД за рефинансиране на влошени кредитни експозиции. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което установителният иск по чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна „П.и.б.“ АД се оспорва изцяло предявената въззивна жалба.

„Е.***“ ЕООД, чрез процесуалния си становище, че въззивната жалба е основателна.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия представител, отговор не са изразява заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като жалбоподателите претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, а въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок и от надлежна страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо.

Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК, във вр. с 3 чл.430 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – „П.и.б.“ АД, е изложил фактически обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като издадената Заповед по ч.гр.д. №2306/2020г. по описа на районен съд П., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение, е в срок възразена. Съществуването на вземането по тази заповед за изпълнение на парично задължение се обосновава с наличието н а договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., сключен между Г. П. Б., в качеството му на кредитополучател, М. Г. С., Л. Г. Б., „Е.***“ ЕООД и „Е.-*“ ЕООД - последните четирима в качеството им на солидарни длъжници, от една страна, и „М.Ю.“ АД /последващо ЕАД/ с ЕИК ********* - универсален праводател на универсалния правоприемник „П.и.б.“ АД. По силата на този договор Банката е предоставила на Кредитополучателя сумата от 189 448лв. Кредитополучателят използвал предоставения му кредит и го усвоил изцяло на 30.12.2011г. На 20.12.2012г., между същите страни е сключен Анекс №1 към Договора за банков кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г. Ищецът се позовава на клаузите на т. 7.1. и т. 7.1.2, т.7.2 и т.7.2.3 от Анекс №1, даващи възможност на банката при настъпване на случай на неизпълнение по договора за кредит да обяви всички суми по договора за кредит за изискуеми и незабавно платими с писмено уведомление до кредитополучателя и солидарните длъжници. Твърди се, че кредитът е в просрочие считано от 27.12.2013г. Съобразно изискванията на т.7.2.3 от Анекс №1 към договора за кредит, банката изпратила писмени уведомления до кредитополучателя Г. П. Б. и до солидарните длъжници, съобщавайки им за просрочията им по договора за кредит и ги поканила в седемдневен срок от получаването на уведомленията да погасят изискуемите и просрочените си задълженията, като в противен случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Писмените уведомления са получени от адресатите на 10.03.2020г. Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 19.08.2020г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да признае за установено, че Г. П. Б., М. Г. С., Л. Г. Б. и „Е.***“ ЕООД ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „П.и.б.“ АД на основание Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., ведно с погасителен план към него и Анекс №1 от 20.12.2012г., ведно с погасителен план към Анекса, към 4

Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г., следните суми: 187 996,97лв. - просрочена и непогасена главница; 66 324,27лв. просрочена договорна лихва, начислена за периода 31.08.2017г. до

18.08.2020г.вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за кредит; 2 060.04лв.- просрочена наказателна лихва, начислена за периода 31.08.2017г. до 12.03.2020г. вкл., дължима на основание т.1.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за кредит, при приложен годишен лихвен пооиент в размер на законната лихва: 900,07лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода 14.05.2020г. до 18.08.2020г. вкл., дължима на основание т.1.2 от Анекс №1 от 20.12.2012г. към Договора за кредит, при приложен годишен лихвен процент в размер на законната лихва;

626,66лв., законна лихва, дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019г., начислена за периода от 19.08.2020г. до 30.08.2020г., вкл.; 2 802,51лв. - непогасени годишни комисионни за управление за 2017г., 2018г. и 2019г.; 96лв. - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост; 18,98лв. - разноски, дължими на основание т.9.2.4 и т.9.2.4,1 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, от 31.08.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до пълното погасяване на задължението.

О. са оспорили предявения иск. Възражението по основателността на иска, относими към въззивното производство, са възпроизведени във въззивната жалба под формата на оплаквания срещу обжалваното решение, посочени по горе.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка с оглед предметните предели на подадената въззивна жалба, прие следното:

Установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор, притежаващ всички специфични елементи на договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ – Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №***-***/21.12.2011г. Договорът е сключен между „М.Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът – „П.и.б.“ АД и кредитополучател Г. П. Б. и М. Г. С., Л. Г. Б., „Е.***“ ЕООД и „Е.-*“ ЕООД последните четирима в качеството им на солидарни длъжници. Съгласно 5

Раздел първи, чл.1.2, предмет на договора е банков кредит в размер на 189 448лв. В същия раздел първи „Предмет и цел на договора“, в чл.1.3 изрично е формулирана целта на кредита: Кредитът се предоставя за следната цел: Рефинансиране на влошени кредитни експозиции по: Договор за банков кредит №325-243/11.07.2007г., сключен с „Е.*“ ООД; Договор за банков кредит №325-420/14.11.2007г., сключен с „Е.*“ ООД; Договор за банков кредит №***-***/11.07.2007г., сключен с „Е.*“ ООД. В чл.1.5 е регламентирано, че усвояването на средствата по кредита се извършва еднократно безкасово по посочена банкова сметка. Съгласно чл.1.10 крайният срок за погасяване на всички дължими по договора суми е 300 месеца след датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 21.03.2037г. На 20.12.2012г., между същите страни, е подписан Анекс №1 към Договора за кредит. В чл.7.2.3 от този анекс е предвидена възможност и ред за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в един от случаите на неизпълнение, посочени в чл.7.1, като по чл.7.1.2 – неизпълнение на задължението за погасяване на месечните погасителни вноски.

Предсрочната изискуемост на кредита, на която се позовава ищецът в исковата молба, е обусловена от два елемента: обективен – неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора задължения и субективен – възможност и избор на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно волеизявление, достигнало до длъжника.