Определение № 20670 от 20.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20670 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110125895 по описа за 2021 година

Ищците Т. Т. А., Г. А. А. и Т. А. А. са предявили срещу А. А. А., чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Л. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. София, ***, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 39,49 кв. м., при съседни: изток – апартамент № 22, запад – апартамент № 24, север – стълбище, юг – тревна площ, отгоре – покрив, отдолу – апартамент № 20, ведно с прилежащи части: избено помещение № 5, с площ от 2,40 кв. м., при съседи: изток и запад – коридор, север – мазе на апартамент № 21, юг – мазе на апартамент № 15 и 0,289, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения % ид. ч. от общите части на сградата, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение за това, че са лишени от ползването на 7/8 ид. ч. от делбения имот в размер на 280,00 лв. на месец от подаване на исковата молба до ликвидиране на съсобствеността или до опразване на жилището, заедно със законната лихва върху сумите до погасяване на задължението, а именно за Г. А. А. – 40,00 лв., за Т. А. А. – 40,00 лв., и за Т. Т. А. – 200,00 лв.

Ищците основават иска си на следните фактически твърдения.

Страните в производството са съсобственици на посочения недвижим имот в качеството им на наследници на общия им наследодател А. С. А.. Описания имот бил придобит по време на брака между А. С. А. и Т. Т. А. с покупкопродажба, обективирана в нотариален акт № 4, том I, ***, по описа на нотариус Д.Т. и № от вх. рег. 867, акт № 89, том III, дело № 596 от 23.01.2001 г. по описа на Служба по вписванията – София. А. С. А. не притежавал никакви други имоти към момента на смъртта си. Твърди се, че ответникът придобил наследството с конклудентни действия, но въпреки това следвало да приеме наследството по опис. Сочи, че квотите в собствеността на делбения имот са, както следва: за Г. А. А., Т. А. А. и А. А. А. по 1/8 ид. ч., а за Т. Т. А. – 5/8 ид. ч. Твърди се, че ищците са лишени от ползването на делбения имот, както и че за имота са натрупани задължения за ток, вода, парно и данъци, респ. били образувани изпълнителни дела.

С молба от 16.02.2023 г. ищците са конкретизирали, че от 17.11.2022 г. не претендират обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, тъй като ответникът и майка му са го напуснали на тази дата, били изнесли 1 всички свои вещи и нямали претенции за други вещи в него, на ищците били предадени ключовете за апартамента от майката на ответника с изявление, че няма дубликат и не желае да има такъв. Ищците сменили патрона на входната врата и така лишили ответника и майка му от достъп до имота. Уточнява се, че претенцията на ищците е за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 12.05.2021 г. до 17.11.2022 г., по отношение на Г. А. А. за сумата от 680,00 лв., за Т. А. А. – 680,00 лв., и за Т. Т. А. – 3400,00 лв. Не желаят разпределяне ползването на имота като привременна мярка.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от А. А.

А., чрез неговата майка и законен представител Д. Д. Л..

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.

Искът по чл. 31, ал. 2 от ГПК следва да бъде разгледан във втората фаза на делбата.

На ответникът чрез неговата майка и законен представител следва да се дадат указания в срок до първото по делото открито съдебно заседание да заяви изрично с писмена молба по делото дали е приел наследството от неговия баща А. С. А. по опис към момента на подаване на исковата молба – 11.05.2021 г. При неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще приеме, че е налице хипотеза на незаето наследство, респ. ще назначи управител на незаетото наследство съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗН, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на ОСГК на ВКС.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

По отношение на искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение, посредством което същите да се снабдят с данъчна оценка за процесния имот, съдът се е произнесъл с разпореждане от 04.02.2023 г.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

2

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 27.06.2024 г. от 14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на А. А. А., чрез неговата майка и законен представител Д. Д.

Л . , в срок до първото по делото открито съдебно заседание да заяви изрично с писмена молба по делото дали е приел наследството от неговия баща А. С. А. по опис към момента на подаване на исковата молба – 11.05.2021 г. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще приеме, че е налице хипотеза на незаето наследство, респ. ще назначи управител на незаетото наследство съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗН, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на ОСГК на ВКС.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3