Решение № 55 от 11.05.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Дулово, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20213410100597 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от Б. И. А. срещу З. М. А. и А. М. Ю. обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на незастроено дворно място с площ 1265 кв. м., имот пл. № *** в ** по плана на ***, като ответниците са навлезли в имота му с около 500 кв. м., изградили са ограда, външна тоалетна и стопанска постройка, поради което иска предаване на владението и премахване на пречките. Претендирани са и разноски. В определението по чл. 140 ГПК съдът е приел исковете за допустими и е разпределил доказателствената тежест, като в първото открито съдебно заседание е приел представените с исковата молба документи.

В писмената защита на ищеца претенцията е поддържана съобразно резултата от съдебно-техническата експертиза, като се иска уважаване на иска по чл. 108 ЗС за ** кв.м., както и на иска по чл. 109 ЗС за премахване на ограда, външна тоалетна от 5 кв.м. и навлязлата в имота част от стопанска сграда от 25 кв.м. Ищецът изрично е поддържал искането си за разноски.

Ответниците оспорват исковете като изцяло неоснователни. В писмената им защита се поддържа, че оградата и постройките са стари, границата не е променяна десетилетия наред, а процесните ** кв. м. се владеят от тях и техните праводатели в продължение на повече от 60 години, поради което твърдят придобиване по давност. Същата теза е материализирана и в отделно заведено от тях гр. д. № *** г. за признаване на собственост по давност върху същите ** кв.м., поради което на *** г. настоящото производство е било 1 спряно, а впоследствие е продължило и е приключило след разпита на свидетелите и представянето на писмени защити.

Установена фактическа обстановка

От нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело №**** г. се установява, че А. И.

Б. е дарила на сина си Б. И. А. незастроено дворно място с площ 1265 кв.м., пл. № ** ** по плана на ***, което участва в *** кв.м. и в *** кв. м. В самия нотариален акт е посочено, че при изповядване на дарението е бил представен предходен нотариален акт № *** г. на същия нотариус и скица на имота. Ищецът е представил още актуална скица, удостоверение за данъчна оценка, протокол за трасиране и трасировъчен карнет.

От нотариален акт № *** г. се установява, че М. О.Б. и съпругата му са прехвърлили срещу гледане и издръжка на дъщеря си З. М. Б. и зет си А. М. Ю. застроено дворно място с площ 1510 кв.м., съставляващо парцел *** в ** по плана на ***, заедно с описаните в акта две жилищни постройки. По-късно, в данъчните декларации, приети по делото, ответниците са декларирали първоначално имот от 1510 кв.м. и две сгради, а през *** г. вече имот от 1870 кв.м. и четири сгради, включително две селскостопански постройки от 60 кв.м. и 75 кв.м.

От приетата съдебно-техническа експертиза на инж. Д. В., изслушана в съдебното заседание на *** г., се установява, че след оглед на място, геодезически измервания и изготвяне на комбинирана скица между плана от *** г. и съществуващата на място ограда, имот пл. № *** е навлязъл в имот пл. № *** с площ ** кв.м. В тази площ попадат 5 кв.м. външна тоалетна и 25 кв.м. от съществуваща на място сграда, а оградата и постройките не изглеждат нови. Експертизата е приета като надлежно доказателство, като съдът е изплатил от внесения депозит 400 лв. и е указал довнасяне на още 216 лв.

От представените в заседанието на *** г. административни преписки от Община Дулово и документи от дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че по повод жалбите на ищеца и неговата майка през *** г. и *** г. са съставяни констативни протоколи, приемани са скици, данъчни декларации и удостоверения. В същото заседание процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че по съдебното удостоверение от общината не е представено официално удостоверение за търпимост, а са предоставени други административни книжа.

Производството е преминало и през спор относно редовността на връчването на исковата молба на ответниците. След разпит на свидетелката Х. Е. Х. съдът е приел, че съобщението до З. М. А. е получено от дъщеря , която живее в едно домакинство с нея, и е отказал възстановяване на срока за отговор. Това процесуално разрешение има значение само за преклузията на първоначалните доказателствени искания, но не и за преценката по съществото на вещноправния спор.

Съдът кредитира заключението на инж. Д. В. в частта относно геодезическите 2 измервания, комбинираната скица и точното локализиране на навлизането от ** кв.м.

Заключението е изготвено след измерване на място в присъствието на представители на двете страни, съдържа ясно описание на използваните планове и индивидуализира спорната част. Обстоятелството, че вещото лице не е могло да обясни разминаването с по-ранно частно заснемане от *** г. поради липса на цифров модел от общината, не обезсилва собствените му измервания. Съдът обаче не възприема като решаващ отговора на вещото лице относно „търпимостта“ на строежите, тъй като това е правен, а не чисто геодезически въпрос.

Показанията на свидетелите следва да бъдат преценени по правилото на чл. 172 ГПК — не формално, а във връзка с всички останали данни по делото. Практиката на ВКС е последователна, че и заинтересован свидетел може да бъде кредитиран, но само след съпоставка с останалите доказателства и след изрична оценка на възможната заинтересованост.

Х. Е. Х., служител в кметството, е разпитана единствено относно връчването на съдебни книжа. Нейните показания са ирелевантни към спорното право на собственост и към въпроса за навлизането в имота, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество на иска.

А.Н.Ю. живущ в ***, е свако на ищеца. Той твърди, че мястото е било на дядото на ищеца Е., че майката на ищеца А. е обработвала земята, а ответниците са навлезли в нея.

Съдът кредитира тези показания само частично — доколкото потвърждават фамилната връзка на ищеца с имота и отдавнашното съществуване на спор между клоновете на семейството. За точния обем на навлизането, за срока на ползване и за конкретния момент на изграждане на отделните сгради показанията на този свидетел са отслабени от близката му родствена връзка с ищеца, от трайното му местоживеене извън страната и от факта, че впечатленията му са епизодични — 3–4 посещения годишно.

И. А. Б. не е допуснат до разпит, тъй като е присъствал в предходните съдебни заседания, а и самият ответник изрично е посочил, че това е бащата на ищеца. Поради това съдът не основава изводите си на негови показания.

С.С.С. дава показания, че между имотите има стара ограда „откакто се е родил“, че в спорното място преди десетилетия е имало малка къща на Е.Е., че мястото в последните 40 години е празно и обрасло, и че не е виждал ищеца или майка му да го ползват. Свидетелят обаче не можа да се ориентира по предявената скица и не можа да посочи точното местоположение на старата къща. Поради това съдът кредитира показанията му относно стария характер на оградата и липсата на ново строителство, но не и като достатъчни за точно локализиране на границата или за доказване на придобиване по давност на цялата реална част от ** кв.м.

И. М. А. също потвърждава, че мястото отстрани е пусто и обрасло, че там някога са живели Е.Е., и че оградата „е все същата“. Неговите показания също се кредитират в частта, в която потвърждават стария характер на оградата и постройките и липсата на ново строителство през последните 20–30 години. Те не са достатъчни, за да опровергаят 3 експертното геодезическо установяване на навлизането от ** кв. м., защото свидетелят не дава конкретни данни за нормативно приложимата имотна граница, а само за своите общи съседски впечатления.

Отделно от това съдът отчита, че собствените документи на ответниците не подкрепят напълно тезата им за непроменено фактическо положение. В нотариалния акт от *** г. са описани само две постройки, докато в данъчната декларация от *** г. вече се заявяват четири постройки и по-голяма площ на имота. Това не е достатъчно само по себе си да докаже навлизането, но съществено разколебава тезата, че в продължение на десетилетия имотът е съществувал точно в един и същи обем и граници.

По иска по чл. 108 ЗС

Според задължителната практика на ВКС ревандикационният иск по чл. 108 ЗС съдържа две самостоятелни искания за защита — установително за принадлежността на правото на собственост и осъдително за предаване на владението — и съдът следва да се произнесе изрично и по двете в диспозитива. Когато спорът е за реална част от имот, тази част трябва да бъде индивидуализирана достатъчно точно, включително чрез скица, която да стане неразделна част от решението.

В конкретния случай ищецът установи правото си на собственост върху имот пл. № *** чрез нотариален акт № ***** г. за дарение, представената скица, данъчната оценка и историческите документи за имота на неговия наследодател. Ответниците от своя страна се легитимират по нотариален акт № ****** г. единствено за парцел ***, а не за спорната реална част от пл. № ***. Практиката на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г. е, че при спор относно собствеността всяка страна трябва да докаже собственото си придобивно основание; нотариалният акт по чл. 587 ГПК няма материална доказателствена сила относно самия правен извод за собственост, но има легитимиращ ефект до опровергаването му. В случая ответниците не проведоха успешно обратно доказване спрямо титула на ищеца за имот пл.

№ ** а единствено поддържаха, че владеят част от него.

Решаващо значение за индивидуализиране на спорното право има приетата съдебнотехническа експертиза, която установи, че реална част от ** кв. м. от имот пл. № *** се владее от ответниците и попада от фактическата страна на оградата, поддържана от тях. В тази част се намират и 5 кв. м. външна тоалетна, както и 25 кв. м. от съществуваща стопанска сграда. Следователно е доказан вторият елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС — ответниците държат/владеят реална част от имота на ищеца.

Възражението на ответниците за придобивна давност върху процесните ** кв. м. е неоснователно. Официалната практика на ВКС приема, че реална част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само ако са налице предпоставките на чл.

200 ЗУТ — по начало и завладяната част, и остатъкът от имота трябва да отговарят на изискванията за минимални площ и лице, а „фактическо присъединяване“ чрез ограда към съседен имот не е достатъчно; когато частта не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, 4 присъединяването може да стане само по реда на чл. 15 ЗУТ, т.е. по съгласие на собствениците. По делото не са представени никакви доказателства процесната част и остатъкът от имота да отговарят на тези изисквания, нито за проведена процедура по чл. 15 или чл. 17 ЗУТ. Само показанията за стара ограда и отдавнашно фактическо положение не могат да заменят това доказване.

Поради това искът по чл. 108 ЗС следва да бъде уважен до установения от експертизата размер от ** кв. м., а за разликата над ** кв. м. до претендираните 500 кв. м. — отхвърлен като недоказан по размер. Тази отхвърлителна част е следствие единствено от техническото уточняване на площта в хода на делото.

По иска по чл. 109 ЗС

Съгласно Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС и последващата практика, негаторният иск защитава собствеността срещу всяко неоснователно въздействие, което пречи на пълноценното упражняване на правото. Когато действието е осъществено в собствения имот на ищеца, не е необходимо да се доказва по отделно всяка конкретна пречка — самото поддържано навлизане с ограда или постройка в чужд имот представлява достатъчно смущение. Надлежен ответник е и лицето, което не е извършило лично първоначалното действие, но поддържа създаденото от своя праводател състояние.

В настоящия спор е без значение дали спорните ограда, външна тоалетна и навлязла част от стопанската сграда са изградени изцяло от ответниците или частично от техни праводатели. Дори да се приеме, че постройките са стари и част от тях са съществували преди *** г., ответниците са техните настоящи владелци и поддържат състоянието на навлизане в имота на ищеца. Поради това именно те са материалноправно легитимирани да ответстват по иска по чл. 109 ЗС.