Определение № 5320 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5320 гр. Варна, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502334 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение на длъжника Д. В. Н. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1013/02.12.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1616/2019 г. на Районен съд – Девня. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20208930400016 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова.

Възражението е подадено от лице, срещу което е постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Длъжникът твърди, че е узнал за първи път за заповедта на 29.01.2025 г. при връчването на ПДИ на неговия адвокат. Посочва, че не е пребивавал на адреса, тъй като живее в чужбина, и не е получавал книжа преди това.

Кредиторът поддържа, че след като на 29.01.2025 г. адвокатът е получил заповедта и ПДИ, длъжникът е следвало да подаде възражение по чл. 414 ГПК, а не по чл. 423 ГПК, и твърди недопустимост или просрочие.

От представения по делото заверен препис от материалите по изпълнително дело № 20208930400016 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова се установява, че съобщението за образувано изп. дело заедно с приложена към същото заповед за изпълнение по ч.гр.д № 1616/2019 г. на Районен съд – Девня е редовно връчено на адв. Р. М. в качеството и́ на пълномощник на длъжника Д. В. Н. на 29.01.2025 г. Възражението по реда на чл. 423 ГПК е постъпило в РС – Девня на 14.02.2025 г.

По изпълнителното дело са налице данни за многократни посещения на адресите, вписани като постоянен и настоящ на длъжника, оставени съобщения по чл. 47 ГПК, но липсват данни, че тези съобщения са достигнали до знанието на длъжника, че същият е бил намерен на адреса или че извършено връчване по какъвто и да било предвиден в закона способ. Напротив, установено е от връчителите, че лицето от години не пребивава на адресите и живее в чужбина. На л. 236 от изпълнителното дело е приложено адвокатско пълномощно, издадено през август 2024 г., с което длъжникът упълномощава адв. Р. М. да го представлява по изпълнително дело № 20208930400016. Видно от материалите по делото, обаче, липсват каквито и да било данни, адвокат М. да е правила справка по делото, да е подавала молби, да е получавала книжа, да се е запознавала с ПДИ или с копие от заповедта преди 29.01.2025 г. Липсва отбелязване от ЧСИ за връчване на ПДИ или други книжа на адвоката преди посочената дата. Ето защо съдът приема, че самото наличие на пълномощно от 2024 г. не означава узнаване за заповедта, доколкото не е доказано, че адвокатът е 1 получила или е имала достъп до документи, разкриващи издадената заповед за изпълнение.

От материалите по изп. дело се установява, че на 29.01.2025 г. на адв. М. е връчена ПДИ, към нея е приложено копие от издадената заповед за изпълнение и документ по чл.

417 от ГПК. Връчването надлежно оформено и подписано. Преди тази дата няма доказателства за връчване нито на длъжника, нито на пълномощника, нито на друго лице, нито за фактическо узнаване от страна на длъжника.

Съгласно практиката на ВКС (напр. Определение № 687 по ч.гр.д. 4734/2014 г. ІІІ г.о., ГК), узнаването по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК е фактически момент, който се доказва по делото. Узнаване е налице тогава, когато длъжникът има реална и конкретна информация за издадената заповед и нейното съдържание. Знанието за съществуването на изпълнително дело не е достатъчно, ако не е доказано, че длъжникът е узнал и за самата заповед.

В конкретния случай до 29.01.2025 г. няма нито едно доказателство за узнаване за заповедта. Наличието на пълномощно от 2024 г. не доказва знание за заповедта, тъй като няма доказано участие на адвоката в изп. делото преди 29.01.2025 г. Узнаването безспорно е настъпило на 29.01.2025 г., когато адвокатът получава ПДИ и копие от заповедта.

Възражението е подадено на 14.02.2025 г., тоест в едномесечния срок по чл. 414 ГПК, считано от връчването на заповедта. Макар страната да го е озаглавила „по чл. 423 ГПК“, съдът е длъжен да даде точната правна квалификация според фактите. След като заповедта е връчена на 29.01.2025 г., а възражението е подадено в срока по чл. 414 ГПК, правилният ред е чл. 414 ГПК, а не чл. 423 ГПК.

При това положение възражението следва да се квалифицира като такова по чл. 414 ГПК като компетентен да го разгледа е Районният съд – Девня. Производството пред окръжния съд по чл. 423 ГПК е лишено от правен интерес и следва да бъде прекратено.

Делото следва да се върне на РС – Девня за произнасяне по възражението по чл. 414 ГПК и, съответно, даване на указания на заявителя по чл. 415 ГПК за предявяване на иск в едномесечен срок.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 2334/2005 г. по описа на Окръжен съд – Варна, образувано по възражението на Д. В. Н. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1013/02.12.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1616/2019 г. на Районен съд – Девня.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК, включително за даване на указания на заявителя за предявяване на иск.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2