Определение № 1089 от 26.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1089 гр. Варна, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500289 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 96497/28.11.2024 г., подадена от „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 48524/26.11.2024 г. по гр.д. № 13812/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 86858/30.10.2024 г. искане за присъждане на сторени в заповедното производство срещу длъжника „РОВЕСИ ТЕКС“ ООД ЕИК 207079746 разноски в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че след като адвокатското възнаграждение е платено от „ФИ“ ЕООД на преупълномощения адвокат, а не от „А1 България“ ЕАД и няма доказателства заявителят да е сторил разноски в производството, то за сумата по изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се издава заповед за изпълнение.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е подадена от заявителя в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което съдът намира, че същата следва да бъде разгледана по същество.

Производството по ч.гр.д. № 13812/2024 г. по описа на РС – Варна е образувано по заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД срещу длъжника „РОВЕСИ ТЕКС“ ООД ЕИК 207079746 за вземания произтичащи от договор *********** от 14.12.2022г. като заявителят е направил искане за присъждане на разноски в размер на 25.10 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.

1

Към заявлението са приложени: документ за внесена от „ФИ“ ЕООД държавна такса, пълномощно от „А1 България“ ЕАД към „ФИ“ ЕООД, пълномощно от „ФИ“ ЕООД към адвокат Искрен Йотов и адвокат Л. Р., които заедно и поотделно са преупълномощени да извършват процесуални действия по заведените дела, и Договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено.

За да отхвърли искането за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение, съставът на ВРС е приел, че след като адвокатското възнаграждение е заплатено от третото лице „ФИ“ ЕООД и за оказване на правна защита и съдействие на това лице „ФИ“ ЕООД, то не може да се приеме, че тези разноски са действително извършени от заявителя "А1 България" и липсва основание да му бъдат присъдени.

В обжалваната част разпореждането е неправилно.

От представените със заявлението доказателства за ангажиране на правна защита чрез процесуално представителство от адвокат, ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка се установява, че „А1 България“ ЕАД е възложило и упълномощило „ФИ“ ЕООД между другото да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу длъжници на „А1 България" ЕАД чрез свободно избрани от него правоспособни адвокати, които да осъществяват цялостната правна защита и съдействие и процесуалното представителство на „А1 България" ЕАД по заведените дела до окончателното им приключване във всички инстанции и да извършват всички необходими процесуални и/или съдопроизводствени действия от името и за сметка на „А1 България" ЕАД, в т.ч. да заплаща всички необходими такси и разноски, включително и адвокатски възнаграждения.

Следователно „ФИ“ ЕООД е действало като довереник и пълномощник на „А1 България“ ЕАД и това е видно от представените по делото пълномощни.

При това положение съдът приема, че представеният Договор за правна защита и съдействие е сключен за сметка на доверителя „А1 България" ЕАД, съответно, платеното по този договор адвокатско възнаграждение, в т.ч. и по настоящото дело, е за сметка на „А1 България" ЕАД.

Ето защо, „А1 България" ЕАД реално е извършило разноски за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и има право да иска присъждането им в своя полза.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено и в полза на заявителя да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 20205/09.06.2022 г. по гр.д. № 7355/2022 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК с искане на „А1 България“ ЕАД срещу „РОВЕСИ ТЕКС“ ООД ЕИК 207079746 за присъждане на разноски в размер на400 лева, претендирани като заплатено адвокатско възнаграждение, и вместо него 2

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление с вх. № 86858/30.10.2024г. в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес гр. София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, срещу длъжника „РОВЕСИ ТЕКС“ ООД ЕИК 207079746, за сумата 400 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3