Решение № 406 от 01.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Велико Търново, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500579 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивното производство е подадената от В. И. И., чрез адв. Д. С., жалба срещу Решение № 32 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд – С., с което е прието за установено по отношение на В. И. И., че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумата от 472,50 лева – главница по договор за потребителски кредит с № PLUS-***/13.07.2018 г.; сумата от 2,38 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2019 г.; сумата от 52,37 лева – обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г. до 04.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 – 04.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен. Навежда оплаквания за нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“, както и на клаузата, регламентираща заплащане на „такса ангажимент“, поради противоречието им с императивни материалноправни норми. Прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

1

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263 ал.1 ГПК е подала писмен отговор, съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Претендира разноски за въззивното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова такса за внасянето й, съгласно списък по чл.80 ГПК.

Насрещната страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД поддържа в писмено становище позицията си по спора. Претендира сторените във въззивното производство разноски за заплащане възнаграждение на особен представител на жалбоподателя, както и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Районен съд – С. е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу В. И. И. с правно основание чл. 422,ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 472,50 лева – главница по договор за потребителски кредит с № PLUS-***/13.07.2018 г.; сумата от 2,38 лева – договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2019 г.; сумата от 52,37 лева – обезщетение за забава за периода от 21.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е изложил твърдения за сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. между него и „***”, клон Б., по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит с № PLUS-***/13.07.2018г., е прехвърлено в негова полза. Представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, адресирано до длъжника. Навежда доводи, че сумата предмет на договора за кредит е предоставена на ответника, но последният не е изпълнил изцяло задължението си по договора за кредит с краен срок на издължаване 20.07.2019г., да заплаща уговорените месечни погасителни вноски, като е налице неизпълнение след 20.04.2019г. Ищецът посочва, че считано от тази дата по задължението не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно такива не се претендират.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взела 2 становище по нея. В съдебно заседание признава предявените искове.

За да уважи същите, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ответника, районният съд е приел за доказано наличието на договорно правоотношение между страните по процесния договор, факта на неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника да заплаща дължимите по него суми и техния размер, включително и факта на уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането на ищеца чрез връчване на уведомлението ведно с исковата молба и приложенията й.

Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото възникването на облигационно правоотношение между „***”, клон България, като кредитор и ответника, като кредитополучател, произтичащо от процесния договор за потребителски паричен кредит PLUS – ***/13.07.2018г. Ищцовото твърдение, че отпуснатият на ответника кредит му е предоставен от кредотополучателя, не се оспорва от ответника, а и изявлението на ответника в този смисъл има характер на разписка, обективирана в договора. Фактът, че същият е извършвал плащане на парични суми за погасяване на част от уговорените месечни вноски е също в подкрепа на този извод. Безспорно установено е и качеството на ищеца на цесионер на вземането срещу отвеника за исковите суми, произтичащо от сключения между ищеца и „***”, клон България Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ведно с Приложение № 1/09.09.2019г. към него. Налице е потвърждение за извършената цесия по чл.99 ал.3 ЗЗД и прехвърлянето на вземането в полза на ищеца е съобщено на ответника с връчването му като приложение към ИМ, поради което прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор чрез цесионера.

От сключения договор за потребителски кредит се установява, че предоставената на ответника парична сума възлиза на 1100 лева, която същият е поел задължението да върне на 12 месечни погасителни вноски - всяка в размер на 112,48 лева. Съобразно договореностите между страните, всяка месечна погасителна вноска включва такса ангажимент, застрахователна премия, главница и договорна лихва, разпределени поравно в месечните вноски. Както бе посочено по-горе, със заявлението по чл. 410 ГПК, съответно с исковата молба, ищецът е претендирал заплащане единствено на главница, дължима в периода от 20.04.2019 г. до 20.07.2019 г. / т.е. включена в тези четири месечни погасителни вноски/, договорната лихва за същия период, обезщетение за забава от 21.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в районния съд, както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Доколкото същият признава предявените искови претенции и не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираните суми, то правилно районният съд е счел същите за основателни. Тъй като дължимата и неплатена от ответника главница за исковия период 3 възлиза на сумата от 366,68 /4х91,67/ лева, то предявената от ищеца претенция над посочената сума – до размера от 472.50 лв., се явява недоказана и неоснователна, а първоинстанционното решение в тази част неправилно и подлежащо на отмяна.

На основание чл.5 от договора за потребителски кредит, поради установената забава на последните четири месечни погасителни вноски, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, възлизаща на сумата от 52.79 лв. Доколкото се претендира обезщетение за забава в по-малък размер, то с оглед диспозитивното начало в процеса, тази искова претенция следва да бъде уважена до претендирания размер от 52.37 лв. Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна еспертиза, ответникът дължи на ищеца и незаплатената и дължима договорна лихва в размер на 2.38 лв.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 13.07.2018г., т.е. при действието на ЗПК, чиито разпоредби са приложими спрямо същия. Неоснователни обаче се явяват оплакванията във въззивната жалба за неспазване изискванията на цитираните от този закон разпоредби, обуславящи неговата недействителност, включително и по отношение на договорните клаузи за заплащане на застраховатена премия и такса ангажимент, а и такива не се претендират в настоящото производство.

С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски за заповедното произзводство – над сумата от 59.95 лв. и за присъдените му в първоинстанционното производство разноски – над сумата от 179.84 лв., определени съразмерно на уважената част от исковете.

По претенциите за разноски във въззивното производство:Въззивникът е направил такива единствено за заплатена държавна такса и следващата се банкова такса за внасянето й, поради което с оглед изхода на спора в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 5.62 лв. по съразмерност. В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата от 79.93 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд – С. в частта, в която е уважен предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу В. И. И., ЕГН **********, с адрес село А., община С., ул.”***” № *** иск за установяване съществуване на вземане за главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS***/13.07.2018г. за сумата над 366.68 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 4

203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу В. И. И., ЕГН **********, с адрес село А., община С., ул.”***” № *** иск за установяване съществуване на вземане за главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-***/13.07.2018г. за сумата над 366.68 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТМЕНЯ Решение № 32 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № ***/2021г. по описа на Районен съд – С. в частта, в която В. И. И., ЕГН **********, с адрес село А., община С., ул.”***” № *** е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 направените в първоинстанционното производство разноски за сумата над 179.84 лв. и сторените в заповедното производство разноски за сумата над 59.95 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд – С. в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. И., ЕГН **********, с адрес село А., община С., ул.”***” № *** направените във въззивното производство разноски в размер на 5.62 /пет лева и шестдесет и две стотинки/ лв. по съразмерност.