Определение № 4419 от 28.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4419 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110202312 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.63д ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила молба от адв.К. М., процесуален представител на жалбоподателя З. М. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и осъждане на СДВР да заплати на жалбоподателя сторените от нея разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от жалбата.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - СДВР не е депозирала писмен отговор.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице, в хода на съдебното производство е представен списък с разноски, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

С решение рег.№2237 от 18.06.2025 г., постановено по НАХД № 2312/2025 г. по описа на СРС, НО, 129 състав е изменен Електронен фиш Серия К № 9344482, издаден от СДВР, с който на З. М. М., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 2, т.

2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100,00 /сто/ лева, като е изменено основанието за налагане на глобата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е намален размерът на „Глобата“ от 100,00 /сто/ лева на 50,00 /петдесет/ лева.

С решението са оставени без уважения исканията и на двете страни за присъждане на разноски, с оглед на това, че обжалваният ЕФ не подлежи на отмяна, а основание за изменението му е именно неправилното приложение 1 на материалния закон от страна на въззиваемата страна - АНО.

При това положение и с оглед преобладаващата практика на административните съдилища в страната, вкл. на АССГ, жалбоподателят има право на разноски, съразмерно с уважената част от жалбата.

В случая са претендирани разноски в размер на 500 лева и е представено доказателство за направени разноски в този размер /договор за правна помощ от 19.05.2025 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено от възложителя изцяло и в брой при сключване на договора/.

Същевременно, в постъпили по делото писмени бележки от юрисконсулт на насрещната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

За да приеме за основателно направеното възражение за прекомерност, съдът констатира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, като е приключило в рамките на едно съдебно заседание.

При това положение и при съобразяване на даденото в Решение по дело С-438/22 на СЕС тълкуване на чл.101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния случай в размер на 500 лева /петкратния размер на глобата, наложена с обжалвания ЕФ/ не съответства на вида, количеството и сложността на извършената работа от адвоката.

С оглед на това, настоящият съдебен състав като прецени вида на спора /дело от административно наказателен характер/, интереса /с обжалвания ЕФ е наложена глоба в размер на 100 лева/, вида и количеството на извършената работа /само е депозирана жалба и осъществено процесуално представителство в едно съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели/ и най-вече фактическата и правна сложност на делото / без фактическа и правна сложност, приключило в едно съдебно заседание/, намери, че в конкретния случай, на посочените характеристики съответства справедливо възнаграждение в размер най-много на 200.00 лева.

Следователно до този размер следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение.

При така намаления размер, присъдените съразмерно с уважената част от жалбата разноски се равняват на сумата от 100 лева.

С оглед изложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, съобразно изложените мотиви.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 и ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение рег.№2237 от 18.06.2025 г., постановено по НАХД № 2312/2025 г. по описа на СРС, НО, 129 състав в частта му за разноските, като

НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя З. М. М., с ЕГН: ********** от 500.00 /петстотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева и

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на З. М. М., с ЕГН: ********** сумата от 100.00 /сто/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение, изчислена съразмерно с уважената част от жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3