Решение № 4876 от 17.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4876 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря С.Г.Н като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110155603 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от името на ЮЛ. Д. Д., ЕГН ********** против ....., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;

2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане 3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 1 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 35,15 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен на 01.01.2002 г. трудов договор с ответното дружество, по силата на който, заемала длъжността „главен счетоводител“ в ...... Поддържа, че със заповед на работодателя № 005/27.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.04.2020 г. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, основното й трудово възнаграждение било в размер на 985,00 лева, респективно брутното й трудово възнаграждение било в размер на 1091,38 лева. Посочва, че прослуженият трудов стаж на ищцата в ответното дружество е 18 години и 3 месеца. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, по отношение на ищцата, били налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. 1, пред. 2 КТ, тъй като към тази дата ищцата била придобила право на пенсия прослужено време и възраст, доколкото на 30.11.2019 г. била навършила изискуемата се от чл. 68, ал. 1 КСО пенсионна възраст от 61 години и 4 месеца и е имала нужния, съгласно чл. 68, ал. 2 КСО, общ осигурителен стаж от 35 години и 8 месеца.

Независимо от горното, на ищцата не било определено, респективно изплатено, дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. 1, пред. 2 КТ.

Поддържа още, че ищцата, в качеството си на служител на ответното дружество, чието трудово правоотношение било прекратено на основание чл.

328, ал. 1, т. 3 КТ, имала право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но не за повече от 1 месец.

Претендира обезщетение за неизползван платен годишен от 5 работни дни за 2020 г. в размер на 259,85 лева. Претендира се и лихва за забава върху всяко едно от претендираните вземания за главница.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното 2 дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се признават предявените искове. Моли се, разноските в производството да не бъдат възлагани в тежест на ответното дружество, с оглед извършеното признание на исковете, извършено в срока за отговор на исковата молба.

С оглед извършеното от името на ответника признание на предявените за разглеждане в настоящото производство искове и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане 3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;

4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 259,85 лева, представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., 3 дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното основание за прекратяване, както и че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение съгласно КСО.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на дължимото обезщетение.

По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:

По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, че в резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

Съдът, като взе предвид направеното от името на ответника признание на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, както и 4 обстоятелството, че признанието не противоречи на закона и добрите нрави, на основание чл. 237 ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по направените от ищеца в исковата молба искания.

По отношение на разпределението на отговорността за разноски:

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.

Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.

В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като към датата на депозиране на исковата молба, срокът за доброволно изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл. Видно и от представената по делото заповед № 005/27.03.2020 г. за прекратяване на съществувалото между страните по делото трудово правоотношение, работодателят е признал дължимостта на сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, но плащане на тази сума от страна на ответника в полза на ищеца не е извършено, нито преди завеждане на исковата молба в съда, нито 5 в хода на производството до настоящия момент /доколкото нито се наведоха твърдения, нито се събраха доказателства или направиха доказателствени искания, за установяване на това обстоятелство/, поради което и само на това основание, следва да се направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Същевременно изискуемостта на на вземането, посочено в хипотезата на чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл Решение № 420 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 905/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № № 612 от 30.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 9176/2016 г. по описа на СГС, ГО, II-а въззивен състав/, като по делото не се наведоха твърдения, нито се събраха доказателства или направиха доказателствени искания, за установяване на обстоятелството, че от страна на ответника е заплатено в полза на ищцата претендирано обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.

3 КТ, преди завеждане на исковата молба в съда.

Наведените от името на ответника, чрез адвокат Коев, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.12.2021 г., твърдения, че от страна на ответното дружество са положени усилия да се свържат с ищцата и извънсъдебно да уредят отношенията си във връзка с претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, останаха недоказани в производството. Не се ангажираха доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a17ae4cf-9450-4281-aa1a-aa0bd53758e0