Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 31.03.2022, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Гражданско дело 692/2021
Вид
Решение № 47
Подписан
31.03.2022
В сила
20.04.2022
Състав
Радка Иванова Цариградска

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1, т.2 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Павликени, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20214140100692 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Х. Л. В., гр. ***, излага в исковата си молба, че е собственик на апартамент в етажна собственост на бул.*** в гр. П., живее на първи етаж, а ответницата обитава в същата сграда, като наемател, апартаментът над неговия. Излага, че в края на м. Юни 2021г. се появили следи от теч в неговия апартамент - на стената и частично на тавана над вратата в кухнята на жилището. Счита, че причина за теча е бездействието на ответницата, която е допуснала или наводняване, поради оставен отворен кран/запушена отводнителна тръба, или спукана тръба в обитаваното от нея жилище, като не е положила грижата на добър стопанин.

Счита, че ответницата е нарушила чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС. От теча твърди да е претърпял вреди в размер на 240лв. - стойността на разходите, които ще направи за отстраняване на теча, влагата и мухъла чрез боядисване и тониране. Излага, че и след покана, ответницата не го е обезщетила. Предявил е заявление по чл.410 ГПК, издадена е заповед, по която ответницата е възразила, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

Моли да бъде признато вземането му по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

Ответницата оспорва основателността на иска, като възразява, че не може да бъде задължено лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от ЗЕУС, след като не е собственик, а наемател.

Отрича да е допуснала или причинила теч в описания апартамент в нито една от предполаганите от ищеца хипотези, както и връзката на такива предполагани бездействия с вреди в апартамента на ищеца. Не оспорва, че страните по делото ползват два апартамента в един жилищен вход, разположени един над друг, като ищецът е на първи, а тя на втория етаж. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ищецът Х. Л. В. е собственик на апартамент № *, находящ се в сграда – етажна собственост, в гр. П., бул. „***, състоящ се от 2 стаи, хол , кухня, черна кухня, баня- клозет и антре, видно от Нотариален акт за собственост № ** от *** год. на РС – *** и Удостоверение за наследници № ***2021 год. Ответницата е наемател на жилище в същата етажна собственост находящо се непосредствено над апартамента на ищеца и представляващо Апартамент № *, ет.2, с идентично разположение на помещенията, като това на ищеца. Горните обстоятелства не се оспорват от страните по делото и се потвърждават от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

От гласните доказателства по делото се установи, че през лятото на 2021 год. ищецът споделил на свои приятел – св. С. С., че е бил наводнен от съседи. При посещение в имота същият свидетел видял мокро петно в ъгъла на стаята, която се ползва за кухня и описва петното, като такова с размери над 1 метър, разширяващо се в долната си част и пояснява, че нагоре – на тавана, няма видимост, поради поставена лампения. Петното било по дължината на тавана, намаляващо към ъгъла на стената, горе широко 1/1 метър, а надолу с дължина към 1,5 метра. Описва стаята за която говори – в средата е поставена маса, а на пода има паркет.

Твърди, че за първи път е видял петното през лятото на 2021 год. и последно в средата на месец Януари 2022 год., като не намира да има промяна в неговия вид и размер. Ищецът не е предприел ремонт, тъй като очаквал ответницата да му предостави средства за това.

Показанията на св. К. К. изясняват местоположението на помещенията в двата апартамента на страните по делото, тъй като тя живее в аналогичен такъв, но на третия етаж. Всички апартаменти имат поставено дюшеме в повечето стаи, включително и в дневната за която се твърди да има наводняване в ИМ. Свидетелката описва помещението като такова с площ 12 – 15 кв. м. със северно изложение към бул. „***“ и ъглово изложение запад – Северозапад.

Твърди, че в процесния период – лятото на 2021 год., ответницата е обитавала и често е пребивавала в апартамента на втория етаж, където подовите настилки са дюшеме в дневната и мозайка в кухненския бокс, каквито са фабричните настилки в тези апартаменти. Същата свидетелка заявява, че в периода месец Май – месец Юни редовно са си разменяли гостувания с ответницата и не е била свидетел нито ответницата е споделяла за инциденти, наводнявания или теч. Отрича във всекидневната да има прокарано водоснабдяване, като между дневната и кухненския бокс връзката е пряка, разделени са с врата. Твърди, че водоснабдяването на кухнята е на обратната стена – на гърба към банята. Заявява, че в кухнята на ответницата няма съдомиална или пералня. Ответницата разбрала за подозренията и оплакванията на ищеца едва след получаване на писмена покана, което я притеснило и тя споделила веднага със св. Костадинова. На същия ден свидетелката посетила имота на ответницата за да проверят заедно възможно ли е отнякъде да има теч.

Установили, че дървеното дюшеме във всекидневната върху което има залепен велтер и застлано с килим е сухо, в кухнята също няма теч, подгизване, пукнатина. Батериите в кухнята били заработени директно в стената, а коритото на мивката отведено със сифон във 2 вертикалната канализация между кухнята и банята. По отношение на терасата към кухненския бокс разяснява, че има тръба за отводняване, като вратата към терасата е дървена и се отваря навътре към бокса, но е с висок праг и две врати, които се отварят една след друга.

По делото са представени бележки за начислената в имота обитаван от ответницата вода, от които е видно, че са начислявани по 2,3 и максимум 4 куб. м. месечно за вода в имота.

По делото е изслушано и прието заключението на СТЕ. Вещото лице по която е извършило оглед на апартаментите на страните по делото. По североизточната фасада на жилищната сграда са установени и са видими от приложения към заключението снимков материал следи от течове, мокри петна и компроментирана мазилка, в частта на санитарните възли и в частта на балконите на втори и трети етаж. Вещото лице счита, че течовете от санитарните възли не могат да бъдат причина за овлажняване на стената, явяваща се вътрешна в жилището на ищеца , находящо се на първия етаж. При огледа в имота на ищеца в столовата по стената над вратата към черната кухня са установени следи от теч, тръгващи от тавана и нарушена цялост на гипсовата шпакловка. В същата стая подът е от ламиниран паркет , стените шпакловани и боядисани с цветен латекс и частично с облицовка от керамични плочи, а таванът е с дървена обшивка. От столовата към черната кухня се влиза директно през каса за врата, но врата липсва. При идентично разположение в апартамента обитаван от ответницата, връзката между столова и черна кухня е с дървена врата. При оглед в столовата и черната кухня на апартамент № 3 не са установени следи от наводняване, нито течове от водопроводна или канализационна инсталации. В столовата подът е дървено дюшеме и поставен върху него мокет, а в черната кухня е мозайка с поставен балатум и мокет.

Извършена е проба чрез изливане на вода в зоната на прага и между столовата на кухнята на втори етаж, но не се е появил теч в апартамента на първия етаж, независимо от изчакването.

В с. з. ищецът потвърди и че след приключване на огледа теч не се е появил. Независимо от липсата на подобни фактически твърдения в ИМ, вещото лице след като е установило, че между дървената дограма на вратата на балкона към черната кухня и мозайката на пода има фуги е извършило проба с изливане на вода директно в зоната на тези фуги, но отново не е бил установен теч в апартамента на ищеца. Крайното заключение е за налични следи от теч от тавана по стената, над вратата в столовата на ищеца, водеща към черната кухня, с нарушена цялост на гипсовата шпакловка и размер на щетите 1,20 на 0,60 см. По отношение на възможните причини за настъпване на вреди от теч, вещото лице излага като хипотетична възможност това да е в следствие запушване отока на балкона при силен валеж, проникване на вода през фугите между дървената дограма на врата към терасата, мозайката на пода и отичането й по гравитачен път през евентуални фуги между стоманобетонната междуетажна подова конструкция и стоманобетонните трегери над отвора за вратата между столовата и черната кухня в апартамента на първия етаж. Този извод не е базиран на нито една от констатациите в констативно-съобразителната част на заключението и не съответства на проведения експеримент с изливане на вода в тези фуги. По делото или от огледа на жилищата не са установени вътрешни фуги на конструкцията на жилищната сграда, не е 3 установено и запушване на отока на балкона на ответницата. При изслушване на вещото лице в с. з., същото изложи и друга хипотеза, а именно, че е възможно овлажняването и петната по стената да са в резултат от конденз – пари от кухнята при готвене, тъй като кухненската печка и котлони са в непосредствена близост до процесната каса, стаята в която са следите от влага не се отоплява и е по студена от кухнята, при което нормалното движение на изпаренията от кухнята е да отидат на точно това място във всекидневната.

Това предположение вещото лице изказва и във връзка с вида и размера на течовете, които не са един, а няколко стичания, неголеми от тавана по стената. Поради компрометираната външна мазилка на цялата сграда, която се е отделила от тухлената зидария, е изказана и хипотеза за възможност вода да проникне и оттам при силен дъжд, но тя би следвало да остави следи в кухните, а не в столовата. По отношение на следи от теч по тавана, в близост до процесното петно, вещото лице заявява, че ако течът е от горния апартамент, би следвало влага да има на тавана, но проверка е била невъзможна поради поставената дървена ламперия. Ако течът е в резултат на въздушни пари, същите биха се приплъзнали по лакирания дървен таван и потекли по стената във вида, който е процесния теч. От снимковия материал към заключението е видно, че следите от теч се изразяват в няколко стичания от тавана, надолу по стената – широки горе и стесняващи се надолу, като общата площ, заета от петната от стичания е с посочения от вещото лице размер. Не е установено еднородно петно с вида и размерите, посочени в ИМ и в показанията на свидетеля. В експертизата е определена и стойността на необходимите материали и труд за пребоядисване на стената, по която са следите от теч, като е посочена и единична цена на кв.м.

Видно от приложеното ЧГр. Дело № ***/2021 год. по описа на *РС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 240 лв. обезщетение за вреди и 25 лв. разноски, като вземането произтича от: наемно правоотношение за апартамент над апартамента на заявителя, теч от вода, непредприемане от длъжника мерки за стопанисване на имота, извършени от кредитора ремонти – отстраняване на теч и мухъл, необходимост от пребоядисване, длъжникът поканен да заплати сумата и не е заплатил. В законоустановения срок длъжникът – ответник по делото е депозирал възражение по чл.414 от ГПК с твърдението, че твърденията за причинени в резултат на теч от апартамента обитаван от ответницата, вреди в апартамента на ищеца са абсолютно неверни и целят лично облагодетелстване на ищеца. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на 16.09.2021 год. и е депозирал установителен иск за вземанията си по заповедта с вх. № ***/11.10.2021 год.

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, във вр. счл. 45 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца към ответника в размер на 240 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди в имот на ищеца в резулатат бездействие на ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноски по заповедното производство.