Акт № 2600 от 16.11.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- 1843/2026
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.4 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 2600 гр. Бургас, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20262120101843 по описа за 2026 година
Производството е образувано по исковата молба на С. Г. Ч., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Б****, чрез пълномощника адв. М. М. - АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.
П*****, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. Ц. К., е която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 евро, представляващи недължимо платени по недействителен Договор за кредит № 3095519 от 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 07.05.2026г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. М. Ш., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 евро, представляващи недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 07.05.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 17.12.2024 г. между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, е който му е бил предоставен кредит в размер на 6000 лева. На същата дата 17.12.2024 г. между ищеца и ответника „АИ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му, по силата на който ищецът следвало да заплати сумата от 4600 лв. възнаграждение на гаранта. Излага се, че процесният договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.
Поддържа се, че договорът не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен процент на разходите и в него не е включено възнаграждението на поръчителя. Счита, че това е заблуждаваща търговска практиката, клаузата за ГПР е неравноправна, а договорът за кредит като цяло е недействителен. Счита клаузите за ГЛП и ГПР са нищожни и неравноправни. Макар в договора да е посочена общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен, в нея не са включени 1 допълнителните плащания по задължението да се осигури гарант. Счита, че клаузата за обезпечението реално увеличава печалбата на кредитора. В договора не е посочено кои компоненти са включени в ГПР. Счита, че договорът за поръчителство също е недействителен, тъй като доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Затова счита, че не се дължат суми по договора за кредит извън чистата му стойност и заплатените от него 60 евро - по договора за кредит и 300 евро - възнаграждение за гарант, претендира да бъдат върнати поради неоснователното обогатяване на ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с който претенциите се оспорват като неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Не се оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство. Твърди се, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Твърди още, че евентуалната недействителност на клаузата за възнаграждението за поръчител, респективно на договора за поръчителство, не влекат недействителност на договора за кредит. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за кредит.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Не се оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство.
Излагат се подробни съображения за валидността на договора за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че обезпечаването на договора за кредит с договор за поръчителство не е задължително условие, то е възможност за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР. Претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2026 г., е допуснато изменение на предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като предявеният иск срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД се увеличава от 60 евро на 520,56 евро – недължимо заплатена сума по недействителен договор за кредит № 3095519 / 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, а предявеният иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се намалява от сумата от 300 евро на сумата от 298,89 евро - недължимо платено възнаграждение за поръчителя по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищеца Ч. е бил сключен процесният договор за кредит № 3095519 от 17.12.2024 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 6000 лв. със срок за погасяване на задължението - 24 месеца.
От съдържанието на Приложение № 1 към договора за кредит се установява, че лихвеният процент по договора е 52 %, при ГПР – 66,37 %, а общата дължима сума по кредита е в размер на 9876,18 лв. В чл.3 на раздел IV от Общите условия е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението до 24ч. и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които ищецът следва да предостави са банкова гаранция, съгласно общите условия, която следва да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице /поръчител/ в 2 срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че на 17.12.2024г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя - ищеца Ч. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД и да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал.1/. Срещу това потребителят се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя. Видно от приложение № 1, т. II размерът на възнаграждението на поръчителя е 3191,82 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит и платимо на месечни вноски, с намаляващ размер от 196,07 лв. до 0 лв., като последните 6 вноски са на обща стойност едва 4,66 лв., съгласно погасителен план. Според чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен, както и че е изцяло предсрочно погасен.
От приложените от ответниците справки за извършените от ищеца плащания се установява, че по Договора за потребителски кредит е погасена сумата от 3895,73 евро, от които: 3067,75 евро - главница, 281,67 евро – договорна лихва, 1,72 евро – лихва за забава, 7,67 евро – разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, 238,03 евро – неразпределена сума, а по Договора за предоставяне на поръчителство е погасена сумата от 298,89 евро.
С оглед установените по делото факти и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи:
В случая е безспорно, че кредитополучателят е потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби, освен ако търговецът не установи, че клаузата по договора е била индивидуално уговорена /чл.146, ал.4 ЗЗП/. Затова, доколкото не е налице изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да бъде извършена преценка за противоречието на процесния договор с изискването за добросъвестност и наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С оглед установените по делото факти, съдът намира, че оспореният договор за кредит противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което е нищожен. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 66,37 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, но липсва изчерпателно изброяване на всички разходи, които длъжникът ще прави и следва да бъдат отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Това води до невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува ГПР, както и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Също така съдът приема, че в случая посочения ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, което следва да е включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по него, а освен това 3 кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя още при сключването на договора за кредит. Освен това, предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т.нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит (с поръчителство и без поръчителство) на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита и за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението. По този начин, сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества (кредитора и поръчителя), в който е уговорено и възнаграждение за тази "услуга" под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на погасителни вноски по договора за потребителски креди. С тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя". Този разход при наличие на такъв договор следва да бъде отразен при формиране на ГПР и липсата на възнаграждението по договора за поръчителство, води до противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, а от там и до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, съгласно която осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48/ЕО, и доколкото сключването на договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ и съгласно б. и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР - Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23.
Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a17a2c07-462e-4e00-ae57-eefcc43b95d9