Решение № 4789 от 16.07.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 16.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния

Мичева-Русева при секретаря Диана Б. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14931 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ.

В производството са съединени исковете на ищеца срещу ответника по образувани дела под №№ 14931/12, 11790/12, 17484/13, 14481/13 и 16062/13 по описа на СГС. Делото се води под № 14931/12г.

Ищецът К.И.Б. твърди, че в резултат на воденото от ответника ЧСИ М.Б. принудително изпълнително производство по изпълнително дело № 6341/2012г. за него са настъпили имуществени и неимуществени вреди. Срещу съпругата на ищеца Т.Б. била издадена заповед за изпълнение от 03.09.2011г. по гр.д.№ 11785/2011 год. на СРС, 117 състав. В двуседмичен срок от съобщаването на заповедта за изпълнение Т.Б. подала възражение. Било образувано гр.д.№ 10250/2012г. по иск, заведен от Т.С.ЕАД срещу Б.. Независимо от това, в полза на заявителя срещу Б. бил издаден изпълнителен лист от 4.06.2012г. и заведено изпълнително дело №

20128380406341 на ЧСИ Б.. Ищецът сочи, че по това дело нито той, нито съпругата му са получили покана за доброволно изпълнение. На 28.07.2012г. на постоянния си адрес Б. получила известие от Банка ДСК, че върху банковата й сметка е наложен запор от ЧСИ Б. от 12.07.2012г. по посоченото изп.дело № 6341/12г., а на 31.07.2012г. Т.Б. получила на местоработата си запорно съобщение по същото изпълнително дело, с което е бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. От заплатата на съпругата на ищеца са били правени месечни удръжки в размер на 250лв. на следните дати: 25.08.2012г. /по гр.д.№ 11790/12г./, 25.10.2012 г. / по гр.д.№ 14931/12г./, на 25.10.2013г. /по гр.д.№ 14481/13г./, като на 25.11.2013г. от заплатата на Б. е удържана сумата 500лв. / по гр.д.№ 16062/13г./ , а на 25.12.2013г. сумата 340лв. / по гр.д.№ 17484/13г. Ищецът сочи, че е безработен и от дълги години зависи от доходите на съпругата си, поради което намаляването на нейния доход се е отразило на неговото материално състояние. Освен това, той претърпял и вреди от създадената отрицателна околна среда, създаденото стресово състояние, с което се накърнявали правата му. За обезщетяване на търпените от него вреди, ищецът предявява иск за сумата от 1590 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи сбора от сумите, удържани от заплатата на Т.Б. на 25.08.2012г., на 25.10.2012 г. , на 25.10.2013г., на 25.11.2013г. и на 25.12.2013г., ведно със законната лихва върху сумите. Предявява иск за сумата от 14 480 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, от които: 3 200 000лв. /по гр.д.№ 11790/12г./, 960 000лв. / по гр.д.№ 14931/12г./, 3 040 000лв. /по гр.д.№ 14481/13г./, 3 440 000лв.

/ по гр.д.№ 16062/13г./ и 3 840 000лв. /по гр.д.№ 17484/13г.

Ответникът ЧСИ М.Б. оспорва предявените искове по допустимост, по основание и по размер. Твърди, че като частен съдебен изпълнител е предприел предвидените в закона действия по изпълнение на основание валиден изпълнителен титул, какъвто е изпълнителния лист от 04.06.2012г. по гр.д.№ 11785/2011г. на СРС. При извършване на изпълнителните действия не били допуснати нарушения на закона. Извън неговата компетентност е било преразглеждането на заповедта за изпълнение или на изпълнителния лист.

Твърди, че имуществените вреди не са претърпени от ищеца. Оспорва техния размер.

Моли съдът да отхвърли исковете, като претендира разноски.

Съдът приема за установени следните факти: по делото не се спори, че към момента на предявяване на исковете ищецът и Т.Б. са били бивши съпрузи. Бракът им е прекратен през 2004г., а през 2016г. те отново са сключили граждански брак.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 11785/2011 год. на СРС, Т.Б. е осъдена да заплати на Т.С.ЕАД сумата 3494.73 лева за потребена топлинна енергия, заедно със законната лихва от 22.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата;

587.80 лв. лихва за забава за периода 1.10.2008г. – 27.05.2011 год. и 181.65лв. разноски, направени в заповедното производство.

Т.Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение на 12.10.2011г.

Заповедният съд е указал на заявителя „Т.С.“ ЕАД да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Такъв е предявен и по него е образувано гр.д. № 10250/2012 год. на СРС.

На 4.06.2012г. заповедният съд е издал изпълнителен лист в полза на Т.С.ЕАД срещу Т.Б. за сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение.

Въз основа на изпълнителния лист на 10.07.2012г. по молба на Т.С.ЕАД е образувано изпълнително дело № 20128380406341 по описа на ЧСИ М.Б.. С молбата си взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.

На 12.07.2012г. ЧСИ Б. е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и запорни съобщения до всички банки и до работодателя на длъжника /последното получено на 26.07.2012г./. Поканата за доброволно изпълнение до Т.Б. е залепена на 28.09.2012 г. на жилището по постоянния й адрес, както и е пуснато в пощенската кутия., след като търсеното лице не е било намерено на адреса.

На 30.07.2012г. Т.Б. е депозирала жалба до СГС чрез

ЧСИ Б., вх.№ 37819/31.07.2012г., в която е посочила, че на 28.07.2012г. от Банка ДСК е получила известие, че е наложен запор върху банковата й сметка по изп.дело № 6341/12г. На същата дата била уведомена и от Пощенска банка за наложен върху сметките й запор. В жалбата е посочила, че не е получавала покана за доброволно изпълнение, не знае кой е взискателя и се противопоставя против налагане на запор върху банковата сметка, по която получава трудово възнаграждение. Обжалвала е действията на ЧСИ по налагане на запор върху тази банкова сметка *** ползва със защита по чл.446 ал.2 от ГПК. Жалбата е входирана при ответника под вх.№ 37819/31.07.2012г. С жалба допълнение вх.№ 38007/01.08.2012г.

Т.Б. е поискала и обезсилване на изпълнителния лист, тъй като заповедта за изпълнение от 3.09.2011г. не е влязла в сила поради подаденото от нея възражение. Към жалбата е приложила възражението си и исковата молба, подадена срещу нея от Т.С.ЕАД по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът К.Б. също е подал жалба на 1.08.2012г. по изпълнителното дело до СГС , входирана под №38006/01.08.2012г., с искане за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като заповедта за плащане не е влязла в сила.

На 07.08.2012г. ЧСИ е изпратил на СГС жалбата на ищеца вх.№38006/01.08.2012г. ведно с мотивите на ЧСИ за разглеждане. С определение № 13258/10.08.2012г. по ч.гр.д.№ 10934/12г. СГС е на ЧСИ върнал жалбата на ищеца за администриране - връчване препис от жалбата на другата страна и събиране на такса. С определение от 12.11.2012г. по ч.гр.д.№ 4063/12г. САС е потвърдил определението на СГС. Последното е потвърдено и с определение от 18.01.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 23/2013г. С уведомление от 4.03.2013г., връчено по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на 05.03.2013г. Т.Б. е уведомена, че подадената от нея жалба вх.№ 38006/01.08.2012г. е оставена без движение и й е указано да внесе следните такси: 24лв. по сметката на ЧСИ за връчване на препис от жалбата на ответната страна, 24лв. по сметката на ЧСИ за изготвяне на препис от изпълнителното дело и 25лв. по сметката на СГС за разглеждане на жалбата. На 4.03.2013г. жалба вх.№ 38006/1.08.2012г. е изпратена на взискателя за възражения по нея. На

11.03.2013г. Б. е внесла 25лв. държавна такса по сметката на СГС и е представила вносната бележка на ЧСИ на 13.03.2013г. с писмо, в което е посочила че е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, която не е влязла в сила, че ЧСИ Б. не й е изпратил призовка за доброволно изпълнение, но независимо от това е събрал 1750лв. /седем вноски по 250лв./ от трудовото й възнаграждение и 600лв. от вноските, които ищецът Б. внасял за покриване вноски по кредит в У.Б.. Изискала е от ЧСИ да комплектова нейната жалба и жалбата на Б. и да ги изпрати на СГС за разглеждане. На 27.03.2013г. ответникът е изпратил за разглеждане на СГС жалбата на К.Б. и жалбите на Т.Б..

Видно от банковите преводи, приложени в изп.дело /т.ІІІ л.739 и сл./ по сметката на ЧСИ Б. във връзка с погасяване задълженията по изпълнителното дело са постъпили следните суми:

На 26.07.2012г. - 0.60лв. от Б. ДСК във връзка с наложения запор върху съществуваща в банката сметка на длъжника;

На 22.08.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 25.09.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 16.10.2012г. – 353лв. от У.Б. във връзка с наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;

На 25.10.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 23.11.2012г. – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 18.12.2012г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 20.12.2012г. – 116,31лв. от У.Б. във връзка с наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;

На 20.12.2012г. – 117,19лв. от У.Б. във връзка с наложения запор върху съществуваща сметка на длъжника в тази банка;

На

24.01.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.02.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.03.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.04.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

22.05.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.06.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.07.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

22.08.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На 25.09.2013г

. – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

24.10.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

25.11.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;

На

17.12.2013г . – 250лв. удръжка от работна заплата;