Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 613 от 20.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 668/2024
Вид
Решение № 613
Подписан
20.11.2024
В сила
20.11.2024
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Йовчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Велико Търново, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500668 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от името на А.

А. С. от гр. Велико Търново чрез особен представител адв. Ю. М. ВТАК срещу Решение № 900/05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2845/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е уважен искът на „Енерго- Про Продажби“ АД Варна, за признаване вземането на ищеца към жалбоподателя за сумите от 259,01 лв. - главница, представляваща цена за потребена електрическа енергия за периода от 03.12.2022г. до 01.04.2023г., за което са издадени фактури за периода от 17.01.2023г. до 20.04.2023г. по партида с клиентски №1500218172, за обект с абонатен №0511207038, намиращ се в гр. В. Търново, ул. „Йоасаф Бдински” №22, 6,66 лв. лихва за забава за периода от 06.02.2023г. до 18.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №683 от 13.06.2023г. по ЧГрД №1728/2023г., по описа на ВТРС.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост – не било установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е потребила начисленото й количество ел. енергия, че същото е надлежно отчетено от ищеца за съответните периоди и цени, че ответницата има връзка с процесите клиентски и абонатен номер. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на предявения 1 отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата чрез процесуалния си представител заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи по наведените оплаквания – посочва, че решението е правилно и съдът се е съобразил с установените по делото факти и обстоятелства, както и с приложимите норми на ЗЕ и ОУДПЕЕ. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното решение и присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Жалбоподателката е абонат на ответното дружество и на нейно име се води клиентска партида на потребител на електрическа енергия за обект с клиентски №1500218172, за обект с абонатен №0511207038 с адрес на потребление в гр. В. Търново, ул. „Йоасаф Бдински” №22. Горното се установява от документът за собственост на жалбоподатеката за имота на този адрес и подадените от нея заявления за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ обект отриване/смяна на партида. Възраженията на процесуалния представител на ответницата за липса на договорни отношения, във връзка с които е оспорил подписите на ответницата, не са доказани, като не са ангажирани доказателства във връзка с това оспорване. В заявлението потребителят е декларирал, че е запознат с Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество.

Безспорно е установено по делото, че на посочения адрес е ползвана електрическа енергия за периода 03.12.2022г. - 01.04.2023г. – издавани са помесечни фактури на база отчет, изготвена е справка за дължими суми и 2 погашенията по тях, които не се оспорват. СТЕ потвърждава размера на потреблението и неговата стойност, като установява, че СТИ на обекта е метрологично годно и технически изправно, през него могат да преминат и да бъдат отчетени посочените във фактурите количества електроенергия, които са в резултат от редовни отчети на показанията на СТИ и че стойността им правилно е изчислена съгласно утвърдените от КЕВР цени за съответния период.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че СТЕ е необоснована поради изготвянето й на база писмени данни. В хода на първоинстанционното производство ответната страна не е поставила подобно условие към експертизата, нито е възразила по приемането й с такова възражение и не е отправила искане за допълнителна или повторна експертиза.

Не се оспорва, че фактурираните количества електрическа енергия не са заплатени от жалбоподателката в срок и същата е изпаднала в забава по отношение на всяко месечно задължение от датата на падежа му, посочен във фактурата.

Видно от приложеното ЧГрД № 1728/2023г. по описа на ВТРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за плащане на сумата по фактурите, лихва за забава за периода от падежа на всяка от тях до подаване на заявлението. Издадена е Заповед за изпълнение №683/13.06.2023г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен установителен иск от кредитора в указания му от съда едномесечен срок.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, с който ищецът цели да се установи дължимост на присъдените със заповедта за изпълнение суми.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.

По оплакванията в жалбата:

Размерът на потребената електрическа енергия е установен по делото както от съставените от доставчика документи, с които потребителят по силата на ОУ е обвързан, така и от проверката, осъществена от СТЕ, според която фактурираните количества отговарят на замерените от СТИ и цената е обявената от доставчика.

Предвид на горното, съдът намира, че доставката и потреблението от жалбоподателката на електрическа енергия в размера и на стойността, за които е предявен иска е доказана и тя дължи заплащане на тази сума. С оглед изпадането си в забава поради неизпълнение на падежа, се дължи и мораторна лихва.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което същото 3 следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, в размер на 350 лв., от които 100 лв. претендирано юрисконсултско възнаграждение и 250лв. внесен депозит за особен представител.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900/05.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2845/2023 г. по описа на РС Велико Търново.

ОСЪЖДА А. А. С. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Й. Б.” №.., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД , ЕИК 104518621 гр.

Варна сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4