Акт от 17.06.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80 гр.Габрово,

17.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА при секретаря Мариела

Караджова и в присъствието на прокурора Людмила Рачева като разгледа докладваното от председателя к.а.д. № 82 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.

284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на С.З.И. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч, чрез служебния му защитник адв. С.И. против Решение № 9 от 26.02.2021 г. на Административен съд Габрово - едночленен състав, по АД № 264 по описа за 2020г. с искане за неговата отмяна и уважаване на подадената от касатора Искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София.

С атакуваното съдебно решение е отхвърлен предявен от касатора иск против така посочения ответник за претърпени от И. неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в гр. Габрово за периода от 26.09.2019 г. до 7.02.2020 г. в размер на 1672.00 лв. с правно основание – чл. 284, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС.

Исковата претенция на И. се изразява в следното:

За посочения период същият е бил с постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в следствения арест в гр. Габрово през горепосочения период, отразен и в исковата молба, където бил настанен в килия № 5. Същата била оборудвана с неподвижна масичка, захваната към стената, два стола, също неподвижни и три легла /едно единично и едно двуетажно/. В килиите няма тоалетна и постоянно течаща вода, вместо тях пребиваващите в килиите ползват туби или шишета за вода за ходене по малка нужна, а за другото се чука на вратата на килията, за да бъде нуждаещият се заведен в общия санитарен възел, като понякога за това се чака твърде дълго, до час или повече, ако дежурният е зает или има друг човек, ползващ тоалетната. Хигиената в килиите е крайно занижена, по време на престоя на ищеца те не са почиствани с препарати.

Дюшекът, одеялото и възглавницата са били изключително мръсни, като на дюшека пишело, че е произведен 1982 г., а е бил със срок на годност 2 години. Поради твърде тясното пространство и неблагоприятните условия на живот у ищеца се потиснало желание за разговор и комуникация. Осветлението в килиите било твърде слабо, имало е само една лампа в килията, разположена над вратата, светеща денонощно, поради което у ищеца не можел да си почива и да спи пълноценно. В килиите не е имало отопление и климатизация, в коридора имало изградена аспирация, но тя не работела постоянно, т.к. била и шумна и вибрираща.

Прозорците не дават възможност за естествено проветрение. Това правело въздуха тежък, с отвратителна миризма. Пребиваващите можели да ползват баня по веднъж седмично, като по едно и също време ставало къпането, бръсненето, прането, а топлата вода не стигала за всички. Тъй като банята била обща се налагало и едновременно под един душ да се къпят 2-3 души. Правото на телефонно обаждане било предоставяно по времето, когато пребиваващите в ареста били „на каре“ – по време на престоя им на открито и дори и тогава по време на разговор до арестанта имало служител, който слушал всичко.

Ищецът намира, че условията в ареста са нечовешки, накърняват достойнството му, вредни са за психическото и здравословното му състояние и за това отговорност следва да носи ответникът – юридическо лице, управляващо арестите и затворите в страната.

За да постанови съдебния си акт, АСГ е счел, че твърденията на ищеца не са доказани. Освен това изпитаният от ищеца дискомфорт може да се дължи на отношението му към извършеното от него деяние – опит за убийство. Не е налице диференциация на причините, довели до страдания и дискомфорта на ищеца. Не е установено и намерение у затворническата администрация за унижение или принизяване на задържания под стража чрез поставянето му в неблагоприятни условия. Съдебният състав е счел, че ищецът не е бил поставен при неблагоприятни условия през процесния период. Дори престоят му в следствения арест да му е причинил известен дискомфорт, то той не би могъл да се определи като значителен или като такъв със значително въздействие върху психическото и физическото му здраве, за да се приеме, че за него са настъпили подлежащи на обезщетение морални вреди.

В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че неправилно и незаконосъобразно съдът е отхвърлил исковата му претенция като недоказана и неоснователна. Касаторът намира за установено по несъмнен начин, че условията, при които е пребивавал в следствения арест в гр. Габрово, са унизителни и недопустими, въз основа на тях за него са били причинени морални вреди, които следва да се обезщетят от ответника.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. И. и поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което са изложени подробни мотиви, в подкрепа на атакуваното първоинстанционно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна. Решението, чиято касация се иска, било правилно и законосъобразно и следвало да бъде оставено в сила.

По делото се установи по несъмнен начин, че ищецът С.И. е бил през процесния период от 26.09.2019 г. до 7.02.2020 г. в следствения арест в гр. Габрово. Или ищецът е прекарал в това заведение за задържане през процесния период, уточнен в исковата молба, малко повече от четири месеца.

Първоинстанционният съд е констатирал, че И. е пребивавал в килия № 2 и в килия № 5 /а не както се твърди в исковата молба само килия № 5/. Установил е също площта на тези килии, както и обстоятелството че в периода на пребиваване на касатора в ареста в килиите не са настанявани лица, повече от допустимото и по този начин е бил спазен желателния стандарт от 4 кв.м. на лице.

Оборудването на килиите отговаря на законово изискуемото. Правилен извода на съда че Арест Габрово не спада към двете категории – заведения от закрит тип и арестите във затворите, за които се изисква санитарния възел да е в спалното помещение.

Дезинфекцията на спалното помещение е грижа на самите задържани. По делото е установено че на тях са им предоставяни ежедневно материали и препарати за почистване и дезинфекция.

Постелъчния инвентар е изпиран ежеседмично. Осигурени са осветление, вентилация и пребиваване на открито.

От така изложените факти Административен съд – Габрово намира, че първоинстанционният състав правилно е достигнал до извода, че по делото не са налице достатъчно доказателства, от чиято съвкупна преценка да може да се направи извода, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и по тази причина не може да намери приложение презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, която предполага настъпили вредоносни последици за страната. Налице са претърпени известни неудобства за ищеца, като невъзможност за ползване на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, ползване на душ поне два пъти седмично, естествено осветление и проветрение в килията, както и не особено голямо място за разходка, което да се ползва за престой на открито, но разминаването не е съществено, а периодът, през който са претърпени тези неудобства не е особено дълъг, за да се счита, че И. е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение по реда на ЗОДОВ, във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, поради което и обезщетение не му се следва.

Като е оставил исковата молба без уважение, първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Въз основа на горното Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 26.02.2021 г. на Административен съд Габрово - едночленен състав, по АД № 264 по описа за 2020г..

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните ведно със съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Особено мнение на съдия Емилия Кирова – Тодорова:

С настоящото изразявам несъгласие с решението на състава и поддържам досегашната съдебна практика на АСГ и ВАС по аналогични казуси, касаещи искови производства по реда на АПК, във вр. със ЗИНЗС, заведени от различни ищци за обезщетения поради условията в същия арест при аналогични условия и периоди, като считам, че тези аналогични случаи следва да се решават еднакво, с оглед спазване на принципите за законност, справедливост и предвидимост на съдебните актове.

Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с Правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 от Правилника /ППЗИНЗС/ в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

По делото конкретно е установено, а това се признава изрично и от ответната страна, че в килиите на ареста в гр. Габрово не е налице пряк достъп до естествена светлина, нито възможност за естествено проветрение, тъй като те се намират с 2/3 от височината им под земята. Имат прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух. Какво е било реалното количество светлина в конкретните килии, която е била предоставяна от изкуствен източник, съгласно свидетелските показания по настоящото дело и многобройните доказателства по посочени аналогични казуси, дори не е установено, а съдът е ангажиран да изследва служебно твърденията на ищеца, да дава указания за събиране на относими доказателства и сам да събира такива на основание чл. 170, във вр. с чл. 9, ал.

4 от АПК. Със сигурност следва да се приеме обаче, че като разположена под земята, килиите не са предоставяли на задържаните лица естествена слънчева светлина и свеж въздух в нарушение на императивното изискване на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.

По отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не е била установена мощността на осветителните тела, поради което съдът не може да изчисли дали количеството светлина от тях е достатъчно или не, а останалите изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед местоположението на килиите и въз основа на събрани свидетелски показания /Симеонов/ става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и възможности за естествено проветрение не са били налице през целия период на исковата молба, който не намирам и за кратък – става въпрос за 4 месеца и половина престой при такива условия. В тази връзка са били давани и указания за преместването на ареста в друга сграда, което е служебно известно на съда от други дела, водени от други лица по същия повод, цитирани по-долу, но това и до днес не е направено. Не е налице и реализация на промяна в относимите условия в ареста.

За лицата, пребиваващи в него, на приземния етаж, на който се намират килиите /общо 6 на брой/, е налице обща тоалетна /една мъжка и една женска/ с обща баня, които се ползват от всички задържани, като те нямат свободен достъп до тези общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната, която ги води един по един. По делото не е спорно, установено е и по несъмнен начин, а и на съда е също служебно и отдавна известно, че в килиите няма санитарни възли и течаща вода. За да се ползват такива е нужно задържаните да звънят, за да бъдат заведени в общите части и ако това се случи през нощта, дежурните се сърдели, бавели се, казвали, че трябва да се изчака, тъй като санитарните възли били заети. За това свидетелстват и показанията на свидетеля Симеонов /л. 90/. По този начин се налагало да потискат физиологичните си нужди до сутринта. При необходимост задържаните се извеждат самостоятелно, съпровождани от НОС през цялото денонощие, след ползването на наличния звънец, находящ се до врата на съответната килия.