Определение № 539 от 19.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. Ловеч, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500432 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Постъпила е частна жалба № 7785/11.07.24 година от „***“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: ***, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Е.С.К., против разпореждане ,получено на 03.07.2024 г. година, постановено по ч.гр.д. № 1138/ 2024 година на Районен съд – Ловеч. Посочва, че атакува съдебния акт в частта,в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я. Б. Я. , за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.44 лева, дължимо за периода от 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., законна лихва от 25.04.2019 г.до 26.06.2024 г. в размер на сумата 184.45 лева. Изключително подробно и обстойно мотивира становището си относно правомощията на заповедния съд в заповедното производство, неприложимостта на чл. 145,ал.2 от ЗЗД,дължимостта на договорното възнаграждение при спазване на изискванията на чл. 19,ал.4 от ЗПК, конкретния размер на ГПР, характеристиката на договорените допълнителни услуги,дължимостта на законната лихва от датата на предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт ,в отхвърлителната част относно договорното възнаграждение и законната лихва и бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 1

03.07.2024 г. чрез ССЕВ г., а частната жалба е подадена на 10.07.2024 г. чрез ССЕВ. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 7198/27.06.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „***“ ЕООД против Я. Б. Я. за сумата от за сумата от 200,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащането й, 17,44 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., 131,40 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителни услуги, 30,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземане, 100,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземане при забава над 90 календарни дни, начислена на 02.04.2019 г., 8,69 лв. – обезщетение за забава за периода 26.01.2019 г. до 25.04.2019 г., 184,45 лв. – обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г. до 26.06.2024 г. и разноски. Посочва, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор с потребителски кредит № 3038884973 от 10.12.2018 г., по който е отпуснат кредит . Видно от текста на договора от 10.12.2018 г. размерът на кредита по договора възлиза на сумата 200 лева за срок от 4 месеца. Изтъква се в заявлението, че месечната вноска по кредита възлиза на 87.21 лв. Посочва се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни вноски и изпаднал в забава, срокът на кредита е изтекъл.

Постановено е разпореждане № 1627/30.06.2024 г. по гр.д.

№1138/2024 г. на ЛРС,с което е разпоредено издаване на заповед за изпълнение за главницата от 200 лева,ведно със законна лихва от 27.0.6.2024 г. до окончателно изплащане, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение за 17,44 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., 131,40 лв. – незаплатено възнаграждение за допълнителни услуги, 30,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземане, 100,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземане при забава над 90 календарни дни, начислена на 02.04.2019 г., 8,69 лв. – обезщетение за забава за периода 26.01.2019 г. до 25.04.2019 г., 184,45 лв. – обезщетение за забава за периода 25.04.2019 г. до 26.06.2024 г. и разноски е отхвърлено.

Настоящето производство се развива само в отхвърлителната част на разпореждането № 1627/30.06.2024 г. по гр.д. №1138/2024 г. на ЛРС за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.44 лева, дължимо за периода от 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., законна лихва от 25.04.2019 г.до 26.06.2024 г. в размер на сумата 184.45 лева.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 17.44 лева, дължимо за периода от 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г.

В чл. VІ на договора за потребителски кредит е определен размера на 2 договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ за целия срок на договора . В Общите условия изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент, който е фиксиран за целия срок на договора,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от Общите условия. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в т. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупеният пакет допълнителни услуги е част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план, което определя общия размер на дълга на сумата 348.84 лева при месечна вноска от 87.21 лева.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжниците имат качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че договорянето на фиксиран размер на възнаградителна лихва, върху която не може да влияе длъжника, нито пък той отразява изменение на компонентите, които го формират, навежда на извод за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК .

По отношение претендираните законна лихва от 25.04.2019 г.до 26.06.2024 г. в размер на сумата 184.45 лева, съдът намира, че не се дължи присъждането на сумата. Съдът приема, че базата при която е определена законна лихва е неправилно посочена, тъй като разпоредбите на договора, с които са уговорени пакет допълнителни услуги в размер на сумата 32.85 лева месечно са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите. Включването им в Общите условия -чл. 15, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в значитено по размер. В такъв смисъл претендираните суми по акцесорните вземания са недължими.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че 3 разпореждане № 1627/30.06.2024 г. по гр.д. №1138/2024 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я. Б. Я., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.44 лева, дължимо за периода от 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., законна лихва от 25.04.2019 г.до 26.06.2024 г. в размер на сумата 184.45 лева е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №

1627/30.06.2024 г. по гр.д. №1138/2024 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я. Б. Я., за вземане за неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.44 лева, дължимо за периода от 25.01.2019 г. до 25.04.2019 г., законна лихва от 25.04.2019 г.до 26.06.2024 г. в размер на сумата 184.45 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4