Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 28.03.2024, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 238/2023
Вид
Решение № 15
Подписан
28.03.2024
Състав
Светослав Николаев Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Костинброд, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20231850200238 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от А. В. А., ЕГН**********, с адрес гр. Г., срещу НП №Ф-70/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- София област, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 702/25.01.23 г.

С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е наложена на основание чл. 132, ал.1, т.25, вр. чл.417, ал.1, вр. чл. 472, ал.2 ЗВМД, - „глоба “ в размер на 1000 лева.

В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателяадв. И. Л.- взима участие в част от проведените съдебни заседания, като поддържа жалбата. Отправя искане да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

Административнонаказващият орган – Директора на „Областна дирекция по безопасност на храните“ – София област се представлява от юриск. Ю. М., в част от проведените заседание. Юриск. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за 1 установено от фактическа следното:

От приложените по делото длъжностни характеристики на АНО, както и на актосъставителя се установява тяхната компетентност, задължения и правомощия.

Видно от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № 702/25.01.2023 г., е че при извършена проверка на 24.01.23 г., на животновъден обект рег. № 225 3А – 0060, находящ се в село Т., общИ. Г., София област, собственост на А. В. А., ЕГН**********, е установено, че не са представени документи свързани с дейността на обекта- уведомителни писма до регистрирания ветерИ.рен лекар за липсващи четири броя коне, за което е посочено, че съставлява нарушение на чл.132, ал.1, т.25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

За извършената проверка на 24.01.23 г. е съставен Констативен протокол №1 от същата дата, в който е отразено, че в обекта са били установени девет броя животни- коне, като съгласно приобщена справка към 23.01.23г., в обекта е следвало да бъдат 11 броя животни/коне/. В т. V I от протокола е посочено, че за 7 от животните са представени документи, за две от животните с идентификатори, както следва:100134000000241 и 100134000000655 са били със статут „изгубено“ във Ветис от 25.02.22 г., като не са били представени документи за четири броя коне с идентификатори, както следва; 100000000076359, 100134000004202, 100134000006701 и 100134000010640.

Въз основа на посочения по – горе акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление № Ф 70/02.05.2023 г., с което на основание чл. 417 ал. 1 от ЗВМД , вр.чл.132, ал.1, т.25 ЗВМД, е наложена на жалбподателя „глоба“ в размер на 1 000 лева.

От разпита на актосъставителя Ю. Н. се установи, че е извършена проверка на въпросната дата в животновъдния обект. Същият се е установил като собственост на жалбоподателя . Твърди се, че са търсили 11 коня с определени чипове, с транспондери, но са намерили 9 коня, от които 7 са съвпадали с тези, които са търсели. Сочи се, че не са били представени документи за липсващите животни, като не са били дадени и обяснения за тях. Сочи, че АУАН-а е бил съставен на другия ден, като жалбоподателят не е бил оспорил фактите.

2

Свид. Б. Б. преповтаря изложеното от страна на другия свидетел по делото.

По делото е приобщена справка за налични животни в обекта към 23.01.23 г./л.67 от делото/ от която е видно, че в обекта са се водели като регистрирани 11 животни/ коне/.

Съдът намира изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради следните съображения:

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.

Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни, като в конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 , т. 5 и т. 6 от ЗАНН:

„Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено“, както и „законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай, съдът намира, че не е описано в цялост административното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на разпоредбата на чл. 132, ал.1, т.25 от ЗВМД : „съхраняват в 3 животновъдния обект на електронен и/или на хартиен носител всички документи, свързани с дейността на обекта и с животните в него, и ги предоставят на компетентните органи при поискване.“, както и чл.417, ал.1 от ЗВМД, който гласи, че „ Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28 , се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.

В акта за установяване на административно нарушение № 702 от 25.01.23 г. , е посочена нарушената разпоредба, както и това, че не са били представени документите за 4 животни, но същите не са индивидуализирани/въпреки, че са били посочени изрично със своите номера в приобщения по делото констативен протокол №1 от 24.01.23 г./ Ето защо, съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН .

Следва да се отбележи, че излагането така описаното деяние в АУАН, не може да установи за кои конкретно животни , жалбоподателят не е представил документи, като по този начин се ограничава неговото право на защита.

От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно че деянието, за което е санкциониран жалбоподателя се изразява в това, че при извършена физическа проверка в стопансивания животновъден обект, е установено, че не са представени на проверяващите документите, свързани с дейността на животновъдния обект- уведомителни писма до регистриран ветерИ.рен лекар за 4 броя коне/без повече данни за тях/.

При това положение, доколкото са налице нарушение на задължителни разпоредби на ЗАНН, както и доколкото е ограничено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството, съдът намира, че следва да бъде отменен обжалвания акт.

За допълнение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че не са налице посочените по- горе нарушения на процесуалните правила, то от съвкупната преценка на горните обстоятелства може да се наложи категоричен извод, че обществени отношения не са засегнати с такъв интензитет, който да оправдава налагането на имуществена санкция на жалбоподателката, дори и в минимален размер.

4

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е необходимо да се произнесе по другите възражения релевирани с жалбата.

Доколкото не са ангажирани каквито и да било доказателства за разноски от страна на жалбоподателя, то съдът не следва да се занимае с този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №Ф-70/02.05.23 г., издадено от Директора на ОДБХ- София област, с което на А. В. А., ЕГН**********, с адрес гр. Г. , е наложена на основание чл. 417, ал.1, вр.чл.132, ал.1, т.25 от ЗВМД- „глоба “ в размер на 1000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в четирИ.десет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5