Решение № 4477 от 08.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. София, 08.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110207285 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. В., ЕГН **********, в качеството си на представляващ „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, БУЛСТАТ 175658579 срещу електронен фиш Серия К № 4922036, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални пороци в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени и писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Постъпили са писмени бележки от гл. юрк. Деляна Иванова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за потвърждаване за оспорения санкционен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С електронен фиш Серия К № 4922036, издаден от СДВР, е констатирано, че на 17.05.2021 г. в 19:30 часа в гр. София, по „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“, до № 22 – Ботаническа градина, при ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак В 26 за населено място, лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ №№№№№ НМ, се движи със скорост от 114 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е търговско дружество „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е регистрирано „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, представлявано от жалбоподателя Г. В.. Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с фабричен № MD1192 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 34 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

2

За твърдяното нарушение с оспорения електронен фиш на въззивника В., в качеството му на представляваш адвокатското дружествоползвател е наложено административно наказание „глоба“ в размер 400,00 /четиристотин/ лева за неспазване на изискванията на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.

1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. Това от своя страна опровергава твърденията за нарушено право на защита породи отсъствието на информация за срока и реда на оспорването, тъй като повече от очевидно въззивникът не е бил възпрепятстван да изготви жалба и да я адресира до компетентния съд.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена 12.02.2021 г. и е обективирана в протокол.

Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно с приложен проект за организация на движението, че в процесния пътен участък е бил монтиран и знак B 26, въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/ч за населено място, като противно на твърденията в писмените бележки това обстоятелство изрично е фиксирано в електронния фиш.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е търговско дружество „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а като негов ползвател е регистрирано „Адвокатско дружество В., У. и партньори“, представлявано от жалбоподателя Г. В..

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Виктор Викторов, експлоатирал АТСС, е преминал обучение за работа с техническото средство.

3

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените веществени доказателствени средства – фотоснимки на рег. номер на автомобила, разположението на АТСС и поставения пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място.

Възраженията на жалбоподателя В., досежно тяхната годност не могат да бъдат споделени, тъй като законодателят не е поставил изискване за номериране на снимковия материал. За този съдебен състав не съществува съмнение, че снимката, фиксирала регистрационния номер на автомобила касае именно твърдяното нарушение, имайки предвид, че вкопираните дата, час и GPS координати – 17.05.2021 г., 19:30 ч. попадат изцяло във времевия период и мястото, на които е осъществен контрол от органите на МВР, отразен в изготвения протокол за използване на АТСС – 17.05.2021 г., за времето от 19:00 ч. до 21:00 ч., гр. София, „Околовръстен път“ № 22, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връг“. Що се отнася до фотоснимките на разположението на АТСС и поставения пътен знак В 26, достоверността на отразените в тях обстоятелства е проверена и обективно потвърдена от изготвената СТЕ.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.

К. всички нормативни изисквания при установяване на скоростта на движение на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № СВ №№№№№ НМ, заснет с АТСС Cordon M2 с идентификационен номер M D 1192 от 17.05.2021 г. са били спазени от правоохранителните органи, налице е пълно съвпадение между отразените в снимковия материал G P S кооординати и административния адрес, посочен в оспорения електронен фиш, като наред с това е установено наличието на поставен знак В 26, който въвежда ограничение на скоростта от 80 км/ч в обхвата на осъществения контрол с процесното техническо средство. Това от своя страна категорично опровергава възраженията за неяснота относно мястото на твърдяното нарушение и точното местоположение на АТСС. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на притежаваните от него научни знания, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което съдът я кредитира с доверие.

4

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, протокол за извършено обучение и съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на 5 нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/. Ето защо, съжденията в жалбата, че поради отсъствието на дата на съставяне на електронния фиш е невъзможно да се извърши преценка относно спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН са некоректни, имайки предвид, че в случая са приложими единствено относителният, съответно абсолютният давностен срок за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, съобразно препращането на чл. 11 ЗАНН, които се равняват на 3 години, респективно на 4 години и 6 месеца, считано от датата на твърдяното нарушение.

В контекста на изложеното, съдът не споделя изложената в жалбата и писмените бележки трактовка от страна на жалбоподателя за необходимостта в електронния фиш да се посочат неговият издател-физическо лице, датата на съставянето му и да е положен подпис, тъй като противното противоречи на действащата в страната конституционна уредба, касателно формата и съдържанието на правораздавателните актове. Настоящият съдебен състав е запознат с публикуваната на интернет адрес: https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82 %D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE

6

%D0%BF%D1%80/ статия „Правната уредба на електронния фиш противоконституционна ли е?“ от 11.02.2019 г. с автор Виктор Шуманов, чието съдържание на практика е мултиплицирано във въззивната жалба, макар да липсва изрично позоваване на процесната публикация. Това становище в теорията обаче не се споделя от съдебната практика в страната, формирана от въвеждането на института на електронния фиш през 2011 г. до настоящия момент. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата със сигнатура 054-01-84, приет на 19.01.2011 г, обн. в ДВ бр. 10/2011 г. е посочено, че се въвеждат мерки за повишаване на ефективността на контрола за спазване на правилата за движение по пътищата, което ще има пряко въздействие върху безопасността на движението и ще доведе до ограничаване на пътнотранспортните произшествия и за намаляване на броя на жертвите по пътищата. Промените предвиждат създаване на ефективен механизъм за налагане на глоби с електронен фиш за нарушения, установени с технически средства и системи, което ще изключи субективното тълкуване и интерпретиране на релевантните обстоятелства, досежно факта на извършеното нарушение. В тази връзка не бива да има спор, че опазването на здравето и живота на гражданите са най-висшите конституционни ценности във всяка демократична и правова държава, каквато е и Република България /чл. 4, ал. 2 КРБ - Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество, чл. 28 - Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление, чл. 52, ал. 3 Държавата закриля здравето на гражданите/. От съображения за справедливост и социална целесъобразност, на фона на десетилетната трайно занижена транспортна безопасност в страната и значителното увеличаване на транспортния травматизъм, с оглед гарантиране на процесните абсолютни права законодателят често прибягва до използване на нормотворческа техника, с която въвежда правила, отклонявайки се напълно съзнателно от обективната действителност. Такъв е и настоящият случай, доколкото електронният фиш съгласно предвидената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП фикция представлява властнически акт, който се издава по специална съкратена процедура, в конкретния казус регламентирана в ЗДвП, различаваща се от класическия процес в