Решение № 30 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900429 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск от „С.Ю.“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, първи надпартерен етаж, вдясно, против „М.“ ЕООД с ЕИК ******* седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* III“ ******* с правно основание чл. 79 ал.1, вр. чл. 266, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 27 876.50 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 14.01.2021 г., сключен между „М.“ ЕООД в качеството на възложител и „О.Г.И.“ ЕООД в качеството на изпълнител, което вземане е прехвърлено от „О.Г.И.“ ЕООД на ищеца „С.Ю.“ ЕООД с Договор за цесия от 26.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 02.03.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.01.2021 г. между „О.Г.И.“ ЕООД и „М.“ ЕООД е сключен Договор за консултантски услуги, по силата на който вторият възложил на първия срещу възнаграждение самостоятелно и посредством привличане на партньори да осъществи консултации във връзка с кандидатстването по обществена поръчка с предмет „Рекултивация на депо за ТБО, находящо се в община Земен“. Твърди се, че уговореното в договора възнаграждение съгласно чл. 7.1 е в размер на 34 281.40 лв. без ДДС, като плащането е уговорено на етапи и всяко плащане ще е пропорционално на всяко получено плащане по силата на Договора за обществена поръчка, сключен между него и Община Земен до достигане на сумата по чл. 7.1. Определен бил и срокът за плащане, който е 3 дни от получаване на съответното плащане от Община Земен. Твърди се, че изпълнителят „О.Г.И.“ ЕООД осъществил консултации за нуждите на ответника. На 27.08.2021 г. и на 16.12.2021 г. ответното дружество заплатило по сключения договор въз основа на издадени от изпълнителя фактури суми в размер съответно на 4 800 лв. и 3 000 лв. През м. юни 2022 г. ответникът получил плащане от Община Земен, поради което на 23.06.2022 г. „О.Г.И.“ ЕООД издало фактура № 0000000012/23.06.2022 г. на стойност 27 876.50 лв. с ДДС, която била изпратена на електронната поща на ответника, но плащане не последвало. На 08.07.2022 г. на ответника била връчена поредна покана за плащане.

Твърди се, че с Договор за цесия от 26.09.2022 г. „О.Г.И.“ ЕООД прехвърлил на ищеца вземането си по процесната фактура, като за сключената цесия ответникът бил уведомен на 03.10.2022 г. На 14.10.2022 г. ответникът депозирал възражение.

С оглед продължаващото неизпълнение от страна на ответното дружество, се 1 претендира осъждането му да заплати на ищеца процесната сума, ведно с лихва за забава и направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Направено е възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че по иск на „О.Г.И.“ ЕООД против „М.“ ЕООД за същото вземане е образувано т.д. № 1765/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав, което е висящо и към настоящия момент. Предвид твърденията в исковата молба, че вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 26.09.2022 г., последният следвало да встъпи на мястото на загубилия правен интерес в производството по т.д. № 1765/2022 г. и обективно била налице хипотезата на чл. 126, ал.1 ГПК като настоящото дело, като по-късно заведено, следвало да бъде прекратено.

Оспорва се иска и по същество. Възразява се, че договорът за консултантски услуги е нищожен поради изначална липса на предмет, тъй като договор за обществена поръчка от 08.01.2021 г. с предмет Рекултивация на депо за ТБО, находящо се в община Земен, по който да е страна „М.“ ЕООД, посочен в т.1.1 от договора за консултански услуги обективно не съществува в правната действителност, такъв договор не е сключван с ответното дружество и то не е получавало плащания от Община Земен. Поради това договорът от 14.01.2021 г. бил нищожен поради невъзможен предмет по см. на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, а поради това нищожен бил и договорът за цесия от 26.09.2022 г. Възразява се и че договорът за цесия е нищожен поради липса на основание и липса на съгласие, доколкото в него не е посочена цена, както и срокът и условията за заплащане на същата. Въведено е и евентуално възражение, че описаните в т.7.1 от договора консултантски услуги не са извършени от цедента „О.Г.И.“ ЕООД в полза на ответника, поради което ответникът развалил едностранно договора за консултантски услуги с изявление от 25.08.2022 г., изпратено на електронната поща на „О.Г.И.“ ЕООД и получено от последния на 25.08.2022 г. Сочи се, че на това основание по иск на ответника против „О.Г.И.“ ЕООД за връщане на платените суми по договора в размер на 7 800 лв., е образувано гр. д. № 51180/2022 г. по описа на СРС, което е висящо. Оспорва се ответникът да е получил плащане от Община Земен.

В срока за допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК е постъпила такава от ищеца. Оспорват се възраженията за недопустимост на иска на основание чл. 126 ГПК с твърдения, че не е налице субективен идентитет по двете дела. Оспорват се и възраженията за нищожност на договора за консултантски услуги с аргументи, че неизбирането на ответното дружество за изпълнител по договора за обществена поръчка не означавало, че той не е свързан по някакъв начин с изпълнителя, което се потвърждавало и от извършените две плащания по договора. Поддържа се, че изявлението за разваляне на договора е направено с оглед проявената процесуална активност от „О.Г.И.“ ЕООД за събиране на дължимите по договора плащания.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Оспорва изложените твърдения. Поддържа, че е налице субективен идентитет по двете дела, доколкото по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че договорът за цесия между „О.Г.И.“ ЕООД и „С.Ю.“ ЕООД има достоверна дата за „М.“ ЕООД по чл. 181 ГПК от 03.10.2022 г. – датата на придружителното писмо от ЧСИ М.П., с което дружеството е уведомено за цесията.

Исковата молба на „О.Г.И.“ ЕООД, въз основа на която е образувано т.д. № 1765/2022 г., е подадена на 28.09.2022 г., поради което е налице субективен идентитет между двете дела, доколкото настоящият ищец се явява частен правоприемник на „О.Г.И.“ ЕООД, придобил права след предявяване на иска. Възразява се и че ответното дружество не е свързано с избрания изпълнител на обществената поръчка и се поддържат изложените в отговора възражения.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. По възражението по чл. 126, ал.1 ГПК съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 ГПК. На самостоятелно основание, при направена 2 служебна справка в ЕИСС се установява, че производството по т.д. № 1765/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 състав е приключило с окончателен съдебен акт, с който исковата молба е върната и производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал.3 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл. 126, ал.1 ГПК. Възраженията за нищожност на договора за консултантски услуги и договора за цесия се отнасят до материалноправната легитимация на ищеца, поради което искът следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

154 ГПК, по така предявения иск в тежест на ищеца „С.Ю.“ ЕООД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти и обстоятелства: 1/ че по силата на Договор за цесия от 26.09.2022 г. е придобил от „О.Г.И.“ ЕООД вземането на последния, произтичащо от сключен между него и ответника „М.“ ЕООД Договор за консултантски услуги от 14.01.2021 г., за възнаграждение за предоставени по силата на договора консултантски услуги по фактура № 0000000012/23.06.2022 г.; 2/ наличието на облигационни правоотношения между цедента „О.Г.И.“ ЕООД и ответника „М.“ ЕООД по Договор за консултантски услуги от 14.01.2021 г.; 3/ изпълнение на работата от страна на консултанта „О.Г.И.“ ЕООД, съобразно уговореното; 4/ приемане на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД от възложителя „М.“ ЕООД без възражения; 5/ размер и падеж на уговореното възнаграждение.

Наличието на облигационни отношения по договор за изработка с изложеното в исковата молба съдържание, както и прехвърлянето на произтичащи от изпълнението му вземания на изпълнителя срещу възложителя, са предпоставени от действителността на сделките, поради което следва да бъдат разгледани и възраженията на ответника за нищожност на договора за консултантски услуги поради невъзможен предмет, предвид липсата на сключен между ответника „М.“ ЕООД и Община Земен Договор за обществена поръчка от 08.01.2021 г. и за нищожност на договора за цесия на същото основание, както и поради липса на основание и липса на съгласие, предвид липсата на посочена цена, срокът и условията за плащане на същата.

Видно от представения по делото Договор за цесия от 26.09.2022 г., „О.Г.И.“ ЕООД прехвърля възмездно на „С.Ю.“ ЕООД вземане за сумата от 27 876.50 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен между цедента и „М.“ ЕООД Договор за консултантски услуги от 14.01.2021 г., както и конкретно посочени други вземания на цедента за направени разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск. В чл. 2 от договора е уговорено, че цесионерът придобива вземането от цедента срещу цена, но не е посочен размерът на тази цена.

За ответника не съществува правен интерес да оспорва действителността на договора за цесия, поради което възраженията му в насока неговата инщожност са недопустими и като такива не подлежат на разглеждане. Съображенията в тази насока са следните:

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за чието наличие съдът следи служебно във всяко положение на производството. Правен интерес за предявяване на иск по чл. 26 от ЗЗД за трети спрямо атакуваната правна сделка лица е налице само когато се засягат техни права и признати от закона интереси (определение № 372/2015 г. по ч. т. д. № 244/2015 на ВКС, I ТО, решение № 90/2015 г. по гр. дело № 4406/2014 г. на ВКС, III ГО и други), т.е. когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес обаче не е налице за трети по отношение на договора за цесия лица, какъвто е и длъжникът за вземането, предмет на цесията, тъй като този договор не създава нови права и/или задължения и единствената предизвикана от договора промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Прехвърлянето на вземане по чл. 99 от ЗЗД представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Длъжникът не е 3 страна по договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно задължение длъжникът да престира на цесионера, тъй като цесията е предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл. 99, ал.

4 от ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига резултат, аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по договора между цедента и цесионера. С уведомяването на длъжника за извършената цесия интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Дори при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор и по арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът не е легитимиран да оспорва валидността на договора за цесия, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо само при изрично установени условия, които не са спазени. В този смисъл решение № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., ГК, IV ГО, определение № 40 от 25.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4750/2017 г. на ВКС, III ГО, определение № 82 от 4.03.2022 г. по ч. гр. д. № 344/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, определение № 550 от 12.10.2022 г. по ч. т. д. № 2229/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО и други.