Разпореждане № 120210 от 29.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120210 гр. София, 29.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20231110153269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “** срещу А. С. Т., ЕГН: ********** за следните суми: 1/ сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 249703, сключен на 21.12.2018 г. между „*** в качеството на заемодател и А. С. Т., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “*** по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 13.01.2022 г., сключен между „*** качеството на цедент и “***, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 26.09.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 240,90 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2018 г. до 21.12.2019 г.; 3/ сумата от 179,88 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.12.2019 г. – 21.09.2023 г.; 4/ сумата от 1157,10 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение; 5/ сумата от 377,76 лева, представляваща такси и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.

Вземането на заявителя за сумата от 377,76 лева, представляваща такси и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, се основава на недействителни договорни клаузи. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл.

33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и 1 задължения за страните, което е допълнително основание за отхвърляне на заявлението в тази част.

Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 1157,10 лева, следва да се отхвърли по следните съображения:

Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.

Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.

16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.

Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/ в размер на 1157,10 лева, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да претендира сумата от 1157,10 лева е недействителна като противоречаща на законови разпоредби. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона.

При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лева.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото 2 разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 268001/28.09.2023 г. /депозирано чрез Система за сигурно електронно връчване на 26.09.2023 г./, подадено от “** срещу А. С. Т., ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 1157,10 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение и за 2/ сумата от 377,76 лева, представляваща такси и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, както и съразмерно в частта за разноските, а именно: за разликата над 28,61 лева до 59,51 лева – държавна такса и за разликата над 48,07 лева до 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3