Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260153 от 08.03.2021, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 52/2021
Вид
Определение № 260153
Подписан
08.03.2021
Състав
ТЕОДОРА ЕНЧЕВА ДИМИТРОВА, АЗАДУХИ ОВАНЕС КАРАГЬОЗЯН, СОНЯ АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

260153 гр. Шумен, 08.03.2021 г.

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ:

1. Т. Димитрова мл.с. С. Стефанова като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 52 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 260070 от 06.01.2021г. (пощ. кл. от 05.01.2021г.) депозирана от „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г. срещу разпореждане № 260736/08.12.2020г. по ч. гр. д. № 1273/2020г. на РС – Н.П., в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Б.И. с ЕГН **********, с наст. адрес: *** относно следните суми: 60.27 лева – административни разноски, 212.64 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева – законна лихва за забава по договор за поръчителство, както и за пълния размер на претендираното със заявлението юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като нито една от хипотезите на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК не е приложима в процесния случай.

Претендираното възнаграждение е по договор за предоставяне на поръчителство, уговорено е в чл. 8 от същия и по същество представлява възнаграждение по поета от заявителя и длъжника облигационна връзка, с оглед гарантиране задълженията на длъжника пред трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД. Излага, че претендира процесните суми в качеството си на изправна страна по договора за поръчителство, тъй като след покана от третото за процеса лице - „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задължението си по чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство и е погасил всички задължения на длъжника по договора му за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. Излага, че длъжникът не е бил задължаван да сключва договор за предоставяне на поръчителство при сключването на договора за кредит.

Сключването на договора за поръчителство било възможност, която длъжникът сам е избрал и не е била единствената възможност за обезпечаване на кредита, тъй като длъжникът е можел да избере и възможността да сключи необезпечен кредит или да представи банкова гаранция. Поради това, клаузата за възнаграждение по договор за поръчителство не е неравноправна, нито вероятно неравноправна, доколкото не създава неравнопоставеност между кредитор и длъжник и предоставя възможността за обезпечаване на кредита изцяло на волята на длъжника. Отделно от това излага, че дружеството – заявител не се е явявало кредитор на длъжника към момента на сключване на договора за предоставяне на поръчителство, като заявителят „Ай Тръст“ ЕООД е встъпил в правата на кредитора по договора за кредит едва след изпълнението на задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство и то именно поради обстоятелството, че длъжникът сам не е изпълнил задълженията си към „Кредисимо“ ЕАД. Също така, счита разпореждането за неправилно, с оглед на обстоятелството, че съдът неправилно е приел, че след като едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД, то следователно те са свързани лица. От приложените пред заповедния съд договори, безспорно се установявало, че са налице три отделни лица със собствена правосубектност, като отношенията между заявител и длъжник, длъжник и кредитор и кредитор и поръчител били регламентирани в три отделни договора – договор за предоставяне на поръчителство, договор за кредит и договор за поръчителство, като при липса на законова забрана те можели да встъпват в договорни правоотношения помежду си и да изпълняват поетите едно спрямо друго задължения. Оспорва и извода на съда, че след като едноличен собственик на капитала на заявителя – дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД, на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Фактът, че поръчителят е предварително одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице по никакъв начин не правел договора за предоставяне на поръчителство част от договора за кредит, нито го правел недействителен спрямо длъжника, поради което неправилно съдът е приел, че щом двете юридически лица са свързани помежду си, неименуемо било налице нарушение на законовите разпоредби. Също така неправилно заповедния съд е приел, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и води до оскъпяване на кредита. Възнаграждението по гаранционната сделка на „Ай Тръст“ ЕООД за предоставяне на поръчителство било дължимо за периода на действие на договора за кредит, но не произтичало от него. Същото се дължало по отделен, самостоятелен договор, сключен по – късно от договора за кредит и обезпечаващ неговото изпълнение, поради което и възнаграждението на „Ай Тръст“ не попадало в хипотезите на чл. 10а и ал. 2 от ЗПК. Сочи, че ползването на услугата на „Ай Тръст“, респ. възнаграждението на „Ай Тръст“ било в пряка зависимост от поведението на длъжника и плащанията по дълга по кредита, като при предсрочно погасяване на кредита не се дължало възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за бъдещ период и уговореното възнаграждение не попадало и в обхвата на общия разход по кредита, съгл. §1, т. 1 от ДР на ЗПК. По отношение на задължението за административни разноски твърди, че същото намирало правно основание в чл. 7, раздел VІ от ОУ, вр. чл. 2.6, раздел VІІІ от ОУ и било начислено за действително извършени разноски по изпращане на покани и съобщения до длъжника, за които е съставен протокол и този разход не е направен при усвояване и управление на кредита, а бил в резултат на некоректното поведение длъжника и при просрочие. С оглед на изложеното, моли съдът да отмени разпореждането в обжалваните му части и да уважи подаденото заявление в частта, в която заповедният съд го е отхвърлил за сумите: 60.27 – административни разноски; 212.64 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева – наказателна лихва по договора за поръчителство. Също така моли съдът да му присъди пълния размер на заплатеното юрисконсултско възнаграждение при подаване на заявлението, както и направените в настоящото производство разноски за държавна такса.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е изцяло неоснователна, поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от И.Ш., действаща чрез юрисконсулт В.Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Б.И. с ЕГН **********. Със заявлението са посочени следните парични задължения на длъжника: 1249.36 лв. - главница; 60.27 лв. - административни разноски; 212.64 лв. - възнаграждение по договор за поръчителство; 306.01 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2019 г. до 10.08.2020 г.; 60.94 лв. - законна лихва за забава за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.11.2020 г., 48.00 лева - законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., както и разноски за ДТ в размер на 38.75 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заявлението се твърди, че вземането произтичало от неизпълнено парично задължение по договор за кредит № 2012990, сключен на 15.04.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател, обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между заявителя и длъжника на 15.04.2019 г.. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит и на 13.10.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане на задължението до поръчителя. На 19.10.2020 г. поръчителят е изплатил на кредитора всички дължими суми, и на същата дата е уведомил длъжника за извършеното плащане и за встъпването в правата на кредитора, в това число и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, ведно с обезщетението за забава.

С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е уважил частично заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 260208/08.12.2020 г. за сумите: 1249.36 лв.

- главница; 306.01 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2019 г. до 10.08.2020 г.; 60.94 лв. – наказателна лихва за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.11.2020 г до окончателното й изплащане, както и за направените разноски в размер на 32.33 лева – държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението в частта за претендираните: 60.27 лева – административни разноски, 212.64 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 48.00 лева – законна лихва за забава по договор за поръчителство, както и за сумите от 6.42 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, с оглед вмененото му задължение да извърши преценка дали искането противоречи на закона и добрите нрави, както и да осъществи потребителска защита, когато длъжникът е потребител, какъвто именно е длъжникът в производството. Приел е, че е налице свързаност между кредитодателя и дружеството поръчител, тъй като от извършената справка в ТР се установило, че кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя, както и, че възможността за отпускането на кредита е обвързана пряко с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице. От клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението договор за потребителски кредит следвало, че кредитополучателят можел да посочи дали да предостави обезпечение по кредита, което можело да е поръчителство или банкова гаранция.

Следващите текстове на чл. 4, ал. 1-3 от договора сочели, че ако кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглеждало и одобрявало в рамките на 24 часа от подаване на заявлението. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглеждало в 14-дневен срок от подаването му. Именно поради това, било налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора, с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането си с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Този регламент не предпоставял доброволност при избора на обезпечение, а сочел на липса на избор и индивидуално договаряне при сключването на договора за кредит. Посочил е, че възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е обвързана пряко с възмезден договор за поръчителство, на стойност по – голяма от сумата по кредита, със свързано с кредитора лице – възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 1566.40 лева, а сумата на отпуснатия кредит била 1 400лева, което водело до двойно оскъпяване на кредита. Също така е приел и, че кредиторът е длъжен да направи предварителна преценка за платежоспособността на кандидатстващия за кредит, като в настоящия случай финансовия риск от неизпълнението бил предварително обезпечен от свързано с кредитора лице, поради което искането за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и законната лихва върху него, като противоречащо на добрите нрави, било нищожно. По отношение на претендираната сума от 60.27 лева, представляваща административни разноски е приел, че от заявлението и приложените документи, не ставало ясно от къде произлиза основанието за претендирането им, както и какво включва самото понятие. В заявлението било посочено само, че това са разноски за опити за извънсъдебно погасяване на задължението, без да е ясно как е дадена паричната стойност на тези опити и какви реални разходи са извършени. Освен това, предвид размера на претенцията на заявителя и вида на заповедното производство е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, като е отхвърлил искането за пълния размер от 100.00 лева, като неоснователно.