Определение № 1680 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1680 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900462 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „БУЦЕФАЛ БГ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М., срещу въззивното решение № 6879/13.11.2025г., постановено от СГС, 4-а състав по в.гр.д. № 7584/2025г., с което e отменено решение № 6010 от 04.04.2025 г., гр.д. № 33035/2023 г., СРС, 30 с-в, и касаторът е осъден да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), сумата 16 781,02 лв. регресно вземане за изплатено на „М. Байк“ ООД застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № 110222222200157 по повод установени частични липси на превозвани 26 броя велосипеди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Ответникът по жалбата – „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 24.02.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. Петя Иванова. Възразява, че жалбата е процесуално недопустима предвид материалния интерес по иска.

1

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като извърши проверка на допустимостта на жалбата, с която е сезиран, намира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключени от обхвата на касационното обжалване са решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Съгласно Тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГТК на ВКС понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с търговски спор по смисъла на глава 32 ГПК, а процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка.

В случая предявеният иск е за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на суброгиралия се застраховател, като спорът е между две търговски дружества, които са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Основанието на претендираното право е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено съгласно предшестващ застрахователен договор, както и сключеният договор за превоз - търговска сделка по чл.1, ал.1, т. 5 ТЗ.

В този смисъл е налице и практика на ВКС, обективирана в определение № 496/01.03.2024 г. по ч. т. д. № 178/2024 г. на ВКС, I т. о. и мн. др. Ответното търговско дружество не е потребител съгласно § 13, т. 1 ДР на З ЗП, а с оглед 2 процесното правоотношение не попада и в обхвата на понятието „ползвател на застрахователни услуги“ по чл. 2, ал. 2 КЗ. Делото е търговско и поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд, тъй като е постановено по иск с цена под 20 000 лв., а именно - 16 781,02 лв. В случая това е цената на предявения по делото частичен иск, въз основа на която се преценява прага на касационно обжалване, защото съгласно т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право. Цената на иска се определя въз основа на претендираната част от вземането и е без значение стойността на цялото вземане. Посочването в диспозитива на акта на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

Предвид гореизложените мотиви касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от

„БУЦЕФАЛ БГ“ ЕООД срещу въззивното решение № 6879/13.11.2025г., постановено от СГС, 4-а състав по в.гр.д. № 7584/2025г.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4