Решение № 106 от 31.05.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500173 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. С. (по-нататък само Комисията), срещу решение № 260000/13.03.23г. по гр.д. № 308/18г. на ОС-Шумен, с което е отхвърлен предявения от Комисията против М. М. С. от гр. Ш., иск с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 236 890 лв., както следва:

1. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, салон и тоалетна, ведно с ЮЖНА СУТЕРЕННА СТАЯ от двуетажна жилищна сграда, съставляващ УПИ IХ-5997 от квартал 204 по плана на гр. Ш., ул. „* *“, № *, заедно с ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 390 кв.м., при граници: от изток – ул. „* *“; от запад – имот *-*; от север – поземлен имот **; от юг – улица; граници за етажа: от изток – ул. „* *“; от запад, север и юг – дворно място; отгоре – втори жилищен етаж; отдолу – сутерен, със самостоятелен вход от югозапад в двора и граници за сутеренната стая: от изток – улица; от запад и юг – двор; от север – общ коридор и тоалетна на собствениците на втория жилищен етаж, със самостоятелен вход от юг, ЗАЕДНО с ½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а съгласно скица на поземлен имот № 15 – 205462/23.06.2014 г. – СГКК гр. Шумен, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *, на едно ниво, попадащ в сграда с 1 идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. Шумен, при съседи за етажа: на същия етаж и под обекта – няма; над обекта № * и съседи за поземления имот: № *; № *; № *; № *.

2. ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон и ниша, при граници: от изток – улица, от юг, запад и север – двор, отдолу – първи жилищен етаж, отгоре – таванско помещение с отделен самостоятелен вход и изложение запад-север, ведно с МАЗЕ в сутеренния етаж, при граници: от изток – улица, от север и запад – двор, от юг – тоалетна и салон, от изток – улица, от юг – стая, от запад – коридор и от север – мазе, ведно с целия ТАВАН, при граници: от три страни – двор, от изток – улица, отдолу – първи жилищен етаж и отгоре – покривна конструкция, заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, а съгласно Схема № 15-476155/03.11.2015г. от СГКК – Шумен – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * в гр. Шумен, ет. 2, ап. 2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта: идентификатор № *; над обекта – няма и ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * по кадастралната карта на гр. Шумен с площ 393 кв.м., адрес на поземления имот – гр. Ш., ул. „* *“, № *, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: поземлен имот с идентификатор № *, № *, № *, № *, за който имот е отреден УПИ IХ-5997 в квартал 204 по действащия ПУП на гр. Шумен.

3. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „О.“, модел „К.“, рег. № *, рама № *, двигател – без номер, дата на първа регистрация 04.03.1996г.

4. ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Л.“, модел „А.“, рег. № *, рама № *, двигател – без номер.

5. ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № *, рама № *, двигател № *.

6. сумата в размер на 26 000 лв., представляваща допълнителни вноски на собственика М. М. С. в „А.“ ЕООД, ЕИК *.

7. сумата в размер на 590 лв., представляваща внесените парични средства по разплащателна сметка в лева *, открита в „*” ЕАД.

8. сумата в размер на 16 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „М.“, модел „П.“, рег. № *, № на рама *, № на двигател *.

Счита се, че решението е неправилно и необосновано, претендира се неговата отмяна и уважаване на предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Посочено е, че съдът не е изложил мотиви защо приема наличието на законен източник на средства предоставените в заем от първата братовчедка на ответника 30 000 щ.д., след като освен нейните твърдения пред съда, не е бил представен писмен документ, че тя е притежавала този размер на средствата. Освен това не е било съобразено, че 2 ако средствата са били дадени в брой в Т., то не е представена митническа декларация, с която да удостовери внасянето на сумата в Б.. Позовава се в тази връзка на Решение № 89/14.08.12г. по гр.д. № 317/11г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че непогасяването през дълъг период от време на заемите към лица, които не заявяват, че са подарили сумите или че са опростили задължението, е индиция, че заеми в действителност не са получени. Не се споделя приетото от съда за върнат на ответника от сестра му заем от 65 000 щ.д., както и за получаването от ответника на заем от сестра си в размер на 35 000 щ.д., поддържайки възражението, че представените документи в тази връзка са били антидатирани и за получените суми отново липсват митнически документи за пренасянето им през границата. Освен това и тази свидетелка не е представила доказателства да е разполагала с такива средства.

Оспорва се и приетото от съда, че ответникът е получил и паричен заем от своята майка в размер на 15 000 щ.д., тъй като не е съобразил и събраните по делото гласни доказателства, сочещи на това, че същата не получава собствена пенсия и се подпомага за задоволяване на ежедневните си нужди от получаването на наем. Поради всичко това се поддържа, че ответникът не е доказал наличието на законни доходи с посочените източници на средствата.

Подкрепените с доказателства (заключението на СИЕ и по-точно вариант 1) според Комисията факти са, че получените от ответника доходи за целия проверяван период са били в размер на 5 960.84 лв., обичайните и извънредните му разходи за този период са били в размер на 88 564.13 лв., нетният му доход при това положение е бил в отрицателен размер от 82 603.29 лв., а стойността на придобитото през периода имущество е била в размер на 142 261.27 лв. (вариант І на заключението, който въззивникът настоява да бъде кредитиран от съда). Поради това несъответствието е в размер на 224 864.56 лв. за целия проверяван период, и при наличието и на останалите предпоставки на закона, се претендира уважаване на предявения иск, вкл. и поради това, че ще е в съответствие с решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Иска се присъждането и на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. М. С. чрез адв. И. Т. от АК-Ш., с който същата е оспорена като неоснователна. Позовава се на допуснати от Комисията процедурни нарушения, отразили се на възможността ответникът да установи обективната истина относно своите законни доходи – невъзможността да подаде декларация пред Комисията, неизготвянето на доклад от проверяващия орган в съответния срок и др. Поддържа се, че вписаните в нотариалните актове за придобиване на недвижимите имоти и в договорите за покупка на МПС цени, са реалните такива и са изложени съображения в подкрепа на изразеното становище чрез анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото за всяка от придобитите вещи. Относно претендираната за отнемане сума от 26 000 лв. се сочи, че в исковата молба не са конкретизирани точни дати на извършени вноски от ответника в 3 неговото ЕООД „А.“ за периода от 2008г. до 2015г.; не са представени доказателства от ищеца, че за ответника не е налице установен източник на доходи; няма доказателства за хронологическа последователност и проследяване на движението на паричните средства и тяхната трансформация от един в друг вид. Относно претендираната за отнемане сума от 590 лв. като внесени средства в разплащателна банкова сметка се поддържа, че твърдението за незаконност на източника на доходи също е останало недоказано. Поддържат се и възраженията против размера на обичайните и извънредни разходи на ответника, имайки предвид момента на фактическата раздяла между съпрузите и събраните доказателства относно начина на пребиваване и живот при пътуванията в Т.. Сочи се на липса на доказателства и установяване на причинно-следствената връзка между престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем и дало повод за образуване на проверката от Комисията, и придобитото от ответника имущество. Въз основа на всичко изложено се поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което се претендира да бъде изцяло потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

В с.з. пред въззивната инстанция Комисията чрез процесуален представител поддържа оплакванията в жалбата и претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител поддържа становището, изразено в отговора на въззивната жалба. Счита, че изчислени по стойностите, посочени в нотариалните актове за придобиването на недвижимите имоти, се достига до извод, че стойността на придобитото имущество през проверявания период ще е значително под установения със закона минимум. Освен това първоинстанционният съд не е взел предвид суми, предоставени от майката на ответника, за да формира извода си за наличието на достатъчно законни доходи на проверяваното лице. Претендира се присъждането на направените пред настоящата инстанция разноски, включващо адвокатско възнаграждение с начислен върху него ДДС.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 17.09.18г. искова молба, с която Комисията, съгласно редакцията на действащата към посочения момент норма на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, е предявила на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) искове за отнемане на имущество от М. М. С., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от 07.03.2006г. до 07.03.2016г. В исковата молба Комисията е посочила, че въз основа на постъпило на 29.02.16г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от РП-Шумен /приложено е на л 70 от първоинстанционното дело/, касаещо привличането на ответника С. като обвиняем за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 4

283/15г. на РУ на МВР-Шумен, пр.пр. № 5/15г. на РП-Шумен (второто от двете обвинения попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 22 от ЗОПДНПИ (отм.)), с Протокол № ТД 04ВА/УВ-5129/07.03.16г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна /приложен на л. 83 от първоинстанционното дело /, е била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на М.

М. С.. С решение № 363/20.06.18г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответника е внесено в съда въз основа на Решение № 724/12.09.18г. /приложено на л. 39-68 от първоинстанционното дело/. Наведените в исковата молба твърдения са, че преди началния момент на проверявания период, ответникът е сключил граждански брак с Ф. К. (на *г.), който е бил прекратен с развод от *г. От връзката им е родено детето С.

С., роден на *г. (поради това навършил пълнолетие на *г.). Тези обстоятелства се установяват чрез представените разпечатки на данни от НБД „Население“ и извлечение от акта за сключен ГБ, в който е отразено и прекратяването на брака с решение № 820/2011г. на семеен съд Република Т.

(л. 78-82 от първоинстанционното дело). Комисията е твърдяла още, че преди проверявания период ответникът е придобил следното имущество – ремарке за лек автомобил, рег. № *, закупено на 03.08.1998г., което е било продадено на 27.03.08. за сумата от 500 лв.; л.а. м. „О.“, модел „Ф.“, рег. № *, закупен на 18.03.05г. и продаден на 20.10.14г. с посочена от Комисията пазарна стойност от 2 500 лв. Така посочените стойности към датата на отчуждаване на превозните средства Комисията счита за приходи на проверяваното лице.