Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 05.04.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 26/2024
Вид
Решение № 132
Подписан
05.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 4 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 60, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 60 ал.1 т.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Сливен, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20242230200026 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. В. Г. срещу НП № 315º от 21.11.2023 г. на Началник РУ на ОД МВР Сливен, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 60 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ. Иска НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник иска НП да бъде отменено.

В с.з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се иска НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 05.11.2023 г. около 9:10 ч. в Община Сливен, на гл.път за с.Мечкарево, до землището на производствена база на „Водстрой 98“ на балестриери – място за ловене на риба въз основана подаден сигнал служители на ОД МВР – Сливен посетили местото и установили, че жалбоподателят носел газов пистолет с № 056493, модел ZORAKI-MOD.914.

1

На жалбоподателя бил съставен АУАН № АД 253850/05.11.2023 г., с който извършеното нарушение било квалифицирано по чл. 60 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ. Актът бил предявен на жалбоподателя, който не е отразил, че има възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 315º от 21.11.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № АД 253850/05.11.2023 г. и НП № 315º от 21.11.2023, кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител А. Митев и свид.К. В..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо право на жалба. Разгледана по същество тя е основателна.

НП е материално незаконосъобразно.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 60, ал.1 ЗОБВВПИ е посочено: 1) Забранява се:

1. откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност;

Неизпълнението на това правило за поведение от очертания кръг субекти представлява нарушение на закона.

Видно от разпоредбата на чл. 4, ЗОБВВПИ газовите оръжия са неогнестрелни оръжия, т.е. те са оръжия по смисъла на закона В случая административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 60, ал.1 т.1 ЗОБВВПИ . В случая следва да се посочи, че жалбопод. не е носил оръжието открито и това е видно от свид. показания на дошлите на място пол. служители.

Те заявават, че оръжието е било под якето на жалб.

От друга страна следва да се посочи, че мястото където е установен жалбопод. не може да се квалифицира като обществено, т.к. е частна собственост на сина на жалбопод. В българското законодателсво няма легално определение за обществено място. Ако се обърнем към тълк.речник 2 обществено място може да се нарече част от улицата и сградите (конструкции), което е безплатно или срещу такса и е достъпно за хора в определен период от време или за постоянно. В рамките на тази дефиниция може да попадне в всяко място, където свободно може да бъде един или повече хора. Това означава, че може да е улица, парк, стадион, кафенета, болници, училища, магазини, обществен транспорт, подземен проход, стълбище на жилищна сграда и много други. Но земята и прилежащите към нея движими и недвижими вещи частната собственост не попадат в обхвата на обществено място. Частната собственост е призната и гарантирана от закона изключителна възможност на определено лице да владее ползва и се разпорежда с вещи в свой интерес при задължение на други лица се въздържат от въздействие спрямо тях. В случая имаме нарушение на това задължение, Неустановено по делото лице е нарушило владението и ползването върху находящия се в частния имот водоем, като е ловяло риба.

Съдът прие, че в процесния случай извършеното не съставлява нарушение на материалния закон, поради което НП № 315º от 21.11.2023г. на Началник РУ на ОД МВР Сливен, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 315º от 21.11.2023 г. на Началник РУ на ОД МВР Сливен, с което на Д. В. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул.М.к. №.. му е наложено административно наказание на основание чл. 185 ал.1 от ЗОБВВПИ ГЛОБА в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 60 ал.1 т.1 от ЗОБВВПИ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4