Определение № 63 от 28.01.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Монтана, 28.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20221600500030 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248,ал.3 ГПК .

Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв.Д.Ф. срещу определение на ЛРС от 11.11.2021 г. по гр.дело № 268 /2020г.

Жалбоподателят твърди,че атакуваното определение е неправилно предвид факта,че РС не се е съобразил с разпоредбата на чл.7 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .Поддържа,че дължимия хонорар е в размер на 580,89 лв., който включва сумата 527,89 лв./определен на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата върху стойността на договора, който е в размер на 4 255,54 лв. / и 53 лв. за заревка на представените по делото копия от документи/ чл.6,т.3 / . Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение и уважи претенцията ,като се присъди и сумата 15 лв. ДТ за настоящата инстанция .

Постъпил е отговор от ответника „Б.Ф.ООД“ , в който се излага становище,че молбата е неоснователна по подробно изложени съображения .

Жалбата е процесуално допустима,като по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Въпреки липсата на мотиви, съдът приема,че първоинстанционният съд е определил дължимия хонорар на основание чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1.

Видно от представения договор ,стойността на същия е в размер на 4255,54 лв. /това е размерът на задължението съгласно погасителния план/.Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата минимално предвиденото възнаграждение е в размер на 527,80 лв.

Жалбоподателят твърди,че по делото са заверени документи ,като съгласно разпоредбата на чл.6,т.13 се дължи сума и за това действие ,което е в размер на 53 лв.

Настоящата инстанция намира това твърдение за неоснователно по следните съображения:

Досежно наведените във въззивната частна жалба доводи и възражения следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав не споделя предложеното от жалбоподателя тълкуване на разпоредбата на чл. 6, т. 13 от НМРАВ . Действително с изменението с ДВ, бр.

1

84 от 2016 г. е въведено като отделен вид възнаграждение за адвоката заплащането на цена за услуга по заверяване на преписи от документи, предоставени от клиента, но този вид обслужване недвусмислено е отнесено към извънсъдебната защита. Същото е включено към възнагражденията за съвет, справка и изготвяне на книжа и договори в чл. 6, за разлика от възнагражденията за съдебно представителство по чл. 7. Вярно е, че при осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя становища и ги обосновава със заверени документи, н о чл. 32 от ЗА допуска такава заверка да се прави не само за доказване на верността на преписи пред съд, а и в други процедури, когато интересът на клиента налага това. Поради това в полза на оказалия на ищеца безплатна адвокатска помощ в производството адвокат не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение на основание чл. 6, т. 13 от НМРАВ , доколкото същото е дължимо в хипотеза на извършена от адвоката самостоятелна услуга, а в настоящия случай - на осъществено по делото безплатно процесуално представителство на ищеца, дължимото на адвоката възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, го поглъща.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил молбата за изменение на разноски над размера 300 лв. до размера 527,80 лв.,като ответникът следва да заплати на адв.Д.Ф. още 237,80 лв. адвокатско възнаграждение .

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението на Районен съд- Лом от 11.11.2021 г., постановено по гр.дело № 268 /2020г. в ЧАСТА ,с която съдът е оставил без уважение искането на адв.Ф. за изменение на решението в частта за разноските над сумата 300 лв. до сумата 527,80лв.,като ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Б.Ф.„ АД, ЕИК * да заплати на адв.Д.Ф. от САК сумата 237,80 лв. адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2