Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 519 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3187/2024
Вид
Решение № 519
Подписан
24.04.2025
Състав
Катерина Рачева, Михаил Малчев, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000503187 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №340/27.06.2024 г. по гр. д. № 891/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград са отхвърлени предявените от Н. Н. Г., ЕГН:**********, срещу Ю. Ю. К., с ЕГН **********, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 10 000 евро - главница по договор от 18.02.2016 г. за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност;

5000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2019 г. с падеж 28.02.2019 г.; 5 000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2020 г. с падеж 28.02.2020 г.; 5 000 евро - възнаграждение по договора от 18.02.2016 г. за 2021 г. с падеж 28.02.2021 г.; 13 600 евро - неустойка в размер на 2% върху главницата съгласно чл. 3 от договора от 18.02.2016 г. за 68 месеца; 1500 евро - главница по договор от 17.11.2017 г. за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност; 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г. за 2020 г. с падеж 28.02.2020 г.; 750 евро - възнаграждение по договора от 17.11.2017 г. за 2021 г. с падеж 28.02.2021г.; 1410 евро - неустойка в размер на 2% върху главницата съгласно чл. 3 от договора от 17.11.2017 г. за 47 месеца, ведно със законна лихва върху присъдените суми от момента на подаване на исковата молба (18.07.2022 г.) до окончателното заплащане на сумите.

Решението е обжалвано от Н. Н. Г., действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в 1 несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключените процесни два договора съответно от 18.02.2016 г. и от 17.11.2017 г. представляват договори за дружество съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД. Поддържа се, че двата подписани между страните договора представляват специални договори за инвестиционен заем. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че всяка от страните носи риска от нереализирането на печалба и от загубите на вложеното. Посочва се, че по делото е доказано виновното трайно неизпълнение на задълженията на ответницата, поради което намира приложение клаузата на чл. 4, т. 1 от тях – прекратяват се. Изтъква се, че предвид характера на процесните догови те са продължително и периодично изпълнение, поради което развалянето им няма обратно действие и следователно се дължат на ищеца уговорените възнаграждения по тях. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемата и ответница в първоинстанционното производство - Ю. Ю. К., действаща чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него последната се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на сторените пред окръжния и апелативния съд съдебни разноски, ведно със законна лихва върху тях до окончателното им изплащане.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и 2 приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

От събраните в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно е от съдържанието на договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност (л.5-6 от гр. д. №974/2022 г. по описа на РС-Петрич) с нотариална заверка на подписите и на двете страни, удостоверено от нотариус В. на същата дата на сключване на договора - 18.02.2016г., че Ю. Ю. К. и Н. Г. е сключен договор. По силата на този договор (чл. 1 от него) Н. Г. е предоставил на Ю. Ю. К. сумата от 10 000 евро, за закупуване на десет крави и десет телета. Съгласно чл. 2 от договора последната е поела задължение за пасене, издръжка, хранене и всяка нужна грижа за тези животни в кравеферма в гр. Петрич, както и задължение да предостави на Н. Г. след приспадане на разходи и облагане с данъци на печалба за първи път след две години (2016 г. – 2018 г.), в размер не по-малко от 50 процента от вложената сума, както и всяка следваща година печалба в размер от 50 процента от вложената сума. От съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за срок от 7 10 години (чл. 2), с възможност за последващо продължаване, като за инвеститора е предвидена възможност да стане съдружник на К. чрез участие със закупуване на земя или други активи за развитието на дейността. Изрично в договора (чл. 2) е отразено, че сумата от 1 000 евро е предадена от ищеца на ответника в момента на подписване на договора, а останалите 9 000 евро ще бъдат преведени след седмица по банков път. В чл. 3 от договора е отразено, че ако К. след две години не изплати дължимата, тя се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите.

Договорено е още, в чл. 4, че договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие, а както и съобразно общите разпоредби на гражданското законодателство. Не е спорно между страните, а и от представеното извлечение от платежно нареждане от 22.02.2016 г. се установява, че Н. Г. е превел по банковата сметка на К. останалите 9 000 евро съгласно сключения договор.

Видно е от съдържанието на договор за инвестиции и сътрудничество за съвместна дейност (заверен превод от него се намира на л. 59 от гр. д.

№891/2022 г. по описа на ОС - Благоевград), сключен на 17.11.2017 г., че страните по делото са декларирали намерението си за сътрудничество в областта на селското стопанство, чрез закупуването на животни – две крави (т.

1). В т. 2 е уговорено между страните сключването на договора за срок от 10 години, с възможност за последващо подновяване, като Ю. К. се е задължила да обезпечи: пасене, отглеждане, изхранване и други необходими грижи за крави и телета във ферма в гр. Петрич. Същата е поела и задължение да предостави печалба, след приспадане на разходите и данъците, за първи път след две години - след 31.12. 2019 г., до края на февруари 2020 г. не по-малко 3 от 50 процента от вложените пари, а след това всяка следваща година 50 процента от вложените пари. В договора е отразено, че Н. Г. като инвеститор влага сумата от 1500 евро. В т. 3 от договора е посочено, че при неизпълнение от страна на Ю. К. на задълженията по договора за изплащане на печалба след две години, тя се задължава да върне в тримесечен срок цялата вложена от инвеститора сума плюс два процента от вложената сума за всеки месец от момента на заплащането на парите. Договорено е още в т. 4, че договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните и по взаимно съгласие във връзка с форсмажорни обстоятелства.

Видно е от покана и обратна разписка (намиращи на л. 6 – л. 9 от ч. гр. д.

№1585/2021 г. по описа на РС -Петрич), че ищецът, действащ чрез адв. П., е изпратил чрез куриерска фирма до ответницата покана на 16.06.20221 г. С нея е поканена Ю. К. в седмодневен срок от получаването й да му заплати дължимото възнаграждение общо по двата договора. Посочено е, че в случай на неизплащане на претендираните суми в указания срок от Н. Г., на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 4, т. 1 от договорите, последните ще се считат за прекратени. В този случай освен дължимите суми за възнаграждение в размер на общо 16 500 евро, плюс лихвите за забава в размер на общо 2158 евро, на Н. Г. следва да бъдат възстановени и платените суми по договорите в размер на общо 11500 евро, увеличени с 2 процента на месец, или по договора от 18.02.2016 г. общо 13 000 евро и по договор от 17.11.2017 г. - 1 320 евро. Тази покана е изпратена за връчване на ответника чрез куриерска фирма Еконт, но обратната разписка е оформена от връчителя с отбелязване, че получателят отказва на разпише документите и отказва пратката.

Видно е от заповед № 183 от 8.04.2016 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Благоевград и заповед № РД -11744/28.04.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, че срещу разпространяването на зараза от „нодуларен дерматит“ по едрите преживни животни са забранени продажбата и придвижването на едри преживни животни, отглеждани в животновъдни обекти на територията на няколко общини, в т.ч. Петрич ( където е фермата с процесните животни) с изключение на животните, предназначени за клане в месодобивни предприятия на територията на Благоевградска област. Забранено е провеждането на пазари и изложби на животни в същите общини , в т.ч. община - Петрич. Разпоредено е започването от 28.04.2016 г. на ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20 километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяването „нодуларен дерматит“. Със заповед № РД - 11809/14.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено убиване на всички едри приживни животни, болни от болестта и на контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта - в т. ч. в село Марикостиново, община Петрич.

Видно е от справка от регистъра на Българската агенция по безопасност 4 на храните, извършена на 26.05.2023 г., че животните, отглеждани във фермата, стопанисвана от К., в периода 28.04.2016 г. - 28.04.2021 г. са ваксинация срещу „нодуларен дерматит“ и „син език“.

Останалите събрани в съдебното производство писмени доказателства са неотносими към предмета на доказване, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Г. А. и В. К..

От свидетелските показания на Г. А. се установява, че свидетелката, заедно с Н. Г., който е нейн съсед, са посетили фермата на Ю. К.. При посещението последната им е предложила да вложат средства в нейното стопанство, в което отглеждала крави. Тя им обещала, че ако вложат средства след две години ще им върне половината от тях, след което всяка година ще изплаща по една втора част от заплатените пари като печалба. Тъй като свидетелката към този момент не е разполага със средства, не се е възползвала от предложението за инвестиция, но за разлика от нея Н. Г. се възползвал и е сключил с Ю. К. договор. Свидетелката познава още трима, освен Н., които подобно на него са вложили пари в стопанството за крави. Всички те са се оплаквали на свидетелката, че се чувстват излъгани от К., която се е криела от тях, прекъснала е отношенията с тях.