Определение № 75 от 17.06.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Смолян, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дафинка Т. Чакърова като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно дело № 20265400200015 по описа за 2026 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал.5 във вр. ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба от Б. К. Б., с ЕГН **********, подадена чрез а.

П. К. и а. П. Д., вписани в АК – П. против Постановление на Окръжна прокуратура – С. от 04.09.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 581/2025г. по описа на ОП – С., потвърдено с Постановление от 07.01.2026г. по преписка № 1234/2025г. на Апелативна прокуратура – П..

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението на Окръжна прокуратура – С.. Твърди се, че неправилен е изводът на представителя на държавното обвинение, че в хода на проверката не били събрани достатъчно данни конкретно длъжностно лице от Община Б. да е нарушило или да не е изпълнило служебните си задължения, при и по повод реализиране на правомощията си във връзка с обработването и произнасянето по повод подадени от Б. К. Б. заявления и искания.

В жалбата се твърди, че в хода на проверката безспорно е установено, че повече от 26 години кметът на Община Б. съзнателно не е изпълнявал задълженията, произтичащи пряко от закона ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и повече от 26 години съзнателно не издава заповед за утвърждаване на издадените скица и удостоверение, така, както изрично го задължава разпоредбата на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Налице е съзнателно препятстване на процедурата по възстановяване правата на жалбоподателя върху процесните недвижими имоти. По този начин се блокира и работата на Общинска служба З., която не може да финализира процедурата по възстановяване на земите му, без да е налице влязла в сила заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Съжденията на прокурора демонстрира пълно непознаване на релевантните в случая нормативни актове - ЗСПЗЗ, както и ППЗСПЗЗ. В противен случай 1 представителят на държавното обвинение щеше да е отчел значението на заповедта на кмета по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, която е conditio sine qua non за продължаване и приключване на висящо производство пред ОСЗ - Б. за възстановяване на заявените земеделски земи на жалбоподателя.

В процесния случай от обективна страна следва да се коментира втората форма на изпълнителното деяние по чл.282, ал.1 от НК, а именно: длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения - неизпълнява правно задължение, т.е. бездействия по служба.

Следва да се подчертае, че тази Заповед не се издава по усмотрение на кмета на съответната община, а той е длъжен да я издаде при наличието на становище на техническата служба на съответната община. Ако представителите на Окръжна и Апелативна прокуратура бяха положили необходимия труд, то щяха да установят, че в периода 2007 г. - 2025 г. има издавани на няколко пъти различни решения на техническата служба на Община Б., но нито веднъж през този период никое от издадените решения не е било утвърждавано със съответна заповед на кмета, така както изрично разпорежда законът.

Ето защо поставят въпроса представителят на прокуратурата дали е обследвал причината, поради която кметът на Община Б. никога досега не е утвърждавал издадените от техническата служба на поверената му община скици, удостоверения и протоколи и евентуално какви обяснения е депозирал кметът, за да оправдае своето бездействие. От изложеното е безспорно, че кметът не изпълнява служебните си задължения, възпрепятства работата на Общинска служба З..

От друга страна, безспорен факт е, че вследствие на продължилото с десетилетия бездействие на кмета на Община Б., както и отказът му да изпълни служебните си задължения, а именно да издаде съответна Заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, са били причинени на жалбоподателя значителни имуществени и неимуществени вреди, тъй като съзнателно в периода от 1999г. до настоящия момент са били осъществени редица разпоредителни действия с имотите му в полза на трети лица, в резултат на което на Б. К. Б. са му причинени значителни материални вреди. В хода на проверката са установени редица писмени договори за покупко-продажба, сключени между кмета на Община Б. и съответното трето лице.

Безспорен факт е, че между облагодетелстваните трети лица купувачи, има близки роднини на кмета, съдейки по общото им фамилно име, също така и лица от администрацията, напр. главния счетоводител на Община Б. г-жа В. К. - обстоятелство, което се неглежира и не се коментира от прокурора към ОП-С. при постановяване на неговия акт.

Предвид пасивното поведение на кмета на Община Б. жалбоподателят е бил принуден да образува и води през годините редица дела. И въпреки, че на кмета на Община Б. му били необходими години, за да издаде Удостоверение с изх. № Д 173/2/ от 06.02.2025 г. по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица е изх.

2

№ Д-173/1/ от 06.02.2025г., то и до настоящия момент той категорично отказва да изпълни задълженията си по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като издаде заповед за утвърждаване/одобрение на така издадените Удостоверение и скица. На практика кметът на Община Б. бездейства и отказва да изпълни вменените му с разпоредбата на чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ задължения, като по този начин блокира работата на Общинска служба З., която не може да финализира процедурата по възстановяване на земите на доверителя ни. Тези обстоятелства също не са коментирани от прокурора към ОП С., постановил отказа да се образува досъдебно производство.

На практика процесното постановление на ОП-С. съдържа подробно изложена фактология, но липсва правен анализ на действията/бездействията на кмета на Община Б., вкл. относно категоричния му отказ да изпълни задълженията си по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Буди недоумение изводът на представителя на Окръжна прокуратура, че не били налице данни по преписката за осъществен състав на престъпление от общ характер.

Моли съдът да отмени Постановление от 04.09.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 581/2025г. по описа на ОП – С., потвърдено с Постановление от 07.01.2026г. по преписка № 1234/2025г. на Апелативна прокуратура – П. и да върне преписката със задължителни указания относно правилното приложение за закона.

Жалбата изхожда от легитимиран да обжалва постановлението за отказ да се образува досъдебно производство субект - физическо лице, подало сигнал за извършено престъпление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.

213, ал. 4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт, и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, съдът установи следното:

Преписка № 581/2025 г. на ОП-С. е образувана по повод материали, изпратени по компетентност от ВКП-С., тяхна преписка № 3023/2025г., заведена във връзка с постъпила във ВКП жалба от Б. К. Б. от с. Б., обл. С..

Жалбата е срещу действия на кмета на Община Б. по повод подадени документи за възстановяване на собствеността на жалбоподателя върху наследствените му имоти. В жалбата се твърди, че в периода от 1999 г. до момента, почти всички имоти на Б. Б. са били продадени на трети лица със съответни писмени договори, сключени между кмета на Община Б. и съответното трето лице, като между облагодетелстваните трети лица има както близки роднини на кмета, съдейки по общото им фамилно име, така и лица от администрацията на кмета - гл. счетоводител на Община Б. г-жа В. К..

В жалбата се твърди също, че повече от 26 години, кметът на Община Б., съзнателно не е изпълнявал задълженията, произтичащи пряко от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и повече от 26 години съзнателно не издавал заповед за утвърждаване на издадените скица и удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ на Б. Б. за имотите му в м. „П.“ в землището на с. Б., както и че кметът на Община Б. съзнателно възпрепятствал процедурата по 3 възстановяване правата на Б. Б. върху процесиите имоти, описани в жалбата му. Във връзка с посочените действия на кмета на Община Б. се блокирала и работата на Общинска служба „З.“, която не можела да финализира процедурата по възстановяване на земите му, без да е налице влязла в сила заповед по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като от една страна кметът не изпълнявал служебните си задължения, възпрепятствайки работата на Общинска служба „З.“, от друга страна съзнателно извършвал разпоредителни действия с имотите на жалбоподателя в полза на трети лица, като му причинява значителни материални вреди. Пояснява се, че част от третите лица са роднини на кмета или длъжностни лица от Община Б..

Прокурорът е преценил, че в сигнала и материалите към него не се съдържат достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за образуване на досъдебно производство, поради което е възложил проверка на КПК за попълване на данните, в контекста на евентуално извършено престъпление по чл.282 от НК от длъжностно лице от Община Б., заемащо отговорно служебно положение - кмет на Община Б.. Проверката е възложена на Комисията за противодействие на корупцията, съобразно правомощията й по чл.13, ал.1, т.2 от ЗПК, предвид факта, че кметът на община Б. и главния счетоводител са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/.

При извършената проверката от Комисията за противодействие на корупцията е установено следното:

Жалбоподателят Б. Б., още преди 2000г., е водил съдебни дела за възстановяване на имот в м. „П.“, като неговата претенция пред съда била за собственост върху парцели с обща площ над 30 дка, находящи се в западната част на с. Б., по наследство от неговия наследодател К. Д. Б..

Първото дело № 814/1992 г. на РС-Смолян, заведено срещу Общински съвет-Б., Министерство на финансите, Р. З. Е. и М. Д. Д. /ответници/ относно парцели V, кв. 100 и X, кв. 98 по плана на с. Б., попадащи в обхвата на претендираната м. „П.“ в с. Б., е приключило с влязло в сила съдебно решение № 527/05.08.1993 г. на РС-Смолян, с което е отхвърлен предявения от наследниците на К. Д. Б. иск за собственост. Съдът е приел за доказано, че тези парцели не се намират в м. „П.“, а в м. „Г.“. Съдебното решение било потвърдено с Решение № 995/16.12.1993 г. на Окръжен съд-Смолян и Решение № 1220/04.10.1995 г. на Върховен съд на РБ, четвърто гр. отделение, по дело № 1409/1994 г.

По адм. д. № 9/2000г. по описа на Окръжен съд – Смолян е постановено съдебно решение № 165/2000г., влязло в сила на 29.08.2000г. През 2007г. били издадени скица - помощен кадастрален план с изх. № 3843/04.05.2007г. и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ с изх. № 3842/04.05.2007г.

Същите скица и удостоверение били предадени на Б. Б., в качеството му на наследник на К. Б.. Издадените документи били внесени в ОС „З. и гори” от Д.

К. К. - също наследник на К. Б., с молба вх. № 2156/04.05.2007г., но 4 въпросните имоти 4 и 5 не били възстановени, поради това, че площта, дадена за възстановяване, надвишавала допустимата, видно от отговор с изх. № 2167/10.05.2007 г. на ОС „З. и гори” - Б..

С молба вх. № 28/17.01.1996г. до Поземлена комисия-Б., Б. Б. е поискал обезщетение с инвестиционни бонове за 5 дка в м. „П.“. През 2000г.

Поземлена комисия-Б. е издала Решение № 382/21.01.2000г. за право на обезщетение за признато право на собственост, във вид на бонове, съгласно чл.

10б от ЗСПЗЗ на наследниците на К. Б.. В постановлението се твърди, че Б. Б. не приема гореспоменатото Решение № 382/21.01.2000 г. на Поземлена комисия-Б., но в същото време следва да бъде отбелязано, че въпросното решение, с което е обезщетен с бонове, може да се отмени от Административен съд- Смолян.

От ОА - Б. неколкократно са отговаряли на въпроси по този повод до РУ на МВР - М., като са описали подробно обстоятелствата относно документите по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и решенията на ОС „З. и гори”- Б..

Въпреки предоставените му документи по чл.13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и описаните отговор и решение, Б. Б. отново е поискал от ОА-Б., със заявление вх. № Ж-21/31.05.2019 г., да му бъде издадена заповед по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която да одобри решенията на техническа служба в Общината, съгласно искане с вх. № 5958/24.10.2006г. Б. Б. устно е заявил, че през 2007 г. не са му давани документи по чл.13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, докато от Поземлената комисия са му дали отговор. По заявлението от Община Б. е отговорено с писмо с изх. № Ж-21/1 /10.07.2019г.

Разпечатката съдържа 38 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a17356a2-c855-4352-883c-0ad62de071b9