Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2858 от 15.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5983/2022
Вид
Решение № 2858
Подписан
15.05.2024
Състав
Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2858 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100505983 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20219706/07.12.2021 г.., постановено по гр. д. № 5401/21 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, са уважени предявените от Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. С., роден на ********** г., паспорт № ******* издаден на 06.10.2023г. и Е. Г. Б., ЕГН **********, за сумата от 6 717,10лв., представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017г. до 30.4.2020г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и за сумата от 35,10 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2020г. до 30.4.2020г, ведно със законната лихва върху двете главници от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането; за сумата от 892,02 лева., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018г. до 4.2.2021г., и 18,26 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 21.01.2021 г.

Производството е образувано по въззивна жалба № 94865/25.11.2021 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът навежда изрични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Въвеждат се конкретни оплаквания за неправилност 1 във връзка с направения от съда извод, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към патримониума на въззивника. Счита, че неправило е приложен института на погасителната давност. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е притезанието на ищеца за заплащане на процесните суми, породено от възникналото облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие 2 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба /л. 9/, от който се установява, че на 15.02.2007г. ответникът, С., е придобил възмездно собствеността на процесния недвижим имот. От представеното удостоверение брак /л.12/ се установява, че ответниците са в граждански брак от 23.06.2001 г., т.е. същите към момента на придобиване на собствеността са били в граждански брак, поради което имотът е придобит в условията съпружеска имуществена общност– аругмент от чл. 13 СК (отм.) вр. чл. 21, ал. 1 СК вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на СК. Поради което възражението на въззивника, че само единия от съпрузите дължи плащане на цената следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е и т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС - Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Относно въведените от ответниците нови факти и обстоятелства с писмено становище в първото открито съдебно заседание, включително направеното възражение за погасяване на задължението по давност. Възраженията са преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради което не следва да се обсъждат. Настоящият състав счита, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността на ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 18/10.03.2022 г. по гр.д. № 4024/2021 г., I Г.О., на ВКС; Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д.

№ 3224/2017 г., IV Г.О., на ВКС; Решение № 50006/26.01.2023 г. по гр.д. № 1722/2022 г., IV Г.О., на ВКС. Поради което въведените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка следва да бъдат оставени без уважение.

От представените писмени доказателства се установява в условията на пълно и главно доказване размера на потребената топлинна енергия за процесния период. Доколкото 3 пред първа инстанция е липсвало оспорване на обстоятелствата свързани с използваното на количество енергия, съдът е оставил без уважение исканията на ищеца за назначаване на СТЕ и ССЕ. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите, т.е. правопораждащия фактически състав, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на притезанието.

Правилно първоинстанционният съд е определил точни размер на вземането за главница за доставяното количество топлинна енергия, позовавайки се на представените по делото фактури за процесния период.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия.

Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Процесният период е след влизане в сила на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за услугата дялово разпределение.

В приложимата нормативната уредба не съществува специална норма, която да дерогира общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следователно доколкото по делото няма твърдения, а и липсват доказателства, длъжникът да е бил поставен в забава от кредитора, то искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, респективно решението отменено в тази част.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на двете страни. Въззиваемата страна е била представлявана от юрисконсулт и съответно претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ определя такова в размер на 100 лева. Съобразно уважената част от иска въззиваемата страна има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 96.87лева.

Въззивникът не е представил доказателства за сторени разноски в настоящото 4 производство.

Воден от горното, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20219706/07.12.2021 г.., постановено по гр. д. № 5401/21 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. С., роден на ********** г., паспорт № ******* издаден на 06.10.2023г. и Е. Г. Б., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 21.01.2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. С., роден на ********** г., паспорт № ******* издаден на 06.10.2023г. и Е. Г. Б., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 21.01.2021 г.