Решение № 246 от 25.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. М., 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А като разгледа докладваното от Р. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630200999 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 8463 78-F833176/26.08.2025 година, издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, на „А.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: град М. ул. „Г.М.“ № 5, управлявано от К. Й. И., представлявано от прокуриста Б. И. Б., за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.

Недоволен от издаденото НП „А.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, чрез процесуалния си представител прокуриста Б. И. Б., обжалва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа за допуснати нарушения на процесуалните правила по връчване на АУАН, както и оспорва извършването на нарушението. Моли съда да отмени изцяло атакуваното, като издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

По същество поддържа жалбата и в писмено становище, чрез прокуриста Б. И.

Б. доразвива доводите си за отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт А.М.. Поддържа, че издаденото НП е правилно и 1 законосъобразно, нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, поради което моли за неговото потвърждаване.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Дейността на дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД е търговия с препарати за растителна защита, торове, семена, зърно, гориво и транспортни услуги. Дружеството разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на дейността, за което има издадени съответните лицензи. „А.“ ЕООД разполага със собствена бензиностанция, находяща се в гр. М., ул.

,,Г.М.“ № 5. Продажбите на горива за потребление, се регистрират и отчитат чрез електронна система с фискална памет /ЕСФП/, свързана с нивомерна система и с измервателна система, регистрирани в НАП под № 4766194/26.11.2024г. одобрена със свидетелство на БИМ № 169FЅ/01.04.2019г.

Дружеството разполага с 1 брой резервоар за съхранение на гориво с максимален обем – 53 228 литра, както и със 7 броя транспортни средства, с монтирани средства за измерване и с необходимите регистрации за извършване на дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход на Министерството на икономиката, съответно за търговия на дребно и транспорт на нефт и продукти от нефтен произход.

Свидетелите по настоящето производство Д. В. Д. и П. И. П. са служители на Националната агенция за приходите при Централно управление.

На 17.03.2025г. свидетелят Д. В. Д. извършил проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ,,нафтопункт“, находящ се на адрес: гр.

М., ул. „Г.М. № 5, стопанисван от „А.” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХ.

При проверката установил, че в обекта има монтирана и въведена в експлоатация електронна система с фискална памет ЕСФП модел „Ойл Сис 2.0-Д-КL” c централно регистриращо устройство РС и Фпр Datecs FР-800 с ИН на ФУ ОЅ005247 и ИН на ФП 58009132 с нивомерна система FAFNIR VІЅУ- Х ДР:4914, с измервателна система МС 5ххТ10496, регистрирана в НАП под №4766194/26.11.2024г., одобрена със свидетелство на БИМ № 169FЅ/01.04.2019г.

При проверката установил и следните продажби:

На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 4000.00 литра на ,,Е.А.“ ЕООД с фискален бон № 780/10.02.2025г. по който е издадена фактура № 1300005147/10.02.2025г. от ,,А.“ ЕОО. Горивото е доставено с транспортно средство, собственост на продавача - марка М. рег. № ХХХХХХХ.

На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 5 000.00 литра на ЗП „В.Б.К.“ с фискален бон № 778/10.02.2024г. по който е издадена фактура № 1300005145/10.02.2025г. от ,,А.“ ЕООД. Горивото е доставено с транспортно средство, собственост на продавача - марка М. рег. № ХХХХХХХ.

2

На 05.02.2025г. е доставено и продадено дизелово гориво с 5000.00 литра на ЗП „А.Р. И.“ ЕООД с фискален бон № 736/05.02.2025г. по който е издадена фактура № 0200005136/05.02.2025г. от ,,А.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХ. Горивото е доставено с транспортно средство, собственост на продавача марка М. рег. № ХХХХХХХ.

За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена № 0004739/17.02.2025г. и Протокол № 2034805/28.03.2025г.

Безспорно е доказано и че за посочените в трите фактури покупко продажби от страна на ,,А.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХ са издадени всички изискуеми документи, подадени са уведомления до НАП, платени са данъците и съответните акцизи. Приложени са декларации от земеделските стопани контрагенти по процесните фактори, съгласно които закупеното количество нефтени продукти е за „собствени нужди“, т.е. същите са „краен потребител“ съгласно §1, т.69 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.

След анализ на извършените продажби по-гореописаните фактури свидетелят Д. приел, че ,,А.“ ЕООД е осъществило „търговия на едро“, въпреки че в хода на проверката се установило, че дружеството не притежава издадено от Министерството на икономиката и индустрията Удостоверение за търговия на едро с нефт и нефтени продукти.

Заключението си, че извършените продажби по своето естество представляват търговия на едро, свидетелят Д. извел въз основа на получено становище № 12-00311/17.04.2025 година от Директора на дирекция „Администриране и контрол на икономическите дейности“ към Министерството на икономиката и индустрията. Посоченото становище е изпратено след направено нарочно запитване № 60-30-921/14.04.2025 година от страна на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново по повод на констатиран идентичен случай.

В хода на проверката свидетелят Д., счел че при посочените по-горе продажби и при установеното, че нефтените продукти са заредени на транспортно средство, собственост на продавача и доставени на тримата земеделски производители, то дружеството жалбоподател е загубило качеството си на „краен разпространител“ и е осъществило „търговия на едро“. Дружеството „А.“ ЕООД в качеството си на ДЗЛ – доставчик по доставка на течни горива е задължено да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените количества течни горива, както и за промяната в тях, а именно данни чрез ЕДД /Електронен документ за доставка/ Приложение № 22 или ЕДП /Електронен документ за получаване/ Приложение №23.

Такива е констатирано, че не са подадени и на това основание издал АУАН № F 833176/04.07.2025 година за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез 3 електронен магазин във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и бил подписан от него.

В законоустановения срок срещу АУАН № F 833176/04.07.2025 година, постъпило възражение вх. № 55-121129/11.07.2025 година.

След запознаване с административнонаказателната преписка АНО издал атакуваното НП. Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд кредитира свидетелските показания на разпитаните в хода на производството свидетели, тъй като същите дават сведения относно факти и обстоятелства, който са възприели лично.

Съдът кредитира с доверие и изложеното в собственоръчно написаните декларация от земеделските производители, посочени в трите фактури предмет на настоящото производство – същите не бяха оспорени и от страните в процеса.

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.

От приложената по делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен със Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 година, да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице - Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана.

4

Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че АУАН е връчено на неоправомощено за това лице, тъй като в материалите по производството е приложено нотариално заверено пълномощно на лицето, на което е връчен акта, видно от което същото е упълномощено да представлява ,,А.“ ЕООД пред данъчните власти.

При разглеждане на делото по същество съдът намира, че жалбата се явява изцяло ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай безспорно е установено, че ,,А.“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ е осъществило сделките по продажба на нефтени продукти така както са описани в обстоятелствената част на АУАН № F 833176/04.07.2025 година и на атакуваното НП.

Установено е и обстоятелството, че дружеството жалбоподател притежава удостоверение за „търговия на дребно“, но не и удостоверение за „търговия на едро“, както и че продаденото гориво е отчетено чрез ЕСПФ на обекта, сделките по процесните фактури са отразени по съответния ред и са заплатени всички данъци и акцизи по тях и не са настъпили вреди за бюджета.

Доказано е качеството на „краен потребител“ на лицата, контрагенти по тези сделки. При така безспорно установеното обжалваното НП е издадено въз основа на становище от Министерството на икономиката и индустрията на л.93 и л.94 от делото, съгласно което „когато крайните потребители се зареждат от бензиностанцията (поради отчитането на горивото чрез ЕСПФ на обекта), би могъл да се направи извод че тази дейност попада в обхвата на дефиницията за ,,търговия на дребно“, по смисъла на ЗАРИДСНПНП. Ако, обаче, извършеното зареждане не е на краен потребител, то дейността попада в обхвата на дефиницията за „търговия на едро“, по смисъла на ЗАРИДСНПНП.“

Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че в конкретния случай не е установено, че при сключването на сделките по трите процесни фактури дружеството е действало като „търговец на едро“.

Мотивите за това са следните: Съгласно изпратеното становище на Министерството на икономиката и индустрията, след като продаденото гориво е отчетено чрез ЕСПФ на обекта, фактурирано е по съответния ред, заплатени са всички данъци и акцизи за него, поради което не са настъпили каквито и да било щети за фиска, то следва да се приеме, че зареждането е извършено от бензиностанцията собственост на жалбоподателят. В конкретния случай това обстоятелство е безспорно установено. Установено е също така, че продуктите от нефтен произход са продадени на краен потребител – земеделски производители.