Определение № 2566 от 11.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 11.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900891 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Дженерали Застраховане“ АД от 21.07.2026 г., с която се иска да се измени определение № 2055/15.07.2026 г. по т.д. № 891/2026 г. на ВКС в частта за разноските. Сочи се от молителя, че е прекомерен размерът на присъдените в полза на ответницата в касационното производство М. Ц. П. разноски за адвокатско възнаграждение от 1800 евро. Поддържа се, че делото не е в висока правна и фактическа сложност, защото спорните въпроси в производството по чл.288 ГПК са за степента на съпричиняване и за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Присъденият размер от 1800 евро е два пъти по-висок от размера на разноските, определени с решението на първоинстанционния съд; надвишава десетократно размера на възнаграждението за юрисконсулт. повисок е и от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на адвокатско възнаграждение. Ищцата е била освободена от задължението да внесе държавна такса и разноски, но това обстоятелство не й е попречило да заплати адвокатско възнаграждение от 1800 евро. Иска да се измени определението на ВКС и да се намали адвокатското възнаграждение на ответницата в касационното производство до размера от 200 евро.

Ответницата по молбата М. Ц. П. е подала отговор, с който оспорва искането по чл.248 ГПК с възражението, че не е било направено своевременно възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Поддържа се, че размерът на присъдените разноски от 1800 евро за адвокатско възнаграждение отчита спецификата на касационното производство по чл.288 ГПК, както и правната и фактическа сложност на делото.

По допустимостта. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

С определение № 2055/15.07.2026 г. по т.д. № 891/2026 г. на ВКС не е 1 допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в полза на ответницата в касационното производство са присъдени съдебни разноски в размер на 1800 евро – за адвокатско възнаграждение. Констатирано е, че с отговора на касационната жалба е представен договор за правна помощ и съдействие от 02.04.2026 г., в който е удостоверено, че ответницата платила в брой адвокатско възнаграждение от 1800 евро /с ДДС/.

По същество. В производството по чл.288 ГПК не се изпраща на касатора препис от отговора на касационната жалба, поради което касационният съд намира, че своевременно е релевираното от него в молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.

От значение за спорния въпрос в настоящото производство е решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., с което е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя размерите на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. При наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното задължително съобразно нормата на чл. 633 ГПК решение на СЕС, че посочените в Н ВАР размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения. Те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват: интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената работа.

След постановяване на решението на СЕС са настъпили изменения в нормите на ЗА и на ГПК, като в хипотезата на чл. 78 ал.5 ГПК е предвидено, ч е съдът при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение прилага критериите по чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА – фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Предвидената в нормата на чл. 36, ал. 4 ЗА Наредба за правила и начина на определяне на адвокатското възнаграждение 2 не е приета, поради което касационният съд намира, че водещ фактор при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е критерият „фактическа и правна сложност“ на делото. В производството пред ВКС не са установяват факти, от което следва изводът, че не е налице фактическа сложност на делото. Не е висока и правната сложност на делото – като основание за допускане на касационното обжалване са поставени въпроси, касаещи степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ГПК, критериите при определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, както и за задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните и съобраните по делото доказателства. По тези въпроси е формирана изобилна съдебна практика на ВКС, поради което делото не се отличава с висока правна сложност. Оттук следва изводът, че при подготовката на отговора на касационната жалба процесуалният представител на ответницата не е бил затруднен да обоснове нейната неоснователност.

Засегнатият интерес в касационното производство възлиза на 28 000 лв., но в случая не следва да се дава превес на този критерий, доколкото не е определящ за сложността и продължителността на извършената от адвоката работа по изготвяне на отговор на касационната жалба.

В отговора на молбата по чл.248 ГПК не са посочени обстоятелства, които д а разкриват наличие на особени условия, при които е била възложена и предоставена правната защита за изготвяне на отговора на касационната жалба, поради което касационният съд намира, че за тези процесуални действия не е било нужно значително време и усилия, както и че те не са били спешни.

По отношение квалификацията, опита и специализацията на адвоката, оказал помощта – с отговора на молбата по чл.248 ГПК не са представени доказателства за посочените по-горе обстоятелства, визирани в нормата на чл.36 ал.3, т.4 ЗА, не са и изложени дори твърдения, поради което касационният съд намира, че не е налице основание, което да обуславя повисок размер на адвокатското възнаграждение.

В договора за правна помощ и съдействие от 02.04.2026 г. е уговорено адвокатско възнаграждение от 1800 евро /с ДДС/ за извършване на процесуални действия по защита в касационното производство, от което следва, че този размер включва и възнаграждение за защита във фазата на разглеждане на касационната жалба. Тъй като с определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение за фазата по проверка на основанията за достъп до касационен контрол възлиза на 900 евро. В конкретния случай касационният съд намира, че този размер не е съобразен с описаните по-горе обстоятелства, релевантни за преценката при определяне на размера. Отчитайки тези обстоятелства, и по специално констатираната погоре липса на фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав на касационния съд намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 700 евро.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че следва да се измени 3 определението по чл.288 ГПК в частта за разноските и да се присъди на ответницата адвокатското възнаграждение от 700 евро.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение № 2055/15.07.2026 г. по т.д. № 891/2026 г. на ВКС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, да заплати на М. Ц. П. ЕГН **********, гр.Габрово, ул.“Варовик“ № 12, ап.3, съдебни разноски от 700 евро, вместо присъдените с определението 1800 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4