Решение № 8101 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8101 гр. С. 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110162968 по описа за 2024 година

Предявен e установителен иск по реда на чл. 422 ГПК „.“ АД срещу „.“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 645.77 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 21.01.2024г. в гр.С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ..г по описа на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.01.2024г. в гр. С. на ул. „.“ в ж.к. „.“ водачът на автомобил марка „.“ с рег. № ., удря паркираното пред него МПС „.“ с рег. № . и реализира ПТП. Подчертава се, че с това действие водачът на автомобил марка „.“ с рег. № . е извършил нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП, като не се е съобразил с положението на паркирания автомобил и не е преценил разстоянието, с което е причинил имуществени вреди. Сочи се, че МПС „.“ с рег. № . е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „.“ при ищеца, а автомобил марка „.“ с рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, е имал сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., като ремонтът на автомобилът бил възложен на „.“ ЕАД. Поддържа се, че е извършен оглед на МПС с марка „.“ с рег. № . и са съставени опис и калкулация на увредените части на автомобила – заден ляв калник и задна броня. Разходите за възстановяване на МПС се твърди, че се равняват на 630.77 лева, за която сума била издадена фактура и било извършено плащане от ищцовото дружество в полза на сервиза, като са направени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от 645.77 лева с включени ликвидационни разноски, но плащане не е извършено. С оглед на 1 това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.

Излагат се аргументи, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е изпратена покана до ответника съобразно чл. 106, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ. Оспорва се иска и по основание и размер, като се твърди, че не е осъществено ПТП, описано в исковата молба между посочените, автомобили, на посоченото място и по описания механизъм. Твърди се, че не е налице и причинна връзка между нанесените щети и ПТП, както и че водачът на застрахованото при ответника МПС не е виновен за настъпване на застрахователното събитие. Оспорва наличие на действително правоотношение по застраховка „.“ с водача на виновния автомобил.

Подчертава се, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Моли се иска да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

В отговора на исковата молба от името на ответника е релевирано възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като не били спазени изискванията на чл. 106, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ за предявяване на претенцията за заплащане на обезщетение пред застрахователя с представяне на всички относими документи извънсъдебно.

Настоящият състав намира, че това възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Така предвидената покана за представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска само в изрично предвидени в закона случая. Покана за доброволно уреждане на отношенията по претенцията не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 498, ал. 1 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ. Следователно регресът на застрахователя по чл. 411 КЗ попада в обхвата именно на изключението, поради което отправянето на писмена застрахователна претенция не е предпоставка за допустимост на иска по чл. 411 КЗ.

За пълнота на изложението все пак следва да се посочи и, че от страна на ищеца е била изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума видно от представените доказателства, а именно регресна покана /л.34-35 от делото/, върху която дори е поставен входящ номер от ответното дружество – „вх.№5622/11.06.2024г“. Следователно покана е била изпратена от ищеца и получена от ответника на 11.06.2024г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано едва на 30.08.2024г. – два месеца след получаване на поканата.

2

По съществото на спора:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „.” за автомобил с марка „.“ рег. № . , валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото полица № . за комбинирана автомобилна застраховка „.“, с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 30.06.2023г. до 29.06.2024г. В същата е посочено, че собственик на автомобила е Е. Т. Д..

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 21.01.2024г., за което на следващия дата при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото искане за оценка на вреди по застраховка „.“, анкетна карта по щета и протокол за извършен оглед на МПС.

Установено е и, че ищцовото дружество с възлагателно писмо е възложило ремонта на застрахованото МПС на доверен сервиз – „.“ ЕАД, като във връзка с това е била изготвена калкулация- ремонт № ., приета като доказателство по делото. Същевременно съгласно приемо-предавателен протокол сервизен номер 24-0142 ремонтът е бил осъществен и автомобилът е бил предаден за ремонт и върнат на собственика си на 22.03.2024г. Съгласно издадена фактура № 2./28.03.2024г. стойността на осъществените ремонтни дейности е 630.77 лева, която сума видно от представено платежно нареждане на 01.04.2024г. е била заплатена на „.“ ЕАД с посочено основание за плащане „щета ./рег.ув. МПС:./. .“.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил марка „.“ рег. №. с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото п и с м е н и доказателства, изслушания по делото свидетел и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се 3 установява, че в гр.С. ж.к. „.“ на ул. „.“ водачът на лек автомобил „.“ с рег. № . предприема маневра за потегляне от място, вследствие на което реализира ПТП с паркирания отпред, лек автомобил „.“ с рег. № .. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. Въпреки това си задължения водачът на лек автомобил „.“ с рег. № . не се е съобразил с това законово изискване, като не е осъществил достатъчно контрол на МПС при потегляне, поради което е нанесъл щети на паркирания пред него автомобил. С оглед изложеното може да се достигне до извода, че осъщественото деяние е противоправно, независимо че за същото няма издадено наказателно постановление.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ., . и И.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № . год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №. год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е 4 встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.