Определение № 377 от 19.08.2024, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 254/2024
- Вид
- Определение № 377
- Подписан
- 19.08.2024
- В сила
- 19.08.2024
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377 гр. В., 13.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С.Ж.С.
Членове:
Г.П.Й.
Н.Д.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, срещу разпореждане № 1145/21.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1229 по описа за 2024 г. на РС -В., с което е оставено без уважение подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П. Б.
П. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. Дружба бл. 320, вх. А, ет. 7, ап.
21 за вземания от сключен договор за потребителски кредит № 40009107816 от 20.04.2022г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно.
Жалбоподателят посочва, че предсрочната изискуемост на кредита била уговорена в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит № 40009107816, като “В случай, че клиентът/съдлъжникът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление".
Поддържа, че в случая дружеството е изпратило на длъжника по договора уведомително писмо с обратна разписка, до посочения в договор 1 адрес, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. От представените обратни разписки по делото било видно, че уведомителното писмо не е потърсено от длъжника, тъй като е отсъстващ от адреса /непотърсена пратка/. В случая длъжникът не е изпълнил договорните си задължения и не е уведомил дружеството за промяната на своя постоянен адрес, съгласно т. 8.2 от Общите условия към ДПК. Дружеството не носи отговорност за това, че длъжникът/кредитополучател не е потърсил изпратените уведомления.
Посочва, че със заповедното производство, като строго формално, се цели бърза съдебна защита. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Съответствието на твърдините факти с действителното правно положение се установявало само в евентуален исков процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Сочи, че ВРС като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи е превишил правомощията си, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство.
Твърди, че на 05.12.2023г. е настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане на длъжника. Излага, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпвала по право с изтичане на определения в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това.
В условията на евентуалност моли съдът, ако приеме, че ответникът не е бил уведомен редовно за прекратяването на договора, респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, да приеме, че същият е редовно уведомен с получаването на Заповед за изпълнение.
Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д. № 1229/2024 г. на Районен съд - В. е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК ******* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П. Б. П. с ЕГН 2
********** за вземания от сключен договор за потребителски кредит № 40009107816 от 20.04.2022г., както следва: сумата от 2004.11 лева - главница за периода от 15.11.2022г. - датата на първата неплатена главнична част от вноската до 05.12.2023г.- датата на предсрочна изискуемост; сумата от 859.23 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.11.2022г. до 05.12.2023г.; сумата от 662.88 лева - неплатено възнаграждение за използвана услуга Фаст; сумата от 1231.40 лева възнаграждение за услуга Флекси; сумата от 500.00 лева - неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 14.02.2023г.; сумата от 273.53 лева лихва за забава за периода от 16.05.2022г. до 05.12.2023г. - датата на предсрочна изискуемост, както и законна лихва в размер на сумата от 200.85 лева – лихва за забава за периода от 05.12.2023г. /датата на предсрочна изискуемост/ до - 27.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че с депозираната молба вх. № 7114/17.06.2024г. заявителят и настоящ жалбоподател не е отстранил нередовностите, дадени с разпореждане № 971 от 29.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1229/2024 г. на Районен съд - В.., за които е уведомен, като паричните вземания не били конкретизирани.
С разпореждане № 971 от 29.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1229/2024 г. на Районен съд - В. е оставил заявлението без движение и е дал указания на жалбоподателязаявителя да отстрани констатираната нередовност в заявлението, като посочи и конкретизира претендираната главница от 2004.11 лева за какъв период се дължи, както и да посочи сумите за допълнителни услуги как са формирани и за какъв период се дължат.
Пъроинстанционният съд е посочил, че конкретизация на посочените обстоятелства е необходима поради това, че съгласно представения погасителен план, договорът за кредит е със срок до 15.05.2025г., който към момента на подаване на заявлението не е изтекъл.
С молба вх. № 7114/17.06.2024г. жалбоподателят-заявителят е посочил, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил 5 пълни и една непълна погасителни вноски. Посочил е, че поради изпадане на длъжника в забава и съгласно уговореното между страните и на основание т. 12.3. от Общите условия към Договор за потребителски кредит № 40009107816, на 05.12.2023г. с писмено уведомление до длъжника е обявил предсрочната изискуемост на кредита като е представил уведомително писмо до длъжника, относно предсрочната изискуемост на задължението по договора.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че заявителят не е отстранил нередовностите, дадени с разпореждане № 971 от 29.05.2024г., като заявителят не е представил доказателства за предсрочната изискуемост на вземането, доколкото не са представени доказателства за връчване на уведомителното писмо на длъжника, както и не е конкретизирал изискуемите и неплатени суми по договора за кредит.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за 3 липсата на отрицателните такива, предвидени в чл. 411, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. В този смисъл същото следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В случая жалбоподателят се е позовал на настъпила на 05.12.2023г. предстрочна изискуемост на вземането по сключения с длъжника Договор за потребителски кредит № 40009107816. Първо по делото няма данни приложеното към молбата с вх. № 7114/17.06.2024г. уведомително писмо до длъжника П. П. да е връчено, няма приложена обратна разписка, нито данни да й е връчено по някакъв друг начин. Следователно предсрочната изискуемост на вземанията не е настъпила. В тази насока за пълнота следва да се отбележи, че върху уведомителното писмо е отразено, че същото е издадено на 07.12.2023г., т.е. два дни по-късно от твърдяната от заявителя настъпила предсрочна изискуемост на 05.12.2023г.
От приложения към заявлението погасителен план се установява, че падежа на последната погасителна вноска е 15.05.2025г. и към датата на постъпване на заявлението в Софийски районен съд, където е депозирано на 28.03.2024г. изискуемостта на вземането не е настъпила. В случая претендираната по заявлението главница от 2004.11 лева е за целия срок на договора, а не е по падежиралите вноски Същото се отнася и за претендираната договорна лихва, както и за останалите суми.
Предвид изложеното безспорно се установява, че жалбоподателят-заявителят не е отстранил допуснатата нередовност по заявлението, съгласно указанията на първоинстанционният съд, като не е конкретизирал изискуемите и неплатени суми по договора за потребителски кредит с длъжника.
В случая претендираното вземане произтича от договор за кредит, сключен с потребител, нормата на чл. 410 ГПК изисква императивно към него да се прилагат и всички изменения на този договор, каквото безспорно е уведомяването до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с доказателства за получаването му преди подаване на заявлението в съда, като съгласно трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява такова изменение на договора.
Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. Надлежната индивидуализация на вземането по основание и размер, освен че обуславя редовността на заявлението, съставлява и гаранция за защита правата на длъжника, тъй като ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно възражението му би било несъответно на действителното положение.
4
В случая не би могло да се приеме, че длъжникът ще се счита уведомен и предсрочната изискуемост ще настъпи с връчване на Заповедта за изпълнение, тъй като видно от заявлението такова искане не е отправено, а е заявеното от жалбоподателя с частната жалба, което искане е недопустимо.
По изложените съображения въззивния съд намира, че подаденото заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен извод, Районен съд-В. е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения В.ския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1145/21.06.2024 г., постановено по ч. гр. д. №1229 по описа за 2024 г. на РС-В..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5