Решение № 17 от 25.01.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Разград, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500341 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 131 от 28.09.2023 г. постановено по гражданско дело № 20223320100708 по описа за 2022 година на Районен съд - Кубрат, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК 000505846 с административен адрес: обл. Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана от кмета А.О.Н., да заплати на Т.П.П., ЕГН ********** от ***, обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 28.10.2022 г., рано сутринта, 6.50 – 7.00 часа, на улица „Мадара“ от ухапване от безстопанствено куче, на основА.е чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 133, т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(ЗВМД), в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата претенция - 15.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК 000505846 с административен адрес: обл. Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана от кмета А.О.Н., да заплати на Т.П.П., ЕГН ********** от ***, на основА.е чл.

78, ал.1 ГПК, за разноски по делото сумата 990.00 (деветстотин и деветдесет) лева.

Решението е постановено при участието на Сдружение „Германо – българска помощ за животните“, вписано в регистъра на юридическите 1 лица с нестопанска цел при ОС – Русе по ф. дело № 26/ 2014 г., със седалище и адрес на управление в гр. Русе, м-ст „Слатина“ № 29, Булстат 124607497, представлявано от Н.В.И. и К.К.М. – изп. директор, като трето лице, помагач на ответника.

Недоволен от това решение е останал ответникът Община Кубрат, която го обжалва. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно.

Моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено решение с което иска бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата стрА. - А. Х.

П. и П. Т. П. / конституирА. на осн. чл. 227 ГПК като правоприемници на починалия в хода на производството ищец Т.П.П./, чрез пълномощника си адвокат И. А. Ц. от АК – Търговище, депозират отговор на жалбата. Оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат подробни съображение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, третото лице помагач на страната на ответника - Сдружение "ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКА ПОМОЩ ЗА

ЖИВОТНИТЕ", ЕИК 124607497, не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседА.е, при редовност в призоваването, за въззивника Община Кубрат се явява пълномощникът й главен юрисконсулт С.К.Г., която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседА.е, при редовност в призоваването, въззиваемите стрА. А. Х. П. и П. Т. П. не се явяват. За тях се явява пълномощникът им адвокат И. А. Ц. от АК – Търговище, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседА.е, при редовност в призоваването, за третото лице помагач на страната на ответника - Сдружение "ГЕРМАНОБЪЛГАРСКА ПОМОЩ ЗА ЖИВОТНИТЕ", не се явява представител.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на стрА.те и след проверка на обжалвА.я съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрА.я доказателствен материал и са основА. на закона.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК. За пълнота и във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По отношение на фактическата обстановка:

На 28.10.2022 г., рано сутринта, 6.50 – 7.00 часа, в гр. Кубрат на улица „Мадара“, ищецът заедно със съпругата си пеша отивали на работа когато 2 видели срещу тях да бягат две големи кучета, едното от които – голямо куче, с бяло – черна окраска, над 30 кг., без ушна марка и без нашийник започнало да ръмжи и в движение скочило срещу него, захапвайки го за дясната ръка.

Изпитал много силна болка от ухапването и видял, че ръката му е разкъсана и силно кърви. Успял да хване кучето за ухото и то му пуснало ръката, съборил го и на земята, като продължавал да го държи здраво за ухото, легнал до животното. През това време съпругата му обадила на тел. 112 и съобщила за инцидента. След около 10 минути техен съсед, чул виковете, дошъл при тях, за да им помогне – вързал с капронено въже устата на кучето. След това дошла линейка, с която бил откаран в сградата на Център за спешна медицинска помощ в гр. Кубрат, където почистили раната, поставили му инжекции против бяс и тетанус. През деня на 28.10.2022 г. посетил съдебен лекар в „МБАЛ – Търговище“ – АД за освидетелстване, за което му издали приложеното към исковата молба МУ № 300/ 28.10.2022 г. – л. 6 от делото на РС, видно от което при прегледа на Т. П. са намерени рА. от ухапвА.я от куче по дясната китка, разположени, както следва: едната в областта на първа метакарпална кост, втора в областта на трета и четвърта метакарпални кости и трета – между трети и четвърти пръсти на дясната ръка, които увреждА.я са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалия. Болката от раната на ръката му се усилила и ръката му се подула много, поради което постъпил за лечение в „МБАЛ – Кубрат“ – ЕООД, Хирургично отделение, в което престоял за лечение с болкоуспокояващи медикаменти, влИ.и му венозно, обработка на рА.те и превръзки до 01.11.2022 г., видно от предадената му епикриза – л. 7 и 8 от делото на РС.

От показА.ята на свидетелите В.К.Н. и А.В.А., се установява, че всеки от тях непосредствено е възприел продължилата не по – малко от десет минути битка между ищеца и нападналото го куче, което и двамата описват като голямо – около 30 – 35 килограма, с отрязА.(копирА.) уши, бяло и черно на цвят дълга козина, без каишка и ушна марка, движещо се свободно.

В. К. подробно разказва как пътувайки за работа със собствения си автомобил чул женски глас да вика към него за помощ - да спре, при което спрял и слязъл от автомобила, отишъл към викащата за помощ жена и видял Т., когото познава, легнал на земята и сграбчил кучето в схват, Т. бил в кръв, която изтичала от ръката му, и муцуната на кучето била в кръв, приближил се, при което кучето започнало да ръмжи агресивно към него, свидетелят се уплашил и той да не бъде ухапан; Т. поискал от В. К. нещо за връзване на кучето и тъй като той нямал нищо подходящо на разположение се върнал в дома си, за да вземе от там сезал или въже, а като се върнал видял, че с помощта на друг мъж – св. Ат. А., са вързали кучето и че медиците на бърза помощ са на място и продължил към работното си място.

От разказа на св. Ат. А. се установява, че живее в непосредствена близост до мястото на инцидента, от дома си чул силните викове на мъжки глас и излязъл да види какво се случва и кой вика, защото малко преди това бил изпратил детето си за училище и се притеснил за неговата сигурност; на 3 отсрещната страна на улицата, срещу дома си, видял жена, разговаряща по телефона, и човек на земята – мъж, който викал за помощ – искал да му донесе вързанка или нещо друго, за да го вържат, приближил се, защото всеоще било тъмно, не виждал добре и не разбирал какво точно се случва и какво трябва да връзват, и видял, че човекът – ищецът Т. П., държи здраво прегърнал едно куче; върнал се на бегом в дома си и взел вързанка - едно въженце, върнал се на мястото на инцидента и вързал кучето, все-още обездвижено от мъжа, с вързанката за челюстта; казал му, че вече може да 4 пусне кучето, но човека се страхувал, поради което той го хванал за ръка с едната ръка, за да му помогне да стане, а с другата си ръка избутал кучето настрА. от човека; кучето, описано подробно по – горе, не избягало, а продължило да се върти около тях и да ръмжи; вдигайки ищеца от земята, видял че кръв обилно тече от ръката му, и той се изцапал с кръв, докато му помага.

По делото е разпитан като св. Ю.А.А., назначен като общ работник в общината за работа с безстопанствените кучета. Същият дава показА.я, че заедно със служители на Сдружение "ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКА ПОМОЩ ЗА ЖИВОТНИТЕ" залавят и експедират бездомните кучета в Русе. Провеждали акции на 26.10.2022г и на 28.10.2022г. На 28.10.2022г. бил уведомен за оплакване от наличие на бездомни кучета по ул. Мадара. Свидетеля я обиколил, както и други улица но не установил такива. Съдът намира, че неустановяването в последствие на бездомни кучето не води до извод, че такива не са били налице по време на инцидента.

От заключението на първоначалната и повторната СМЕ се установява безспорно, че процесните наранявА.я на ищеца са получени от въздействието на кучешки зъби.

По отношение на правните изводи:

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е безвиновна, гаранционнообезпечителна отговорност, която досежно субекта й (възложителя на работата) изисква наличие на възлагане на работа, при и по повод на която изпълнителят й – физическо лице е причинил виновно и противоправно вреди. За да бъда ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ. Екскулпирането е възможно, само ако общината докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, оргА.зационни и други възможности на общината. Ако общината не докаже, че е предприела с дължимата грижа предписаното от закона действие, тя дължи обезщетение по чл. 49 ЗЗД. Така Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4

2598/2021 г., III г. о., ГК и Определение № 353 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 455/2021 г., III г. о., ГК.

По иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основА.е чл. 50 ЗЗД. Ако кучето е безстопанствено, за вредите, които е причинило, отговаря общината на основА.е чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт - чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показА.я за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента /в този смисъл решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г. о. /.

Определение № 50481 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2022 г., II г. о., ГК. Тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показА.я за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Така Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о., ГК. Ищецът следва да докаже твърдения от него положителен факт – в случая, че кучето е безстопанствено.