Решение № 31 от 02.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Монтана, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500226 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С РЕШЕНИЕ №160 от 21.04.2023година постановено по гр.д.

№207/2022година по описа на Районен съд Монтана е признато за установено по отношение на „А.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*,ул.”*” № *, представлявано от П.П.- управител, че „Х.М” ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, ж.к.„*“, блок * вх.*, ап.*, ет.*, представлявано от И.Х. - управител е собственик на 240 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *в гр.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота: гр.*, ул.„*” № *, с площ 738 кв. метра, при съседи на поземления имот: *,*;*;*;* и е осъдено „А.” ООД, ЕИК *с посочени по - горе седалище и адрес на управление и е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на „Х.М” ЕООД, на 240 кв.м. от поземлен имот с идентификатор * в гр.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота: гр.*, ул. „*” № *, с площ 738 кв. метра, при съседи на поземления имот: *, *; *; *; *.

Със същото решение е осъдено„А.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес 1 на управление гр.*да заплати на „Х.М” ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 6815,00 лева - представляваща обезщетение за неползване на описания по-горе недвижим имот, на основание чл.59 ЗЗД, за времето от 11.11.2020 година до 30.01.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2022 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 2771,40 лева, представляваща направени в производството разноски.

Това решение е обжалвано от „А.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, представлявано от П. П.- управител, чрез пълномощника си адв. Й. А.-АК Монтана, с адрес: гр.*с изложени доводи за неправилност и законосъобразност.В жалбата се твърди, че за да уважи предявения по чл.108 ЗС иск, първоинстанционният съд е приел че, ищецът е придобил собствеността върху целия имот в резултата на публична продан извършена от ЧСИ и в резултата на това е налице императивната разпоредба на чл. 175, ал.1 ЗЗД, а именно, че с извършване на публичната продан на имота всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, следователно ответникът не само не е собственик на спорния имот, но и всички други вещни права на преминаване, прекарване и др. са погасени.

Приел е, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесните 240 кв.м. с нотариален акт № *от 20.07.2012г. върху поземления имот с идентификатор *по КККР на гр.*е имало учредена ипотека, която не е била заличена към момента на сделките извършени от доверителя му, а твърдяното от него отбелязване за заличаване се отнася до друга ипотека.

Смята, че това разбиране на съда не може да бъде споделено. Видно от представените по делото удостоверения издадени от СВп *, е че по отношение на процесния имот няма данни за учредени други ипотеки, освен тази през 2007г., а самото отбелязване за заличаване очевидно се отнася именно до тази ипотека.Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция като неоснователна.Подробни доводи са изложени и в допълнително представена писмена защита.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Х.М“ ЕООД гр.*чрез адв.Б. Ц. с изложени доводи за нейната неоснователност.В отговора са изложени подробни доводи и съображения за 2 това.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени доказателства

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса-ответник в първоинстанционното производство и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на съда за това са следните:

Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото е и законосъобразно и при разглеждането на делото и постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в каквато насока са направените оплаквания.

В първоинстанционното производство са предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 ЗЗД.

Ищецът „Х.М” ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от И.Х.– е претендирал да се установи , че е собственик на 240кв.м.поземлен имот с идентификатор *в гр.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота: гр.*, ул.„*” № *, с площ 738 кв. метра, и ответника да му отстъпи собствеността върху тях и предаде владението, както и да му заплати обезщетение за неползване.

За да уважи така предявения иск, първоинстанционния съд е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на имота, и след като е установено, че ответникът се намира без правно основание в процесната част от него, то и предявеният ревандикационен иск е уважен изцяло като основателен.Приета е за основателна и исковата претенция по чл.59 ЗЗД в размер от 6815,00 лева по отношение на ответника. Съдът е уважил същата в посочения от вещото лице размер от 6815,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Така направените изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция.При условията на чл.272 от ГПК МОС препраща към мотивите на 3 първоинстанционния съд като в допълнение добавя следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД - за отстъпване собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот 240 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *в гр.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота: гр.*, ул.„*” № *, с площ 738 кв. метра, при съседи на поземления имот: *,*;*;*;* и заплащане на обезщетение за неползване на имота.

Настоящата инстанция след като обсъди събраните по делото доказателства, приема следното:

Общоприето е в съдебната практика, че за да се уважи иск по чл.108 от ЗС е необходимо да са налице три комулативни предпоставки;1/ ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска,2/ вещта да се намира във владението на ответника и 3 / ответникът да владее същата без правно основание.Не е ли налице някоя от тях, искът не може да бъде уважен.

В случая предмет на иска представляват 240кв.м.-реална част от имот.Съгласно ТР №8/2014година от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д.

№8/2014година допустим е иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралната карта или изобщо не е заснета, дори да не е проведена админстративна процедура.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор *в гр.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с адрес на имота: гр.*, ул. „*” № *, с площ 738 кв. метра, при съседи на поземления имот: *, *; *; *; * е възложен на ищеца с Постановление от 13.08.2020 година по изп. дело № 344/2016 г. по описа на ЧСИ М.И., влязло в законна сила и вписано в Служба по вписванията - *вх.рег. *от 18.12.2020 г., акт № *, том *, дело № *. Това постановление е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство пред Окръжен съд - Монтана, за което е образувано в.гр.д.№ 245/2020 година по описа на МОС. С решение от 11.11.2020 година, постановено по в.гр.д.№ 245/2020 година по описа на МОС е оставена без уважение жалбата на А. ЕООД против Постановлението за възлагане от 13.08.2020 година на ЧСИ М.И., издадено по изпълнително дело № 20167480400344 по описа на ЧСИ, като неоснователна.

4

Действително по делото е установено, че жалбоподателят - ответното дружество е закупило идеалните части предмет на спора, но след като имота вече е бил ипотекиран.

Видно от отговора на жалбоподателя в първоинстанционното производство и приложените писмени доказателства на основание чл.131, ал.2, т.1 във вр. с чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, по искане на заинтересованите страни и изработен Проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация, УПИ * в кв.*, СПЗ гр.*. Със Заповед № 2485 от 07.12.2011 г., кметът на община *е одобрил проекта, с който от УПИ * се прехвърлят *кв.м. към УПИ * и се запазва отреждането на КОО съгласно чертежа. Съгласно чл.15, ал.6 ЗУТ заповедта е влязла в сила с издаването й, тъй като границите на урегулираните поземлени имоти се променят по реда на чл.151 ал.З ЗУТ.

Установено е също така, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том, *, рег.№ *, дело № *от 20.07.2012г! на нотариус с рег.№ *на Нот.камара „М.” ООД е продал на „А.” ЕООД 240/740 идеални части ПИ * по КККР на гр.*. В т.2 от нотариалния акт продавачът е учредил на купувача, правото на преминаване през южната част от имота до закупените идеални части на купувача, без да могат да преминават тежкотоварни камиони.

С нотариален акт за поправка на нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело *от 11.09.2012г. на нотариус с рег. № *на Нот.камара е извършена поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том, *, рег.№ *, дело № *от 20.07.2012г. на нотариус с рег.№ *на Нот.камара, като „М.” ООД и „А.” ЕООД, са се съгласили в нотариалния акт: на стр. първа, ред тридесет и четири и тридесет и пет вместо „които идеални части ще се придадат към имот собственост на купувача” да се чете „които идеални части представляват 240 кв.м. и ,се придават към поземлен имот с идентификатор *, находящ се в гр.*, община *, обл.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 29/05.04.20006г. на Изп.директор на АК, с адрес на имота: гр.*, ул."*” *, собственост на купувача „А.” ЕООД гр.*.

С договор за учредяване; на право на преминаване през чужд имот от 11.09.2012г. с рег.№ *, акт *, том* на нотариус с рег.№ *на Нот.камара, вписан в Службата по вписванията — гр.*с вх. рег.№ *, акт № *, том *от 5

11.09.2012г., „М.” ООД в качеството си на единствен и пълноправен собственик на ПИ с идентификатор *е учредил безвъзмездно в полза на приобретателя' „А.” ЕООД право на прокарване на преминаване през южната си част от имота, без да преминават тежкотоварни камиони за обслужване на ПИ с идентификатор *, собственост на „А.” ЕООД. Съгласно чл.2 от договора правото на прокарване и правото на преминаване по т.1 са безсрочни и са в тежест на описания имот, независимо от евентуалното бъдещо правоприемство относно страните по този договор.

Не се спори между страните, че между ПИ с идентификатор *, и ПИ с идентификатор *е поставена ограда и придадените към ПИ * 240кв.метра се ползват от жалбоподателя.

Установено е по делото, че върху ПИ идентификатор *имот с нот.акт № *, т.*, рег.№ *, дело № */2007 година на нотариус рег.№ *на НК Б.П., е била учредена ипотека в полза на ипотекарния кредитор, тоест няколко години преди извършване на продажбата, имотът е бил ипотекиран с всички произтичащи от това последствия.Този факт е бил известени и на ЧСИ М.И. при провеждане на принудителното изпълнение, видно от обясненията й приложени на л.19 от в.ч.д.№245/2020година по описа на МОС с оглед наведените възражение, че ипотекирания имот е разделен на два имота, тъй като учредената ипотека запазва действието си и по отношение на продадените идеални части.Освен това нито в изпълнителното производство, нито в исковото, а дори и пред настоящата инстанция не е представена скица от кадастралната карта, от която да е видно, че ипотекирания имот е разделен на два имота.Никъде в производството жалбоподателят не е представил скица на имот ПИ *по кадастралната карта от която да е видно, че процесните 240кв.м. са заснети към неговия имот и на практика одобреното изменение на ПУП за процесния имот е приложено.