Определение № 715 от 20.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Благоевград, 20.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20251200900127 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Т.П. ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК 202637962, със седалище и адрес на управление: град П.“ – шосето за С., представлявано от управителя В.Н.Г. против Национална агенция по приходите, с адрес – град С., представлявано от изпълнителния директор Р.П.С.

След проверка и във връзка с определение № 680/04.11.2025 година постановено по в.ч.т.дело№ 806/2025 година по описа на Апелативен съд – С. съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответната страна и на синдика, като в предвидения от закона срок е депозиран отговор на исковата молба само от синдика на „Т.П.

ЕАД /в несъстоятелност/.

Предявеният иск е процесуално допустим, подадената искова молба съответства на изискванията за редовност /чл. 127 ГПК/ и приложения /чл. 128 ГПК/, извършена е размяна на книжа, поради което е налице процесуално основание за насрочване на открито съдебно заседание с призоваване на страните и съобщаване на проект на доклад.

По смисъла на чл. 365, ал.1 от ГПК, спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“.

С оглед на горното с настоящето съдът прави следния проект за доклад по смисъла на чл. 374, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 140, ал. 1 от ГПК:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:

В исковата молба ищецът сочи, че с Решение № 11/06.02.2023 г., постановено по т.дело № 5/2021 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, е обявена 1 неплатежоспособност по отношение на „Т.П. ЕАД с начална дата 01.01.2017 година, открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик – Венцислава С.. Сочи се, че Решение № 11/06.02.2023 година е публикувано по партидата на дружеството на 08.02.2023 година, от която дата е започнал да тече и срокът за предявяване на вземания на кредитори по чл. 685 от ТЗ.

Сочи се, че с молба вх. № 3001/08.03.2023 година Национална агенция по вписванията е предявила свои вземания от „Т.П. ЕАД в общ размер на 1 234 315,20 лева от които 854 355,58 лева - главници и 379 959,62 лева - лихви. Така предявените от НАП вземания са включени в т. 8 от Списък на приетите вземания на кредиторите на „„Т.П. ЕАД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в ТР на 06.04.2023 година, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от ТЗ.

Сочи се също, че в законовия 7-дневен срок, НАП е депозирала пред Окръжен съд Благоевград възражение вх. № 5291/24.04.2023 година по чл. 690 от ТЗ против поредността на удовлетворяване на приетото вземане в размер на 1 234 315,20 лева, като с Определение № 248/09.05.2025 година, обявено в ТР на 12.05.2025 година, съдът по несъстоятелността е уважил възражението на НАП, като е изменил списъка и е определил поредност на удовлетворяване на вземанията по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т. 1.37. до т.1.94, от т.

1.120 до т. 1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а не по т. 7 от същата разпоредба.

Поради това, се сочи, че за ищеца „Т.П. ЕАД е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяването на предявени вземания на НАП по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т.

1.37. до т.1.94, от т. 1.120 до т. 1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 от молба вх. № 3001/08.03.2023 г. не е по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а е по т. 7 от същата разпоредба.

Твърди се, че предявените вземания на НАП са с поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, както правилно е приел синдикът на дружеството, въпреки посоченото от агенцията в молба за предявяване на вземанията досежно вписаните запори по реда на ЗОЗ.

Сочи се, че съгласно безпротиворечивата практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т.д. № 160/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, се приема, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор", който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

Сочи се, че вписването на запора съгласно чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава 2 противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято ползва е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. С вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане и лишаването на заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително изпълнение (т. 7 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), не се поражда „заложно право" за кредитора, вписал запора. Вписването на запора в ЦРОЗ не дава право на предпочтително удовлетворение от имуществото, върху което е учреден залогът, а единствено определя предимство при конкуренция на кредиторите при насочване на изпълнение против заложеното имущество, предвид че вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор - чл.32а ЗОЗ.

Ползващият се от обезпечението взискател няма право на предпочтително удовлетворение от цената на запорираната вещ, съответно такова право не би могло да произтича и за производството по несъстоятелност, само на основание на препращането към 303 за вписаните запори.

Сочи ищецът, че запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност с оглед на нормата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3-то ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Изключение от непротивопоставимостга не е въведено и за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, то и вписването му също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора.

Сочи се още, че право на предпочтително удовлетворение за кредитор, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК или ДОПК, не произтича и от разпоредбите на чл. 724 ТЗ, според които това право е само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ и следователно обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор по реда на ЗОЗ.

В подкрепа на изложеното ищецът сочи съдебна практика – Решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. д. № 1729 / 2022 г. на ВКС, 1-во ТО, Решение № 154 от 10.10.2024 г. по т. д. № 1804 / 2023 г. на ВКС, 2-ро ТО и Решение № 50112/15.03.2024 г. по. д. № 1602 по описа за 2022 г. на ВКС.

Иска се от съда да приеме в отношенията между „Т.П. ЕАД, Национална агенция по приходите, синдик Венцислава С. и кредиторите на несъстоятелността на „Т.П. ЕАД, за 3 установено, че редът на удовлетворяване на предявени и приети вземания на НАП по пункт от 1.2. до 1.27., т. 1.35, от т. 1.37. до т.1.94, от т. 1.120 до т. 1.122, от т.2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от 4.2. до т. 4.5., по т. 4.7 и по т. 4.8 от молба вх. № 3001/08.03.2023 г. е по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ТЗ е постъпил отговор от синдика на ищцовото дружество, с който се споделят развитите съображения за неправилност на определение № 248/09.05.2025 г.

Синдикът не оспорва факта, че с Решение №11/06.02.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на ОС - Благоевград, е обявена неплатежоспособност по отношение на „Т.П.“ ЕАД с посочената в искова молба начална дата, открито е производство по несъстоятелност и описаните останали акцесорности на съдебния акт.

Не оспорва факта, че с молба вх. №3001/08.03.2023 г. НАП, е предявила свое вземане към „Т.П. ЕАД в общ размер 1234315,20 лв. , възникнало на посочените в молбата основания.

Не оспорва факта, че вземането е включено в списъци на приети вземания съставени в срока по чл.685 от ТЗ и публикувани в ТР при Агенцията по вписванията на 06.04.2023 година, с посочената от синдика поредност- чл. 722, ал.1,т.6,7 и т.8 от ТЗ.

Не оспорва факта, че НАП е депозирало възражение пред ОС -Благоевград вх. № 5291/24.04.23 г. по реда на чл.690 от Търговския закон, против поредността на удовлетворяване на приетото вземане. С Определение № 248/09.05.2025 г., обявено в Търговския регистър на 12.05.2025 година, съдът по несъстоятелността е уважил депозираното възражение на НАП, като част от приетото вземане е приел, че следва да се удовлетворява по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Синдикът счита, че вземането на НАП следва да бъде с поредност чл.722,ал.1,т.7 от ГПК.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.1, т. 2 във връзка с ал.6 от Търговския закон относно привилегията на вземането на НАП.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – това, че в производството по несъстоятелност са предявени вземания на кредитора НАП от „Т.П. ЕАД в размер на 1 234 315,20 лева; това, че вземанията са включени в списъка на приетите вземания с посочената от синдика поредност – чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и т. 8 от ТЗ; това, че по възражение на кредитора НАП приетото вземане е прието, че следва да се удовлетворява по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – посочените, които се признават и не се оспорват от страните.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване 4 факти:

В тежест на ищеца е докаже липсата на привилегия на вземането на кредитора, както и основателност на възраженията и твърденията си в исковата молба.

За ответника – НАП, който твърди да се ползва от привилегия на вземането си е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване – съществуването на вземането, съществуването на привилегията към датата на приемане на вземането от съда по несъстоятелността и до приключване на съдебното дирене в настоящето производство, съществуването на обезпечението, на което основава привилегията си.

По доказателствените искания:

Направените доказателствени искания от ищеца за приемане на писмени доказателства са своевременно направени и са относими, необходими и допустими, поради което съдът следва да ги уважи.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото с призоваване на страните, като им бъде съобщен проектът за доклад по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374, ал. 1 и ал.2 от ГПК, чл. 377 във вр. с чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.