Определение № 371 от 24.04.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 124/2025
- Вид
- Определение № 371
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 16.05.2025
- Състав
- МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371 гр. Бургас, 24.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Търговско дело № 20252100900124 по описа за 2025 година
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба на „Керамика Бургас“ АД, ЕИК 812116668, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, Карамична фабрика, представлявано от Светлин Русев Куртлаков, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ №5, ет.3, офис 6, чрез адв.Стоян Евтимов, с искане за осъждане на ответника „Ликата България“ ООД, ЕИК 203167437, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Неделчо Бончев“, склад 1-2, представлявано заедно от управителите Светлин Русев Куртлаков и Иван Костадинов Стоянов сумите, както следва:
-226 440,07 лева с ДДС, представляваща дължими и неплатени наемни вноски за периодите октомври-ноември 2022 г., март-декември 2023 г., януари-декември 2024 г. и януари-март 2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
-162,25 лева с ДДС, представляваща неплатен остатък за доставени стоки по фактура №0900000515/30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
-357,83 лева с ДДС, представляваща консумирана ел.енергия по фактура №030052156/13.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
-18 900 лева, представляваща неустойка по чл.10, ал.2 от договора за наем, както и да върне наетия недвижим имот.
От съда се иска да постанови и решение, с което да прекрати договор за наем от 31.07.2020 г., сключен между „Керамика Бургас“ АД и „Ликата България“ ООД за временно и възмездно ползване на обект за стопанска дейност, представляващ цех за сухи циментови смеси, считано от 05.05.2025 г., както и на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД да заплати обезщетение в размер 1 на месечния наем, определен в чл.5 от договора, считано от датата на прекратяване на договора до връщането на наетия имот.
С разпореждане от 09.04.2025 г., на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности, сред които конкретизиране на правен интерес от водене на иск по чл.87 от ЗЗД и посочване размер и период на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД. В указания срок ищецът не отстранява в цялост констатираните нередовности, поради което с ново разпореждане от 10.04.2025 г. отново му е указано да изпълни указанията за обосноваване на правен интерес от водене на иск по чл.87 от ЗЗД и посочване размер и период на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД. С нарочна молба от 10.04.2025 г. ищецът излага аргументи за правния си интерес от иска по чл.87 от ЗЗД и посочва размер на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД в размер на месечния наем, без да конкретизира периода, за който се търси, поради което и с ново разпореждане от 11.04.2025 г. производството по делото е оставено без движение.
С нарочна молба от 14.04.2025 г., на основание чл.232, ал.1 от ГПК ищецът прави изявление, че оттегля иска за обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че между страните съществуват облигационни отношения по сключен помежду им договор за наем за временно и възмездно ползване на обект за стопанска дейност, представляващ цех за сухи циментови смеси, находящ се на територията на Керамична фабрика Бургас, кв.“Сарафово“, по който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател. Задълженията на наемателия са да заплаща месечна наемна цена в размер на 7 000 лева без ДДС до 15-то число на текущия месец, както и всички разходи, свързани с ползването на имота, в това число и разходите за ползвана ел.енергия. В нарочната молба от 14.04.2025 г., ищецът твърди, че наемателят е неизправна страна по договора, не извършва дейност от дълъг период от време, но държи свое оборудване в наетия имот, без да заплаща дължимия наем. Счита, че връщането на наетия имот, за което е предявил иск по чл.233, ал.1 от ЗЗД и неговото ползване от собственика ще е възможно единствено и само след прекратяване на договора за наем по съдебен ред. В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Процесният договор за наем не е сред изброените, поради което и правото да се развали/прекрати принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, поради което и производството по този иск следва да се прекрати.
На основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът ще прекрати и производството по предявения с исковата молба иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№124/2025 г. по описа на БОС по отношение на предявените от „Керамика Бургас“ АД, ЕИК 812116668, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, Карамична фабрика, представлявано от Светлин Русев Куртлаков, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ №5, ет.3, офис 6, чрез адв.Стоян Евтимов, против „Ликата България“ ООД, ЕИК 203167437, седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Неделчо Бончев“, склад 1-2, представлявано заедно от управителите Светлин Русев Куртлаков и Иван Костадинов Стоянов, искове за постановяване на решение, с което да се прекрати договор за наем от 31.07.2020 г., сключен между „Керамика Бургас“ АД и „Ликата България“ ООД за временно и възмездно ползване на обект за стопанска дейност, представляващ цех за сухи циментови смеси, считано от 05.05.2025 г. и за осъждане на ответника, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, да му заплати обезщетение в размер на месечния наем, определен в чл.5 от договора, считано от датата на прекратяване на договора до връщането на наетия имот.
Определението е обжалваемо от страната с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3