Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1736 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1031/2025
Вид
Определение № 1736
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 ,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1736 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400501031 по описа за 2025 година С определение № 5004/ 06.10.2025г. по гр.д.№ 3363/ 2025г. ПлРС постановил,че ПРЕКРАТЯВА на основание чл.126, ал.1 от ГПК производството по гр.д.№ №3363/2025 г. по описа на РС-Плевен.

В мотивите на съдебния си акт,ПлРС посочил ,че ищецът с Решение № 229/29.02.2024г. по гр.д. №6702/2023г. по описа на РС-Плевен вече е получил защита на своите права,и искът му за обявяване на нищожност на клаузата, регламентираща неустойка е бил уважен, както и на осн. чл. 55 ЗЗД са му били присъдени недължимо платени суми за неустойка в размер на 172,33 лева, поради което за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Видно е от исковата молба по настоящото дело, че ищецът е предявил претенция по чл.26 ЗЗД за обявяване на целия договор за недействителен, а при условията на евентуалност за обвяване на клаузата за неустойка за недействителна / същата е обявена за недействителна с Решение № 229/29.02.2024г. по гр.д. №6702/2023г. по описа на РС-Плевен /. Видно е от исковата молба по настоящото дело, че не е предявен иск по чл. 55 ЗЗД, т.е. липсва претенция за други недължимо платени суми, извън уважената му вече претенция за сумата от 172,33 лева недължимо платена неустойка, т.е. ищецът е получил пълна защита на правата си с проведеното гр.д. № 6702/2023г. по описа на РС-Плевен.

Заедно с това посочил, че според него се касае за напълно идентични дела поради което приел, че по-късно заведеното дело - настоящото, следва да бъде прекратено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК когато в един и същ съд, или в различни съдилища, има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Това определение е било връчено на ищеца П. С. П. на 15.10.2025г. поради 1 което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 22.10.2025г.

На 08.10.2025г. е била подадена частна жалба от

П. С. П.,чрез пълномощника му адв.Д. М. срещу определение № 5004/ 06.10.2025г. по гр.д.

№ 3363/ 2025г. на ПлРС.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК , от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд,чрез пълномощника и ;внесена е и дължимата д.т. за обжалване на определението ,поради което като редовна и допустима ,частната жалба следва да бъде разгледана по същество .

Основното оплакване , развито в частната жалба е за това,че неправилно ПлРС е приел ,че е формирана сила на присъдено нещо по предмета на исковото производство ,тъй като няма влязло в сила решение за обявяване на процесния договор за нищожен , а има постановено решение само за нищожност на отделна договорна клауза.

Плевенски районен съд , като разгледа частната жалба ,намира ,че тя е частично основателна, а именно що се касае за предявения като главен иск –за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит № *** от 06.02.2023г. ,но не е основателна по отношение на предявения като евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал.2 от същия договор.

На първо място ,действайки при условията на т.н. „пълен въззив“ /съгласно постановката на ТР № 6/ 2017г. от 15.01.2019г. на ОСГТК на ВКС според която „Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“/ , Плевенски окръжен съд констатира ,че РС-Плевен , макар в диспозитива на определението си да е посочил като основание за прекратяване на производството чл. 126, ал.1 от ГПК , а именно- наличие на две висящи дела между същите страни ,на същото основание и за същото искане при което по-късно заведеното следва да бъде прекратено , всъщност в мотивите се е обсъждал и се е позовал , и на друго основание за прекратяване на производството ,а именно - приел е ,че за ищеца липсва правен интерес от завеждането на второто дело гр.д.№ 3363/ 2025г.на ПлРС,тъй като по предходното дело - №6702/ 2023г. на РС-Плевен ищецът бил получил пълна защита на правата си като му била присъдена неоснователно платената от него като неустойка сума в размер на 172,33 лв., след като клаузата за тази неустойка била обявена за нищожна.

По този начин РС-Плевен фактически е смесил две правни основания – едното е това по чл. 126, ал.1 от ГПК ,свързано с наличието на влязло в сила решение с което е обявена за нищожна клаузата на чл. 11, ал.2 от процесния договор , за неустойката и е осъдено дружеството да върне на ищеца на осн. чл. 55 от ЗЗД платената от него неустойка , а другото основание е свързано с това има ли ищецът правен интерес от предявяване на исковете,по които е образувано гр.д.№ 3363/ 2025г. или такъв не е налице .

Въпросът за правния интерес ,обаче , е нещо различно и той произтича от нормата на чл. 124, ал.1 от ГПК , която изисква съдът да извърши служебна проверка за допустимостта на предявения иск ,което означава именно да се 2 провери наличието на правен интерес от воденето на конкретното дело –т.е. дали между страните действително съществува правен спор ,който се нуждае от съдебно разрешаване, а не произтича пряко от нормата на чл. 126 от ГПК,макар и да е свързан косвено с нея,доколкото тя фактически постановява ,че такъв правен интерес вече не е налице ,когато един правен спор вече е разрешен с влязло в сила решение .Или иначе казано , хипотезата на отпаднал правен интерес , уредена с нормата на чл. 126 от ГПК е частен случай на по – общия въпрос за наличието на правен интерес от водене на делото ,уреден в чл. 124 ГПК.

Според Плевенски окръжен съд ,хипотезата на чл. 126, ал.1 от ГПК е налице в случая само по отношение на предявения като евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 11, ал.2 от договора за потребителски кредит № *** от 06.02.2023г.,тъй като действително този въпрос вече е решен с влязлото в сила решение по гр.д. №6702/ 2023г. на РС-Плевен.

По другия ,предявен като главен иск за нищожност на целия договор за потребителски кредит № *** от 06.02.2023г. ,обаче , условията на чл. 126, ал.1 от ГПК не са налице , защото макар страните по двете дела на ПлРС да са едни и същи на страната на ищеца и ответника , то не е налице идентичност нито на искането по двете дела / доколкото по второто дело се търси нищожност на целия договор за потребителски кредит, а не само на отделна негова клауза /,нито е налице пълна идентичност на основанието на исковете ,тъй като макар да се претендира все нищожност, то сочените от ищеца пороци са различни по отношение на отделната клауза за неустойката и по отношение на целия договор за кредит.

Поради това , Плевенски окръжен съд намира ,че соченият от ПлРС като основание за прекратяване на делото чл. 126, ал.1 от ГПК безспорно не е налице по отношение на предявеният като главен иск - за нищожност на целия договор за потребителски кредит № *** от 06.02.2023г. ,поради което в тази си част обжалваното определение на ПлРС се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Действително ,по отношение на този главен иск - за нищожност на целия договор за потребителски кредит № *** от 06.02.2023г.стои въпросът има ли ищецът правен интерес от неговото отделно ,самостоятелно предявяване при положение, че заедно с него не се предявява някакъв осъдителен иск за връщане на платени на отпаднало основание суми в изпълнение на този договор и че вече по предходното дело ищецът е постигнал осъждане на ответното дружество да му върне неоснователно платената неустойка в размер на 172 ,33 лв.Този въпрос ,обаче ,както беше посочено по-горе е различен от основанието по чл. 126 , ал.1 от ГПК и изисква отделно обсъждане.

Действително нормата на чл. 124, ал.1 от ГПК ,на която стъпва процесния установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, изисква като положителна процесуална предпоставка за предявяването на такъв установителен иск ,наличието на интерес от това за ищеца.

Проверката ,която задължително следва да се направи от съда за 3 допустимостта на предявения иск от гл.т. на това дали е налице правен интерес от неговото предявяване, изисква да се прецени от съда въз основа на твърденията от исковата молба дали действително е налице някакъв гражданскоправен спор между сочените в исковата молба страни относно съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение , поради който спор страната да има интерес да установи със сила на присъдено нещо в отношенията си с насрещната страна по този спор какво е действителното правно положение между тях.

Такъв гражданскоправен спор ,според съда безспорно е налице , когато страните по едно правоотношение имат различно становище по въпроса дали то е валидно възникнало и съществувало между тях и в т.см. дали е било валидно основание за настъпилото между страните разместване на имуществени блага или пък е било недействително / нищожно /и в т.см. не е съставлявало годно правно основание за разместването на тези блага. При това, според съда е без значение дали въпросното спорно правоотношение все още съществува и обвързва страните по него или пък вече е приключило поради неговото изпълнение от страните по него.

В т.см. Плевенски окръжен съд схваща и постановките на Определение № 3339/25.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4898/2024 г. на четвърто гр. отделение на ВКС, според които „Интерес от искова защита е налице, когато между насрещните страни има правен спор, а това се случва при неоснователното отричане на субективно материално право, което съществува или неоснователно претендиране на субективно материално право, което не съществува, чрез спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Без значение е дали този спор се дължи на различие в становищата относно фактите, меродавни за правоотношението, или относно тяхното правно значение. Спорът е за вече възникнало, съществуващо понастоящем, или (в определени случаи) за съществувало преди това субективно материално право. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, по принцип може да се противопостави на трети лица и порокът може да бъде релевиран без срок, било чрез иск, било чрез позоваване на съществуването му, щом е налице правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес. Липсва правен интерес от исков процес, когато липсва правен спор, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и решението няма да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Наличието на правен интерес при заявен иск за нищожност на договор, следва да бъде преценяван от съда с оглед не само на данните по делото, а в по-широк аспект от гл.т. на поведение на ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК, в смисъл , че страната сама има право да определи предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Правният интерес от решаване 4 на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и, чрез които, всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим процесуален способ за предявяване нищожност на договор и релевиране на последиците на този вид начална недействителност. Само поради това, че на разположение на ищеца има осъдителен иск, не следва да се изключва правният интерес от искова защита чрез установителен иск, още повече, когато последният е за нищожност на сделка“.