Решение № 167 от 24.06.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100028 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.45вр. чл.49 и чл.52 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от К. М. К. ЕГН **********, *, срещу *“ ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от председателя *, с предявен иск за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят сумата от 1000 лева имуществени вреди над заплатеното обезщетение от застрахователя от 2659,12 лева до размера на действително причинената вреда за ремонт на автомобила му и неговото възстановяване, както и 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес, тревожност, притеснения и социален дискомфорт от преживяното ПТП, ведно със законната лихва, считано от причиняването на вредата до заплащане на главницата.

Ищецът излага следното: На 2 юли 2021 г. в гр. Смолян се движел със своя автомобил марка „*“ рег.№* по околовръстното шосе на гр.*в посока кв.*. Към 15:39 часа спрял на жълт сигнал на светофара в кв.*на кръстовището до бензиностанция „*“. В този момент в автомобила му отзад се ударил друг автомобил, шофиран от втория ответник- товарен автомобил „*“ с per.№*; собственост на първия ответник, който е възложил работа на втория ответник. Ищецът твърди, че неспазвайки правилата за движение, 1 първият ответник предизвикал ПТП като на мястото пристигнали органите на полицията. След направеното разследване те съставили Протокол за ПТП № *, с който е изяснен механизма и вината за предизвиканото ПТП. На ответника бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено наказателно постановление № 21-1058-*/ 28.07.2021 г. на *, с което на М.М. за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв., за това, че на 02.07.2021 г. в 15:39 часа в гр.Смолян на кръстовището на ул.д-р * и ул.* - и ул. *, като водач на товарен автомобил „*“ с per.№*, собственост на * с посока на движение към кв.*, допуска следното нарушение: Водачът М.М. не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко, в резултат на което удря спиращия пред него лек автомобил „*“ с рег.№ *; с което допуска ПТП с материални щети (по МПС * - деформирани задна врата, заден ляв калник, таван, счупени: задно стъкло, броня, калъф за резервна гума, повредени врати; по МПС *-счупени десен фар, мигач, предна броня, маска, деформирана дясна врата; щетите са описани в протокол за ПТП №*.).

Ищецът сочи, че наказателното постановление е обжалвано и потвърдено по НАХД № 431/2021 г. по описа на PC гр.Смолян и КНАХ № 144/2021 г. по описа на АС гр.Смолян. Обяснява, че при удара по автомобила му са причинени следните щети: деформирани задна врата, заден ляв калник, таван, счупени: задно стъкло, броня, калъф за резервна гума, повредени врати, на стойност общо 3659 лева. Твърди, че от застраховката му била изплатена сумата от 2659,12 лева, която намира за недостатъчна за действителната стойност на вредите, които са със 1000 лева повече.

Освен имуществените вреди в резултат на предизвиканото ПТП К.К. сочи, че му били причинени и неимуществени. Самото ПТП предизвикало у него негативни изживявания, стрес и тревога, страх и социален дискомфорт.

В него се появила тревожност, която не могъл да преодолее и която предизвикала безсъние и главоболие, които продължават и към настоящия момент. Страда от хронична хипертония, която се обострила и се наложило допълнително лечение. Съпътстващо на хипертонията е друго негово заболяване - хиперлипедимия, което също се обострило като повишил нивата на холестерол в организма. Всичко това усложнило и натоварило психическото и душевното му състояние. Ищецът твърди, че работи в *и 2 току-що бил пристигнал в България за малко през отпуската си- две седмици, като имал много проблеми и задачи за решаване, за което му била необходима и колата. Вместо това се наложило да се заема със въпросите около произшествието, търсене на застрахователи, оглед и опис на щетите и т.н. Наложило се да посети лекар и му бъде извършен преглед на 27 и 28.09.2021г. От стреса и тревогите се наложило да приема лекарства по рецепта. Излага, че и досега не може да се освободи от непрекъснатия страх, когато пътува и е в ППС, а нощем на сън се стряска и не може да спи спокойно.

От случилото се не успял да се прибера навреме в * и загубил работното си място, като трудовия договор му бил прекратен и се наложило да търси нова работа. Имал две седмици отпуск и трябвало да се връща на работа. На 23.09.2021 г. бил призован като свидетел по дело № 431/2021 г., за да даде показания по произшествието. За * успял да отпътува чак през месец ноември 2021 г., нарушил трудовия си договор и се наложило да си търси нова работа, и всичко това поради станалото ПТП.

Ищецът обяснява, че първият ответник е възложител на работата на втория ответник, който с автомобила, с който е причинено ПТП оказва пътна помощ и репатрира автомобили. При произшествието водачът на автомобила М.М. е пътувал по сигнал за оказване на пътна помощ, т.е. вредите са причинени при и по повод на изпълнение на възложената му от първия ответник работа.

По искане на ищеца К.К. в последното с.з. съдът допусна изменение на исковете, като прие, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди е в размер 1326,50лв., а тази за обезщетение за имуществени вреди- 1673,50лв.

От ответника М.М. е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Излага, че към момента на пътно-транспортното произшествие, автомобилът, който е управлявал, е собственост на *, и имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „* с полица *, като застраховката покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица.

Сочи, че ако ищеца К.К. не е съгласен с оценката на щетите по автомобила му и претендира предполагаеми неимуществени вреди, то той 3 трябва да се обърне към застрахователя и към него да насочи претенциите си.

Описва следния ред за предявяване на претенцията: След като е получил занижена /според него/ оценка, се подава възражение до застрахователя за доплащане на обезщетението, като се приложи фактура за извършен ремонт от сервиз (в случай, че ремонта вече е извършен). Ако ремонта все още не е извършен, може да се приложи проформа фактура или оферта от сервиз. В случай, че застрахователят откаже да извърши доплащане на обезщетението, може да се предяви съдебен иск за разликата до реалния размер на обезщетението. Ответникът подчертава, че иска се подава срещу застрахователя, а не срещу застрахования. Относно посочената в исковата молба стойност на щетите от 3659 лева, излага, че не е показан начина на изчисляването й и не са налице никакви доказателства, че това е реалния размер на щетата. Не е съгласен и с твърдението за причинени в резултат на ПТП-то неимуществени увреждания. Счита, че приложените медицински документи показват нормални стойности при направените изследвания.

Посочените заболявания се влияят от начина на хранене и физическата активност. Заявява, че приложеният от ищеца документ за регистрация, след завръщането му в *, няма никаква връзка и доказателствена стойност в настоящия спор.

От ответника *“ е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Счита, че по отношение на него и другия ответник не е налице пасивна материално-правна легитимация по предявения иск за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Цитира разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, която предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ответникът намира, че след като и двата автомобила, участвали в ПТП, са били с валидни застраховки „Гражданска отговорност“, то всички претенции за заплащане на обезщетение за 4 причинените имуществени и неимуществени вреди на автомобила на ищеца следва да бъдат насочени към застрахователя, тъй като тези вреди се покриват от застраховката. Цитира разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, която предвижда възможност за пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Този принцип е приложим и тогава, когато пострадалият счита, че изплатеното обезщетение не покрива всички претърпени имуществени вреди, както е в настоящия случай.

Ответникът намира, че в конкретния случай няма спор относно настъпилото ПТП на 02.07.2021г., причинителят на увреждането - вторият ответник, както и относно обстоятелството, че същото е настъпило при изпълнение на работа, възложена на същия от *.

Счита, че доказателства за по-голям размер на причинени имуществени вреди от изплатените на ищеца от застрахователя не се представят. Твърди, че представеният от ищеца протокол за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства и дали в действителност сочените вреди са в резултат на удара с управлявания от втория ответник автомобил. Относно представения протокол за ПТП ответникът сочи, че е изготвен в 15:00 ч., а в исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило в 15:39 ч. Намира, че не става ясно на какво се дължи това разминаване. Моли да се вземе предвид, че ищецът изрично сочи, че е спрял на жълт сигнал на светофара. Твърди, че този сигнал позволява преценка от страна на водача дали да спре или да продължи движението - ако водачът е вече толкова близо до светофара, че за да спре се налага да удари рязко спирачките, тогава той е длъжен да продължи, дори когато сигналът е жълт (в този смисъл е чл.31, ал.7, т.4 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата). Въз основа на схема на ПТП № 49 намира, че ищецът е бил в непосредствена близост до светофара, когато решава да спре.

Счита, че липсата на правила преценка за пътната обстановка у него е действителната причина за ПТП. Рязко удря спирачките, което не позволява да движещия се зад него автомобил да избегне удара. С оглед на изложеното счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди.

Моли съда, ако приеме, че в действителност ищецът е претърпял 5 имуществени вреди, за което следва да бъде ангажирана отговорността на *, да бъде уважено направеното възражение за съпричиняване и присъденото обезщетение да бъде намалено с не по-малко от 90 %.

Излага и следното: Според твърденията на ищеца в исковата молба е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените му „неимуществени увреждания“, описани в молбата. При положение, че ПТП е настъпило на 02.07.2021г., а ищецът е потърсил лекарска помощ едва в края на м. септември 2021г, т.е. след близо 3 месеца, но никакъв начин не може да се установи причинна връзка между двете събития. Счита, че ищецът не сочи никакви доказателства за претърпените стрес, тревога, страх и социален дискомфорт, нито за техния интензитет. Описаните страдания, тревожност, както и допълнителни „усложнения“, които К.К. сочи, са често срещани по време на пандемията, в която се живее вече втора година, поради което не може да се приеме, че е в резултат на настъпилото ПТП. Ищецът само сочи в исковата молба, че се е върнал от *, защото е имал „проблеми и задачи за решаване“. Навежда доводи, че е възможно стресът и главоболието му да са в резултат от тези негови проблеми.