Решение № 132 от 12.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100501115 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1348/21.10.2024г. по гр.дело№584/2024г. ВТРС е: - осъдил „Теди-Цвет”ЕООД с ЕИК:201365388, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ул.„Н.Габровски”№39 вх.Б да заплати на П. И. Г. с ЕГН********** от гр.В.Търново ул.„: сумата 2134.44лв. - главница, представляваща арендни плащания за стопанските 2021г./2022г. и 2022г./2023г. по Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г.; сумата 131.27лв. - обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067.22лв. за стопанската 2021г./2022г. и за периода:

01.03.2023г.-14.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1132.50лв., представляваща направени разноски по гр.дело№584/2024г. на ВТРС; -отхвърлил като неоснователен, поради погасяване по давност, предявения от П. И. Г. срещу „Теди-Цвет”ЕООД иск по чл.8 ал.1 от ЗАЗ ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД в частта относно сумата 1067.22лв. - главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2019г./2020г. по Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г.; отхвърлил като неоснователен предявения от П. И. Г. срещу „Теди-Цвет”ЕООД иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в частта относно сумата от 244.40лв., представляваща обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067.22лв. за стопанската 2019г./2020г. и за периода: 01.03.2021г.-15.02.2024г., както и в частта за разликата от 131.27лв. до 132.78лв., представляваща обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067.22лв. за стопанската 2021г./2022г.; -развалил Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г., сключен между арендодателя П. И. Г. и арендатора „Теди-Цвет”ЕООД, относно ползването на нива от а, трета категория, в местността „Малкия соват”, 1 представляваща имот№по плана за земеразделяне на с.Обединение

Общ.П.Тръмбеш, по предявения иск по чл.28 от ЗАЗ от П. И. Г. срещу „Теди-Цвет”ЕООД; -осъдил П. И. Г. да заплати на „Теди-Цвет”ЕООД, сумата 146.75лв., представляваща направени разноски по гр.дело№584/2024г. на ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх.№22179/04.11.2024г. от „ТедиЦвет”ЕООД(чрез адв.А. Ст.Ч. от ВТАК) против Решение№1348/21.10.2024г. по гр.дело№584/2024г. на ВТРС в частта, в която ВТРС е уважил предявените искове и е развалил договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г. като неправилно и незаконосъобразно, като моли да бъде отменено решението на ВТРС в обжалваната част и да бъдат да бъдат отхвърлени предявените искове в обжалваната част. Счита, че ВТРС неправилно приел, че вписванията в счетоводните книги на „Теди Цвет“ЕООД са нередовни, предвид липсата на първични документи за плащания в брой и разликата в основанията за извършването им. Освен това, арендаторът е знаел банковата сметка, по която арендодателят приема плащания, и не е бил възпрепятстван да изпълни задължението си към него. Изводите на съда будели недоумение и не кореспондирали с доказателствата. От приетото от съда и неоспорено по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е установило направени арендни плащания към ищеца Г. за стопанските години: -2018г./2019г. - 2495лв. - рента 2019 - плащане по банков път; -2019г./2020г. - 2495лв. - рента 2020 - плащане в брой; -2020г./2021г. - 6183лв. - рента 2021 - плащане по банков път; -2021г./2022г. 1500лв. - рента 2022 - плащане в брой. Така, дружеството не само платил задълженията по договора, а и сумите били надвнесени - платени са повече пари, отколкото е следвало. Плащанията били извършени по процесния договор. Ноторно известно било, че землището на с.Иванча било едно и също със землището на с.Обединение, защото с.Иванча е част от с.Обединение. Вследствие на гореизложеното счита, че в обжалваната част Решение№1348/21.10.2024г. по гр.дело№584/2024г. на ВТРС било неправилно, незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа изложеното в жалбата).

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна П. И. Г.(чрез адв.М. Хр.Х. oт ВТАК). Счита, че о тветникът-въззивник не представил доказателства за извършено арендно плащане за процесния период в дължимия размер. Същият не представил изисканите разходни касови ордери и платежни нареждания, удостоверяващи направените арендни плащания по договора в полза на Г. за периода 2013г.-2024г. При изготвяне на експертизата, на вещото лице не били предоставени първични счетоводни документи, разходни касови ордери, удостоверяващи на кого, колко, кога и с какво основание са предадени пари в брой.

За последната стопанска година в счетоводството на дружеството не било отразено плащане към Г., а за предходните две стопански години вписванията в счетоводните регистри били нередовни.

Вещото лице заявило, че в извлеченията в счетоводството при плащанията било посочено основание „рента земи с.Иванча“, като вещото лице изрично заявило, че тези плащания, както били упоменати в счетоводството на дружеството, се отнасяли за ренти в други селища.

Установените от ведомостите изплатени ренти не съответствали по размер на договорените по процесния договор суми. Нелогично и противно на административно териториалното деление на страната било твърдението на жалбоподателя, че „землището на с.Иванча е едно и също със землището на с.Обединение, защото с.Иванча е част от с.Обединение“. При завеждане на делото с исковата молба бил представен документ, удостоверяващ плащането на рентата за стопанска година 2020г./2021г., като арендаторът изрично е записал в основание за плащане „рента 2 с.Обединение", което опровергавало твърдението на жалбоподателя-арендатор, че за неговите счетоводни записвания с.Обединение и с.Иванча са едно и също населено място. Посочените факти били от значение да се установяло плащане на надлежна страна, както и дали е налице просрочие с повече от два месеца, която забава от своя страна води до основателност на иска по чл.28 ал.1 и ал.2 от ЗАЗ. Изпадането в забава на арендатора да плати дължимите суми по договора над три месеца и фактът, че процесният договор е със срок над 10 години пораждал основание за развалянето му по съдебен ред на основание чл.28 ал.2 от ЗАЗ. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ВТРС. Претендират се разноските пред въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата страна(чрез адв.Д. Д.К. oт ВТАК) оспорва въззивната жалба.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 03.04.2013г. между П. И. Г.(арендодател) и „Теди Цвет“ЕООД(арендатор) е сключен Договор за аренда на земеделска земя, с нотариално удостоверени подписи с рег. на Нотариус Д.Тютюнджиева с район на действие ВТРС, вписан в Имотния регистър с дв.вх.рег.№ том 6 акт 7 на 05.04.2013г. Съгласно този договор, арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, представляваща нива 207006, местност Малкия соват, трета категория, площ дка, находяща се в землището на с.Обединение Общ.П.Тръмбеш. Договорът е сключен със срок 7 години. Уговорено било годишно арендно плащане 50.00лв./дка след приключване на финансовата година. В случай на неизпълнение по вина на арендатора в продължение на два месеца от приключване на финансовата година, страните уговорили(в Раздел IV чл.3 от договора) дължимост на обезщетение за забава - лихви по ОЛП, т.е. срокът за плащане е 2 месеца от приключване на финансовата година. П. И. Г. упълномощил брат си Петър И. Г. да изменя договора и да получава дължимите плащания по него.

С Анекс към Договор за аренда от 26.09.2019г., с нотариално удостоверени подписи с рег.

№7175 на Нотариус Д.Тютюнджиева с район на действие ВТРС, вписан в Имотния регистър с дв.вх. на 30.09.2019г. страните по взаимно съгласие са продължили действието на договора с още седем години(с изрично вписване „периодът е: 01.10.2020г.-01.10.2027г.), в резултат на което срокът на договора изтича 01.10.2027г., като с цитирания анекс, размерът на рентата бил изменен - от 50.00лв./дка на 70.00лв./дка. На 21.09.2021г. арендаторът „Теди-Цвет“ЕООД превел по банкова сметка на Ирина Венелинова Г.а(съпруга на арендодателя П. И. Г.) сумата от 1076.22лв. с основание „рента с.Обединение 2020/2021г.”.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението се установява, че по партидата на П Г. в счетоводството на „Теди Цвет“ЕООД са отразени арендни плащания с основание „рента земи с.Иванча” за стопанската 2019г./2020г. от 2495.00лв., за стопанската 2020г./2021г. от 6183.00лв. и за стопанската 2021г./2022г. от 1500.00лв. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на арендатора не е отразено плащане за стопанската 2022г./2023г., че плащанията за стопанските 2019г./2020г. и 2021г./2022г. са отразени като извършени в брой при липса на първични документи за това и че плащането за стопанската 2020г./2021г. е отразено като извършено по банков път. Установено е, че за разглеждания период от действие на договора за аренда „Теди Цвет“ЕООД като земеделски производител получил субсидии от държавата, вкл. и за цялата площ на процесния имот, отчетени по дебита на счетоводна сметка 503 Разплащателна сметка в лева и кредита на счетоводна сметка 3

705/3 Приходи от финансирания - Текуща дейност, хронологично по дати за периодите на 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Според дадените обяснения в счетоводството, процесният имот от 15.246дка находящ се в землището на с.Обединение Общ.П.Тръмбеш, бил включен в общия размер на арендуваните земи, за които „Теди-Цвет“ЕООД е получило финансови помощи(субсидии).

Първоинстанционното решение на ГОРС в частта му, с която е: -отхвърлен като неоснователен, поради погасяване по давност, предявения от П. И. Г. срещу „Теди-Цвет”ЕООД иск по чл.8 ал. 1 от ЗАЗ ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД в частта относно сумата 1067.22лв. - главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2019г./2020г. по Договор за аренда на земя от 03.04.2012г., изменен с Анекс от 26.09.2019г.; -отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Г. срещу „Теди-Цвет”ЕООД иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД в частта относно сумата от 244,40лв., представляваща обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067.22лв. за стопанската 2019г./2020г. и за периода: 01.03.2021г.-15.02.2024г., както и в частта за разликата от 131.27лв. до 132.78лв., представляваща обезщетение за забава върху арендното плащане от 1067.22лв. за стопанската 2021г./2022г., е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.