Решение № 188 от 04.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Смолян, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500236 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 от Г П К във вр. с чл.200 К Т .

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.

№10068/08.02.2021година и въззивна жалба вх.№10205 от 12.05.2021година , депозирани от М. АХМ. ЮС.,ЕГН - **********,живущ в гр.М.,ул."Р." №25 , ч р е з пълномощника му адв.Иван Михайлов, срещу Решение № 10008 /08.02.2021годинаи решение – № 10025 от 23.04.2021година , постановени по гр.д.№1/2020година по описа на М.ски районен съд , с които са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.200 КТ от М.

АХМ. ЮС., ЕГН **********, живущ в гр. М., ул.”Р.” № 26, област Смолян против "Горубсо – М.“ АД, с ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Я.“ № 1, представлявано от изпълнителния директор С.С.А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 000 лева, представляваща неимуществени вреди за влошеното му здравословно състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992 1 г. до настоящия момент, считано от датата на влизане в сила на последното съдебно решение, както и иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата размер на 50 960 лева, представляваща, причинени имуществени вреди, изразяващи се в посочените разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе“ гр .Истанбул, Р.Турция, заедно със законната лихва върху тях,считано от датата на плащане на сумата - посочена в операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал М. като 20.11.2017 г., като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба се атакува постановеното първоначално решение изцяло. Направено е оплакване, че решението противоречи на материалния закон и задължителната практика на ВКС обективирана в решение № 153 от 02.06.2011г.на ВКС по гр.д.№ 526/2010г.,6-то г. о. Според жалбоподателя присъденото обезщетение за претърпените от тази злополука неимуществени вреди с Решение №378 от 09.1992r.no гр.д.№ 408/92г.на Окръжен съд гр.Смолян ИЗМЕНЕНО с решение № 1223/25.10.1993r.no гр.д.№ 2331/92г.по описа на ВКС,при определяне на размера на присъдените неимуществени вреди съдебните състави са анализирали медицинска документация, намираща се в материалите по делото пред окръжен съд гр.Смолян , описана в неговото решение - акт за трудова злополука от 05.03.1992г.и съдебно медицинска експертиза,вероятно от м.08.1992г. Твърди още, че всички медицински документи,включително и експертно решение на ТЕЛК № *** от 29.06.1998г.са дали основание за обосновани изводи на тази съдебно медицинска експертиза относно настъпили усложнения и необходимост от допълнителни манипулации,осъществени в„Медикал

Парк",Клиника

„Мозъчна и нервна хирургия" гр.Истанбул,Р.Турция,описани като гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници „осакатяване на долните крайници" като реализиран медико-биологичен признак,нарушена функция на тазовите резервоари - уриниране и дефекация,нарушена сексуална функция,трайно нарушена функция на тазовите разервоари,което предизвиква хронична уроинфекция,водеща до бъбречна недостатъчност.

В съдебно медицинската експертиза (стр.6 отговор на въпрос №1)се сочи,че това усложнение е причина за фатален изход при голям процент от пострадалите с тежки гръбначно-мозъчни увреждания, като в този смисъл 2 това закономерно усложнение е за в бъдеще и затова увредата е посочена с медико-биологична характеристика „постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота". Тази констатация по отношение на ищеца Ю. се прави за пръв път и очевидно очертава общото му състояние като далеч потежко от описаното в решението на ВКС от 25.10.1993r.no гр.д.№ 2331/92г.,когато за пръв и последен път му е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди.Освен това се твърди, че описаното на стр.7 и 8 от заключението на изслушаната СМЕ в отговора на въпроси №2 и 3 - в резултат на получената тежка съчетана гръбначно-мозъчна травма ....и настъпилите усложнения ищецът е претърпял особено интензивни болки и страдания за срок от 3-4 месеца, значителни и постоянни в следващия период,включително и към момента.Лечението пък в Турция е описано като необходимост,в предвид на обяснението на в.л. в съдебно заседание на 23.09.2020г.в което обяснява,че е стабилизира функцията на канала на гръбначния мозък,което би следвало да се тълкува като животоспасяваща хирургична манипулация с модерна и сигурна стабилизация по думите на вещото лице,описана в абзац първи на стр.8 от заключението на СМЕ.

Позовава се на съдебно-медицинска експертиза по настоящото дело,вещото лице сочи категорично,че описаните усложнения се намират в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата на 25.02.1992г.трудова злополука (отговор на въпрос №4,стр.8 от заключението), всички описани усложнения са довели до продължаващи болки,страдания и усложнения в живота на ищеца,описано на стр.4-5 от СМЕ (личен преглед).

Излага оплаквания, че е оп и с а н постоянен тежък проблем с отделителната система, чести бъбречни кризи, непрекъснати болки, особено през нощта,които доказателства дават възможност за съвкупна преценка заедно със заключението на съдебно-медицинската експертиза за характера и тежестта на настъпилите усложнения от трудовата злополука. Очевидно е,че описаните по-горе усложнения са констатирани и налични след последното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди през 1992 г.и че в никакъв случай тогава присъдената сума не е достатъчна да компенсира болките и страданията които търпи и продължава да търпи ищеца,видно от посочените доказателства,т.е.налице е промяна на обстоятелствата по смисъла на посоченото Р.№ 153 от 02.06.2011г.на ВКС по гр.д.№ 526/2010г.6 3 г.о.,което има обвързващ за съдилищата характер,която промяна налага и промяна на размера на неимуществената вреда до посочения в исковата молба.

Посочена е и практика на PC гр.М. относно Р.№34/16.04.2019г.по гр.д.

№ 256/2018г. и Решение № 452/13. ll.2019r.no в.гр.д.№ 269/19г.на ОС гр.Смолян, в които е определен аналогичен размер за обезщетение като предявения с исковата молба за усложнения и медицински констатации, сходни по тежест и характеристика с тези по настоящото гр.д.№ 1/2020г.

Твърди още, че по аналогичен начин относно доказаността и основателноста е преценена и претенцията за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в необходими разходи ,направени от ищеца, доказани с приложените документи за плащате на лечението в болница „Медикал Парк Гьозтепе" гр.Истанбул,Турция

- S W I F T превод от Банка ДСК,филиал г.М. от

20.11.2017г., приети като доказателства по делото и неоспорени от ответника, което лечение е необходимо и полезно. При наличието на така посочените писмени доказателства,включ и т е л н о и на намиращото се в делото заключението на ТЕЛК № 0788/090 от 29.06.1998г. (издадено след последното влязло в сила решение № 378/08.09.1992г.по гр.д.№ 408/92г.на ОС гр.Смолян), този извод на решаващия съд се явява неправилен и постановен в нарушение на закона и практиката,включително и тази по Определение №460/24.04.2017г.по гр.д.№ 4553/2016г.по описа на BKC,IV гр.отделение, което производство е инициирано срещу решение по гр.д.№ 84/2016г.на ОС гр.Смолян с което на настоящия жалбоподател М.Ю. е присъдено обезщетение на основание чл.200 от КТ за претърпени имуществени вреди Направен е краен извод , че настъпилият ексцес,за който ищеца претендира е установен с останалите писмени доказателства по делото,което прави възможна съвкупната им преценка в тази насока,тъй като и по см.на р.

№ 376/11.05.2010r.no гр.д.№ 1188/2009г.на ВКС,IV гр.о . Предлага съдът да отмени изцяло обжалваното с Решение № 10008/20.01.2021г. n o гр.д.№ 20205430100001/2020г.по описа на Районен съд гр.М. като НЕПРАВИЛНО и да реши спора по същество,уважавайки предявените от искове като допустими и основателни. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

4

В тъй наречената допълнителната жалба, която по естеството си е жалба срещу допълнителното решение на МРС се поддържа, че М. АХМ.

ЮС. е недоволен от постановеното ново Решение №10025/23.04.2021г.no посоченото гр.д. №1/2020г.по описа на Районен съд гр.М. с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и съдът е приел да се счита,че отхвърля предявеният от М. АХМ. ЮС. иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника „Горубсо - М. „АД да заплати на ищеца сумата в размер на 500 000 лева,представляваща ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за влошено здравословно състояние.Решение в този смисъл е по-същество на спора,затова не е предмет на искане от която и да е от страните по спора по реда на чл.247 от ГПК. Твърди, че по този ред съдът следва да се произнесе единствено по молба с bx.№10089/23.02.2012г.на ответника касаеща само иска за имуществени вреди за сумата от 50 960 лв.,представляващи разноски по лечение на ищеца Ю. в посоченото в исковата ни молба лечебно заведение в Р.Турция,която молба е основателна,защото още в с.з.на 18.0б.2020г.по искане на ищеца е допусната поправка в исковата молба именно в тази и част,касаеща претендирани имущественни вреди в размер на 50 960 лв.,представляващи разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе" гр.Истанбул,Р.Турция. Според жалбоподателя Решение № 10025/23.04.2021 по гр.д.№ 1/2020година по описа на Районен съд гр.М. е постановено при нарушение на закона и същото следва да бъде отменено.

С писмения отговор се оспорва основателността на първоначалната жалба,като се излагат пространни мотиви и се предлага въззивният съд да потвърди атакуваното решение изцяло.Относно допълнителната жалба се твърди,че неправилно се поддържа,че съдът не се е произнесъл по претенцията за имуществени вреди в размер на сумата 50 960лева, тъй като се касае за допусната очевидна фактическа грешка,която е отстранена.Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.Иван михайлов,който поддържа подадените жалби.

Въззиваемият Горубсо М. редовно и представлява от юрисконсулт Е.А., която

5 своевременно призован се поддържа становище за неоснователност на жалбите, поддържа писмения отговор и предлага окръжният съд да потвърди атакуваните съдебни актове.

Окръжният съд , след като взе в предвид доводите на жалбоподателя, след проверка на данните по делото и решението и обсъди доказателствата, съобрази следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран предявени в обективно и субективно съединение два иска с правно основание чл.200 от КТ - за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди за ексецс от професионално заболяване за сумата от 500 000 лева и иск имущественни вреди в размер на 50 960 лв.,представляващи разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе" гр.Истанбул,Р.Турция.

Ищецът твърди в исковата си молба,че работил като миньор в ответното дружество, изпълняващ длъжност миньор, когато на 25.02.1992 год.е претърпял трудова злополука, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб, за което е категоризиран първа група инвалидност с чужда помощ.С решение № 285/22.06.2016 год.по в.гр.д.№ 84/2016 год. Окръжен съд гр.

Смолян отмени Решение № 178/16.12.2015 r.no гр.д.№ 178/2015 г.на М.ския районен съд и на основание чл.200 ал.З от КТ осъдил ответника „ГорубсоМ.“АД да му заплати обезщетение в размер на 43 873,80 лв.за претърпени имущественни вреди, а с решение № 1223/25.10.1993 r.no гр.д. № 2331/92 г.

ВКС отменил решение № 378/08.09.1992г.по гр.д. № 408/92 г.на Окръжен съд гр.Смолян и осъдил същия ответник да му заплати 50 000 лева обезщетение за неимущественни вреди от причиненото ми професионално заболяване.Излага твърдения, че след периода на тези дела състоянието му не само не се е подобрило, но и се влошило, от тогава е инвалид първа група, движи се с инвалидна количка и с чужда помощ, продължава да изпитвам чести и интензивни болки, както и че липсват изгледи за някакво подобряване на състоянието му за в бъдеще.Заради нетърпимите болки загубил голяма част от съня си, ежедневно му се налага да пие болкоуспокоителни и лекарства за нервната ми система и че в търсене на изход от това 6 изключително тежко състояние попаднал на информация за възможности за оперативна интервенция в болница „Медикал Парк Гьозтепе“ гр. Истанбул, Р.Турция.След проведени консултации и преглед на место, постъпил в болницата на 26.11.2017 г. и след няколко подготвителни интервенции, в периода от 29.11.2017 г. до 06.12.2017 г. му е била направена операция, последвана от възстановяване и препоръки за системна рехабилитация, които разходи по описаното лечение са били за негова сметка и са на стойност 50 960 лева, видно от приложената като писмено доказателство към настоящата искова молба операционна бележка за SWIFT превод на Банка ДСК,филиал М. от 20.11.2017 г.

Разпечатката съдържа 39 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a16ccd36-3a38-4996-9cab-b53214499f44