Решение № 1501 от 07.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Ралица Д. Въззивно гражданско дело № 20211000503642 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба от П. Б. Ж. и Д. П.

Б., действаща със съгласието на своята майка М. Г. П. срещу решение № 260157/11.01.2021г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 9884/19г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу М. Р. З..

Жалбоподателите твърдят, че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно е прието, че отговорността на главния редактор не следва да бъде ангажирана. Този извод би бил валиден, ако процесната статия има посочен автор. Ако такъв няма, то отговорността се понася от издателя и главния редактор на вестника. Счита, че в решение № 147/18.03.2011г., постановено по гр.д. № 1640/10г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че въпреки съзнаването за неверност в информацията в статия, главният редактор разпореди публикуването й, то той ще носи отговорност. Настоящият случай е такъв. С оглед посоченият и друг правен извод в цитираното решение първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактите като е приел, че отговорността следва да понесе авторът на статията като не е отчел 1 обстоятелството, че такъв няма. Безспорно е, че към този момент М. З. е бил посочен във вестника като изпълняващ длъжността главен редактор.

Подаването на погрешна информация към различни органи и организации не може да прикрие това обстоятелство.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи исковете им срещу М. З..

В депозиран писмен отговор М. З. и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му.

Към момента на публикуване на статията не е заемал длъжността главен редактор.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.49, ал.1 от ЗЗД и чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищците Д. Б. и П. Ж. твърдят, че на 26.05. 2017г. в бр.21 на вестник „Уикенд“ на стр.63 е била публикувана статия със заглавие: „Рак погуби и човекът без лице“ с препечатана цветна снимка на ищеца П. Ж.. В статията се оповестява, че той е станал жертва на зъболекарска грешка, от което са произтекли тежки поражения за него като е било изрязано половината му лице и затова е станал известен като „човекът без лице“. В статията е посочено, че е починал. В исковата молба са изложени фактите относно лечението на П. Ж. във връзка с възстановяването на лицето му. Д.

Ж.а като негова дъщеря е израснала с тревогата за здравето му и постоянен страх за живота му. От публикуваната статия тя е изпаднала в шок като е научила за нея от съучениците си. Изживяла е тежко новината. Получила е психическа травма за цял живот. Вечерта на същия ден е разбрала, че новината не е вярна и баща й е жив. Но дни наред приятели, познати, роднини и учители са се интересували дали баща й е умрял. Страданията на Д. Б. са се усилили и от притесненията на родителите от тази „черна прокоба“. Тя е изживяла не само психически стрес, но и душевни мъки заради родителите си. На 30.05.2017г. ищците, заедно с майката на Д. са посетили личния лекар, поради рязкото влошено здравословно състояние на родителите й. При прегледа на майката М. е установено, че има остра 2 ритмична сърдечна дейност, емоционално нестабилна, депресивна и напрегната. Насочена е към психиатър. Предписани са й медикаменти за лечение. На П. Ж. е установена остра ритмична дейност, емоционална нестабилност, депресиран и видимо напрегнат. Предписано му е медикаментозно лечение от психиатър. При гледна на ищецът Д. Б. е поставена диагноза, че е емоционално лабилна и плачлива, състоянието й е станало тревожно, отказвала да остане сама, непрекъснато искала да е с баща си, развила е витални страхове за него, фобийно поведение, както и соматични симптоми.

След консултация с психиатър й е назначено медикаментозно лечение. За ищците то продължава и към момента. След статията цялото семейство се е депресирало като ищецът Д. Б. развила витални страхове, започнала да плаче без причина, чувствала страх да остане сама, събуждала се е през нощта и отивала при баща си, за да се увери, че е жив и досега не може да повярва как е възможно да се напише такова нещо за жив човек. Докато е на училище във всяко междучасие проверява дали на баща й не му се е случило нещо. След края на учебния ден бързала да се прибере в дома си. Имала постоянен страх, че всеки момент той ще умре.

Публикуваната статия е станала достояние до много широк кръг от хора.

Ищецът П. Ж. поддържа, че от статията, публикувана на 26.05.2017г. също е претърпял неимуществени вреди. Изпаднал в депресия, търсел самота, тъй като започнали да му звънят по телефона близки познати и журналисти.

Материалът е унизителен за честта и достойнството му. По описания начин главният редактор М. Р., на когото е възложена работата при и по повод написване и публикуване на статията без автор, е извършил виновно и противоправно деяние- разпространяване на защитени лични данни и неверни факти и намеса в личната неприкосновеност на ищците, от което те търпят вреди. С тези деяния на главния редактор, издателят е засегнал техните права и интереси. Главният редактор е надхвърлил правото на свобода на изразяване и разпространението му чрез словото, което не се ползва от защитата на конкуриращ интерес по смисъла на чл.10, ал.1 от ЕКЗПЧОС.

Статията нарушава чл.39, ал.2 и чл.41 от Конституцията на Република България. Ответникът „Ню медия груп“ ЕАД носи гражданска отговорност на основание чл.49 от ЗЗД поради професионална недобросъвестност на негов служител, какъвто е ответникът М. Р.. Вредите се изразяват в невярна и непроверена информация за смъртта на ищеца Ж., която е тиражирана от 3 ответниците. Затова ищците молят съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят по 26 000 лв. на всеки един от тях, в едно със законната лихва, считано от 26.05.2017г.

Ответникът „Ню медиа груп“ ЕАД не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Ответникът М. З. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

С него той оспорва предявените искове като ги счита за неоснователни.

Сочи, че към периода 27.05.-02.06.2017г. е заемал длъжността изпълнителен директор на „Ню медиа груп“ ЕАД, а не главен редактор. Оспорва представените към исковата молба медицински документи като иска те да бъдат представени в оригинал. Моли да не се приемат като доказателства тези, които се отнасят до М. П..

Не се спори, че вестник „Уикенд“ в изданието, обхващащо периода 27.05.2017г.-02.06.2017г. е публикувал статията „Рак погуби и човекът без лице“ като е публикувана и цветна снимка на ищеца П. Ж..

Не е спорно, че ищецът Д. П. Б. е дъщеря на П. Б. Ж.- удостоверение за раждане от 26.10.2006г.

В подкрепа на твърденията в исковата молба ищците са представили амбулаторни листа за здравословното си състояние от 29.05.2017г. за извършена консултация с психиатър.

Съдът счита, че не следва да обсъжда представения с исковата молба амбулаторен лист от 29.05.2017г. за М. Г. П. като неотносим към спора.

Към отговора на исковата в подкрепа на защитната си теза ответникът М. З. е представил допълнително споразумение № 402/01.10.2014г., от което се установява, че е преназначен от длъжността „главен редактор“ на длъжност „ директор вестник“. Със заповед № 1/29.01.2018г. е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.02.2018г. В тази връзка е представена справка от НАП, от която се установява, че за периода 27.05.2017г. до 02.06.2017г. М. З. е бил на длъжност „Директор вестник“ в „ Ню медиа груп“ АД. Представено е писмо от НАП от 10.09.2020г., от което е видно, че и през периода 26.05.2017г. до 02.06.2017г. М.З. е заемал длъжността „Директор вестник“ като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 01.02.2018г.

4

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Д. и Б. относно начина на възприемане на статията за смъртта на П. Ж. от страна на ищците и тяхното емоционално състояние, което е било провокирано от нея.

Съдът кредитира показанията ми като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Б. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между нея и ищците, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете срещу „Ню медиа груп“ ЕАД. Отхвърлил ги е срещу ответника М. З.. В уважената част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съедини искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД срещу М. З..

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по останалото е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно, а допустимо. в обжалваната част-

По правилността му.

Непозволеното увреждане произтича от нарушаване на записаното в закона правило да не се вреди другиму. Институтът на непозволеното увреждане е уреден в чл.45- 54 от ЗЗД. Той е сложен юридически факт и включва няколко елемента: деяние/ действие или бездействие/, то да е противоправно, вреда, причинна връзка между тях и вина.

Всеки гражданскоправен субект може да предяви иск за вредиимуществени и неимуществени, срещу този, който е нарушил общото правило, произтичащо от закона да не се вреди другиму. Деликтната отговорност, предвидена в чл.45 от ЗЗД, може да бъде ангажирана при осъществяването на всички предпоставки от фактическия състав на 5 непозволеното увреждане: деяние, което може да се изрази чрез действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и да е налице причинна връзка между тях. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В тежест на ищеца, които извежда своето материално субективно право от деликт, е да докаже, че ответникът е реализирал такъв по отношение на него и че действието или бездействието му го е увредило. На доказване подлежат вредите и връзката между тях и деянието.

Пасивно легитимиран да отговаря за деликт е правен субект, за който ищецът твърди, че е нарушил правилото да не се вреди другиму.

Деликвентът може да наведе в един процес всички правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, които го освобождават от отговорност. Включително и такова за липса на вина.

В исковата молба се твърди и не се спори, че във вестник „Уикенд“ в брой 21 за периода 27.05.2017г. до 02.06.2017г. е публикувана статията : „Рак погуби и човека без лице“, която се отнася до ищеца П. Ж.. Публикувана е и негова снимка.

Съгласно чл.32, ал.1 от Конституцията на РБългария личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателства върху неговата чест, достойнство и добро име. Това право на личността е записано и в чл.10 от Европейската Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Тази норма не гарантира изцяло неограничена свобода на словото, дори когато засегнатия проблем е обществено значим. В ал.2 на чл.10 от ЕКЗПЧ е предвидено, че правото на свободно изразяване на мнение, включително и чрез писано слово, може да бъде ограничено доколкото е възможно чрез него да се засегне репутацията или правата на другиго/ Решение по делото „ Й. и Т. срещу България“ на ЕСПЧ/. Свободата на изразяване на мнение не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто име, честта и правата на други граждани. Т.е. едно право се разпростира до там, където започват правата на друг правен субект.