Определение № 212 от 23.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. Ямбол, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500096 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.С. Б. от АК-Пловдив, като процесуален представител на пълномощник на ищците Й. Х. Й., А. Д. Й. и В. Х. Й. против Определение №2719/16.12.2024 г., постановено по гр.д. №3273/2024 г. по описа на Ямболски районен съд.

С посоченото определение ЯРС постановява следното:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248, ал.1 ГПК, Решение №602/07.11.2024 год., постановено по гр.дело №3273/2023 год. по описа на ЯРС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адвокат С. Л. Б. от АК Пловдив, личен номер: 1600117540 за присъждане на адвокатско възнаграждение, като вместо това:

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв., Т. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Л. Б. от АК Пловдив, личен адв.№ 1600117540, със съдебен адрес: гр.*****, бул.*****№ *** вх.**, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на 133,33 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв., В. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Л. Б. от АК Пловдив, личен адв.№ 1600117540, със съдебен адрес: гр.*****, бул.*****№ *** вх.**, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на 133,33 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв., П. Т. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Л. Б. от АК Пловдив, личен адв.№ 1600117540, със съдебен адрес: гр.*****, бул.*****№ *** вх.**, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на 133,34 лева.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Посочено е, че определеното адв.възнаграждение в общ размер от 400 лв. е обидно ниско и при определянето му съда не е съобразил, както фактическата и правна сложност на делото, така и заплатения от ответниците адв.хонорар. Посочено е още, че след направения частичен отказ от иска, съдът е присъдил на ответниците разноски в размер на 600 лв., т.е. с 200 лв. по-повече от присъденото по реда на чл.38 ЗА възнаграждение на 1 адвоката на ищците. Въз основа на тези и другите подробни съображения в частната жалба се иска обжалваното определение да бъде изменено и на адвоката на ищците да бъде присъдено възнаграждение, което да не е унизително ниско и да е съответно на положения труд.

По частната жалба и в срока по чл.276, ал.1 ГПК, ответниците Т. С. С. и В. С. С., чрез пълномощника им адв.В. К. от АК Ямбол са подали писмен отговор, с който са оспорили частната жалба като неоснователна и са поискали потвърждаване на обжалваното определение на първата инстанция. Според изложените съображения, адвокатското възнаграждение следва да съответства на фактическата и правна сложност на делото, на материалния интерес, броя на страните, заседанията, положения от адвоката труд. В конкретния случай с ИМ са предявени два установителни иска за собственост: на жилищна сграда и на ид.части от имот, като ответниците са признали първия и са оспорили втория иск. В хода на процеса ищците са се отказали от иска относно поземления имот и съдът е прекратил производството по отношение на него. По отношение на другия иск постановеното по него решение е при признание на иска, а адв.Б. се е явил само в едно от проведените о.с.з. Въз основа на тези и другите, изложени в отговора съображения се иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

За да се произнесе по същество, ЯОС съобрази следното:

Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба от А. Д. Й., Й. Х. Й. и В.

Х. Й. против Т. С. С., В. С. С. и П. Т. П., с която е предявен иск да се приеме за установено, че ищците са собственици на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***. по КК на гр. Ямбол, ката са са поискали и да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка в частта му досежно процесната жилищна сграда.

С депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, а и в съдебно заседание ответниците са признали предявения иск, като са заявили, че не оспорват правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и че е основателно искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка в частта му досежно жилищната сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Ямбол.

С постановеното по спора и влязло в законна сила на Решение №602/07.11.2024 г.

ЯРС е уважил предявения установителен иск за собственост и отменил констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка в частта му досежно жилищната сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Ямбол. Решението е постановено по реда на чл.237 ГПК - при признание на иска. Със същото решение е оставено без уважение искането на адвокат С. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, като неоснователно, паради липса на доказателства на ищците да е оказана безплатна адвокатска помощ.

С обжалваното Определение №2719/16.12.2024 г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищците за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.Б., ЯРС е счел молбата за основателна, като присъдил такова в размер на 400 лв. общо.

Обжалваното определение е правилно.

2

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3, респ. ал.4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. В случая, както правилно е преценил ЯРС са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.Б. за безплатно оказаната на ищците правна помощ и съдействие.

По делото е приложен сключен между адвоката и ищците договор за правна защита и съдействие от 20.02.2024 г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за това – нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

(защита на материално затруднено лице), както и нейния предмет – защита по гр.д.

№3273/2023 г. С постановеното решение на ЯРС е уважен предявения установителен иск за собственост и отменен констативния нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка в частта му досежно жилищната сграда с идентификатор № *** по КК на гр. Ямбол. Решението е постановено по реда на чл.237 ГПК - при признание на иска.

Следователно е установено правото на разноски по делото на ищците, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на техния процесуален представителадвокат се следва заплащане от ответниците на адвокатско възнаграждение.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения, установени в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т.е. те се прилагат и за заварени договори, като правилно при определяне на адвокатското възнаграждение ЯРС е съобразил задължителното за него решение на СЕС.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Районният съд е разрешил разглеждания правен въпрос в съответствие с постановената след решението на СЕС практика на ВКС по приложението на чл.38, ал.2 ЗА, като правилна е преценката му за сложността на делото и извършената работа от адвокатапълномощик на ищците. В разглеждания случай се касае за предявен и разгледан иск за собственост на недвижим имот - сграда и независимо, че ответниците са признали основателността му, спора може да бъде разрешен единствено по съдебен ред. В качеството си на процесуален представител на ищците, адв.Б. е изготвил и подал искова молба, ангажирал е писмени доказателства, изготвил становище, явил се в последното по делото 3 откритото съдебно заседание пред ЯРС, в което съдът е извършил доклад на делото и е дал ход на устните състезания на страните, в което адв.Б. е поискал постановяване на решение по чл.237 ГПК. Делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, доколкото ответниците са признали иска още с отговора на ИМ, а и решението е постановено по реда на чл.237 ГПК - при признание на иска.

При така установената и посочена от въззивния съд фактическа и правна сложност на първоинстанционното производство, настоящият състав на ЯОС намира, че правилно на адв.Б. е определено възнаграждение в размер на 400 лв. по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Предвид изложените съображения въззивния съд намира обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без уважение.

Така мотивиран, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2719/16.12.2024

№3273/2024 г. по описа на Ямболски районен съд. г., постановено по гр.д.

Определението, на осн. чл.274, ал.4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4