Решение № 3182 от 07.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3182 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110102014 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от М. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.

В., ж.к. Мл. № *, срещу „С. к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

Сл. № *, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и обективно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *, по силата на който е получил в собственост сумата от 2200.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 44.50 % и ГПР в размер на 56.40%. В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 16 двуседмични вноски с размер на погасителната вноска 4х38.07лв. и 12x204.60лв. с крайна падежна дата 26.08.2024г., а съгласно Приложение №1 към договора заемателят ще погаси кредита на 16 двуседмични вноски с размер на погасителната вноска 272.00лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит страните се споразумели, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания съгласно чл. 33, ал. 1 на Общите условия или безусловна банкова гаранция. Посочва, че съгласно чл.11 при неизпълнение на изискването на чл.5 от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1744.52лв., която ще се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.Счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.Твърди се, че процесният договор e нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК, тъй като договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 1 от 33Д, поради значителна нееквивалентност на насрещнитепрестации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Посочва още, че кредитора не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието възнаградителната лихва.Твърди се, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във 1 вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 56.40% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19,ал.4 от ЗПК. Посочва още, че нa собствено основание е нищожна и неустоечната клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Това създава предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка", като тази неустойка изначално не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Твърди се и че в случая договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 44.50%., като уговорената възнаградителна лихва в процесния договор надвишавала над 3 пъти законната лихва. Твърди се, че до настоящият момент, ищеца е платил сума в размер на 1807.93€/3536.00лв. С оглед изложеното счита договора за потребителски кредит за нищожен, като сключен в противоречие със закона, поради което сезира съда с искане за прогласяването му. Тъй като законодателят с нормата на чл. 23 ЗПК е предвидил, че при обявяване недействителността на договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 1336.00лв., представляваща недължимо платено по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2026г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество„С. к.“ ООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва искове. Твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на ЗПК. Ясно е посочен ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора следва да се включи и задължението за неустойка, тъй като същата е уговорена като санкция за неизпълнение на поето от ищеца задължение за предоставяне на обезпечение, каквото законът допуска да се уговоря – чл. 11, т. 18 ЗПК. Евентуално поддържа, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на клаузата не води до недействителност на договора.Не оспорват и признават получаването на процесната сума в размер на 683.08 евро. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С молба от 16.07.2026 г. поддържа исковата молба като оспорва отговора на ответника.

Изразява становище по същество.Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С постъпила на 03.07.2026г. молба от ответното дружество чрез адв. Х. М., поддържа се отговора, както и представените с него доказателства. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.За успешното им провеждане ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че да установи твърдяната нищожност на договора за потребителски кредит № */*., както и че е престирал процесните суми в полза на ответника без основание в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че сключеният договор е действителен, съответно че ГПР е ясно посочен, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

В конкретния случай не се оспорва и между страните е установено за безспорно, че между М. А. К. и „С. к.“ ООД е сключен договор за потребителски кредит Договор за 2 потребителски кредит № */*., със следните параметри: 1. Размер на кредита: 2200 лева.; размер на погасителна вноска: 4 х 38.07 лв. и 12 х 204.60 лв.;ден за плащане: понеделнил;

Вид вноска: двуседмична; Годишен процент на разходите: 56.4% ; Брой вноски: 16 ;

Фиксиран лихвен процент: 44.5% 8. Дата на първо плащане: 29/01/2024 г. ; Обезпечение:

Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя ; Дата на последно плащане: 26/08/2024 г. и Обща сума за плащане: 2 607.48 лева.

В настоящия случай в чл.11 от договора е предвидено, че с подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 744.52 лева.

Прочитът на съдържанието на горните клаузи и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество те въвеждат скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузата на чл.11 от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер . Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечение под формата на банкова гаранция (за което съответната банкова институция ще изисква заплащане) или поръчител, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Следва да се посочи и че очакването е длъжникът по договора за кредит да изпълни това задължение в тридневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (обстоятелството, че "неустойката" не е включена в ГПР по договора е факт, който е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56.40 %, но както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл.11 от договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.

Следва да се акцентира върху факта, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Предвид изложеното, посочването в договора за кредит на по-нисък от 3 действителния ГПР и неясната методика на формирането му представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна, означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Отделно от това, чрез вменяване в тежест на потребителя да осигури обезпечение по договора, се прехвърля изцяло върху длъжника рискът от неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се явява в директно противоречие с член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40-46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014г. по дело С-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orlйans (Франция).