Решение № 492 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110128544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, от Д. Г. Д. срещу „Б. Е.“ АД за сумата от 488,95 лв., представляваща вземане за обезщетение на ищеца като пътник поради закъснение на полет № ****** от 04.10.2024 г. по дестинация летище С., Б. летище А. Т., ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7326/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил страна по договор за въздушен превоз съгласно закупен от него билет от въздушния превозвач „Б. Е.“ АД с дестинация летище С., Б. - летище А. Т. за полет № ****** от 04.10.2024 г.

Твърди, че полетът е следвало да кацне в А. на 04.10.2024 г. в 12:40 часа местно време, а е кацнал в 15:42 местно време. Полетът е изпълнен със закъснение от три часа и две минути, което обуславя „голямо закъснение“ по смисъла на Регламент № 261/2004, като разстоянието му от летище С. до летище А. е до 1500 км. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство, неудобство и загуба на време. Твърди се, че на 10.10.2024 г. е изпратена извънсъдебна покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение, но ответникът не отговорил на поканата. Излага съображения, че съгласно решение по дело *-***/** компетентния съд да разгледа иск за обезщетение по регламента се избира от ищеца по мястото на излитане или по мястото на пристигане на самолета, като в случая ищецът е избрал съда по мястото на излитане – гр. С.. За приложимо 1 право сочи местното законодателство. По изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва правото на обезщетение на ищеца.

Поддържа, че полетът е следвало да бъде изпълнен на 04.10.2024 г. по маршрут летище В. – летище А. с планиран час на кацане 09:40 часа и реален час на кацане 12:38 часа, от което следва, че закъснението на полета е 2 часа и 58 минути. Оспорва правото на обезщетение на ищеца, при твърдения, че не е доказано явяването на пътника на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да възникне претендираното от ищеца право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 г., същият следва да докаже по делото съществуването на валидно облигационно отношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, както и че полетът е бил отменен. В посочения Регламент се съдържат общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети, както и урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. В него е регламентиран точен размер на дължимото от въздушния превозвач парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета.

Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на облигационно отношение по договор за въздушен превоз на пътници за полет № ****** от 04.10.2024 г. по маршрут летище С., Б. - летище А. Т., както и, че разстоянието от С. до А. не е повече от 1500 км.

Между страните не е спорно, че процесният полет е изпълнен със закъснение. Спорни между страните по делото са обстоятелствата дали процесният полет е изпълнен със закъснение повече от три часа и явяването на ищеца на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от ответника или ако не е посочен час не по - късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съгл. чл. 3, пар. 2 2 от Регламент № 261/2004.

По делото е прието извлечение от сайта F. **, придруженo с превод на български език, в която е посочено, че на 04 окт. 2024 г. полет ****** от С. до А. е с планиран час на излитане в 11:00 часа, но е излетял в 14:31 часа и е с планиран час на кацане в 12:40 часа, a реално е кацнал в 15:42 часа. От така представената справка се установява, че изпълнението на полета е осъществено с 3 часа и 02 минути закъснение от първоначално предвиденото.

По делото е представена справка от системата за планиране на ответната страна „Н.“, от която е видно, че планираният час на кацане на самолет за полет ****** от 04 окт. 2024 г. е 09:40 часа, а в графа „Време за забавяне и движение“ е посочено - 12:38 часа. Така приетия по делото документ съставлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, изготвен да обслужва полетите на ответника, и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, съотвено не установява с категоричност осъществяването в обективната действителност на посочените в него факти и обстоятелства. Същият не е подкрепен от останалия доказателствен материал по делото, в частност представената по делото бордна карта, в която изрично е посочено, че времето за качване е в 12:10 часа местно време. Освен това представената справка от специализираната система включва и други технически параметри, които са неясни и не може да се установи какви данни предоставя справката в пълен обем.

При горните мотиви, съдът приема, че ищецът е изпълнил доказателствената тежест и е установил в производството правнорелевантните факти, обуславящи възникването на вземането му срещу ответника за обезщетение за вредите от отменения полет на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, доколкото между страните не е спорно, че процесното обезщетение не е изплатено на ищеца извънсъдебно.

Неоснователно е и направеното от ответника възражение, че ищецът не е провел доказване на факта, че се е явил на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане. В тази насока следва да се съобрази постановеното в определение на Съда по дело *-***/**, съгласно което при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по-специално член 3, параграф 2, буква „а“ от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, поконкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет. Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет. По делото ответникът не оспорва факта, че пътникът е бил превозен, нито е ангажирал доказателства в тази насока. След като въздушния превозвач е качил пътници с потвърдена резервация на борда на самолета и ги е превозил до крайния пункт на пристигане със закъснение повече от три часа, възражението му е неоснователно. Даденото в практиката на СЕС тълкуване 3 на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 , което е задължително за националния съд, на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира.

Предвид изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса в размер на 25 лв. в исковото производство и в размер на 25 лв. за заповедното производство, като процесуалният представител претендира да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представени са пълномощно в полза на адв. Г. Д. Д. и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно предоставяне на такава, на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв намира, че производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като същото има еднотипен характер с множество други, по които процесуалният представител на ответника осъществява правна защита и съдействие. С оглед това размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен от съда, като съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, а те следва да бъдат възприети като ориентир. При съобразяване на всичко това съдът приема, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 400 лева за исковото производство.

Относно претенцията за разноски в заповедното производство.

Предоставената правна помощ по него се изразява единствено в подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, което представлява документ по образец. Предвид това за заповедното производство справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 100 лева (половината от размера по чл. 6, т. 5 НМРАВ ).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, че „Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., А. С., бул. „Б." № *, дължи на Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Г., ул. „С." № *, ап. *, със съдебен адрес: гр. В., ул. „А. С." № ***, оф. **, чрез адв. Г. Д. Д. от Ак-В., на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., сума в размер на 488,95 лв., представляваща вземане за обезщетение на ищеца като пътник поради закъснение на полет № ****** от 4

04.10.2024 г. по дестинация летище С., Б. - летище А. Т., ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7326/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.

ОСЪЖДА „Б. Е.“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., А. С., бул. „Б." № *, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН: