Разпореждане № 4608 от 13.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 13.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2276 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П., с ЕГН **********, с адрес: *****, за заплащане на следните суми:

357,90 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 21.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 29.05.2026 г.; 36,36 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2025г. – 18.07.2025г.;

55,14 евро – законна лихва за забава за периода от 01.05.2025г. до 01.04.2026 г.;

153,33 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит за периода от 21.03.2025. г. до 18.07.2025 г.; 89,48 евро – неустойка за забава за периода от 01.07.2025 г. до 01.07.2025 г.

Съдът намира, че договорът, въз основа на който се претендират посочените вземания, е недействителен поради невярно посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР). Според чл. 3, ал. 2 от договора за кредит в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Следвало е обаче да бъдат включени и неустойките, тъй като те представлява конструкции, прикриващи допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг.

Могат да се изложат и още аргументи във връзка с неустойката за непредоставяне на обезпечение. На първо място, сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителят не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора.

Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да 1 сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва).

Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

Неустойката за забава противоречи на добрите нрави, тъй като от длъжника се претендират едновременно лихва за забава и неустойка за едно и също неизпълнение. Разглеждана във връзка с останалите клаузи от договора, тази неустойка също очевидно представлява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение по договора за кредит.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е трайна съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение № 421 от 30.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 319/2025 г. на Окръжен съд – Враца, Определение № 2376 от 15.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1678/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 1688 от 1.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 974/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, Определение № 430 от 28.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. на Окръжен съд – Габрово и много други.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК районният съд има право да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона.

Според настоящия съд в обхвата на тази разпоредба се включват и случаите, когато сделката, от която произтича вземането, е недействителна.

Последицата обаче не е пълно отхвърляне на заявлението, защото чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не 2 дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 357,90 евро (700,00 лв.), за която единствено заявлението следва да се уважи при изискани и получени от дружеството данни за липса на извършвани погашения по процесното кредитно правоотношение. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се определи 40,90 евро за юрисконсултско възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението на дружеството се следват суми от 21,15 евро – дължимо юрисконсултско възнаграждение и 10,17 евро – дължима държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П., с ЕГН **********, с адрес: *****, за заплащане на следните суми:

36,36 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2025г. – 18.07.2025г.; 55,14 евро – законна лихва за забава за периода от 01.05.2025г. до 01.04.2026 г.; 153,33 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за кредит за периода от 21.03.2025. г. до 18.07.2025 г.; 89,48 евро – неустойка за забава за периода от 01.07.2025 г. до 01.07.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, срещу П., с ЕГН **********, с адрес: *****, за заплащане на следните суми: 357,90 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 21.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 29.05.2026 г.; 21,15 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 10,17 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. Издадената заповед подлежи на обжалване само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването й на страните.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3